Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 636 от 20.02.2024, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Касационно административно наказателно дело 336/2023
Вид
Решение № 636
Подписан
20.02.2024
Състав
БОЙКА МИХАЙЛОВА ТАБАКОВА ПИСАРОВА, ИРЕНА ИЛКОВА ЯНКОВА, РАЙНА ДИМОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123в, т. 2 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 164, ал. 1 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Стара Загора, 20.02.2024 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА при секретаря Албена

Ангелова и в присъствието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н.дело № 336 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.210, ал. 1 и чл.

211, ал. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от

Директор на Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара Загора против Решение № 48/ 26.09.2023 г., постановено по АНД № 184/ 2022 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление /НП/ № 96/ 25.10.2022 г., с наложено на „БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово административно наказание – имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Наведени са доводи за незакосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Касаторът оспорва изводите на съда, че административнонаказателното обвинение е неясно формулирано и не е доказано. Счита ги за противоречиви с оглед съдържанието на констативния протокол от проверката.

Поддържа, че комин № 2 с височина 150м работил в нарушение на условие 9.2.4 от Комплексното разрешително /КР/ № 40-Н2/2021г. Намира записванията в журнала на дружеството относно горещото разпалване на енергиен котел /ЕК/ № 2 с мазут за съмнителни и опровергани при извършената проверка. Въз основа на изложени в жалбата подробни съображения е направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото от него НП № 96/ 25.10.2022г.

Ответникът – „БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово чрез процесуалния си представител адвокат Д. оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита обосновава, че съдът правилно с оглед събраните по делото доказателства е приел за недоказано, че на 04.09.2022г дружеството е експлоатирало Комин № 2 с височина 150м в нарушение на условие 9.2.4 от комплексното разрешително № 40-Н2/2021г., а това е станало при анормален режим на работа, допустим съгласно условие 6.17 от КР. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. По изложените в решението на районния съд мотиви предлага същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е НП № 96/ 25.10.2022г, издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН № 96/ 07.10.2022 г., с което на „БРИКЕЛ“ ЕАД на основание чл. 164, ал.

1 от ЗООС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово на 04 септември 2022г., на площадката си в гр. Гълъбово е допуснало експлоатация Условие 9.2.4 от КР № 40-Н2/2021г, което разрешава експлоатацията на съществуващ Комин № 2 с височина 150м само при анормални условия на работа, съгласно Условие 6.17 при спазване на Условие 9.2.8, 9.2.9 и

9.2.8.1. В хода на проверката е установено, че в експлоатация са ЕК № 2 и № 5 като по данни от журнала, воден в зала „щит“ в 16.00ч ЕК № 2 е погасен поради липса на мелници, в 16.05ч този котел е разпален на мазут, но в РИОСВ Стара Загора няма данни за разпалването. На място в зала „щит“ е констатирано по мониторинговия дисплей на ЕК № 2, че в работен режим са две мелнични системи към него, което не би било възможно в период на разпалване/погасяване на котела на мазут.

За да отмени обжалваното НП, Районен съд Гълъбово обосновава, че то не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и не е доказано вмененото нарушение на чл. 123в, т.2 ЗООС. Според съда нито в АУАН, нито в НП е отразено въз основа на какви доказателства е направена констатацията, че разпалване на ЕК към момента на проверката няма въпреки описването им в журнала на зала „щит“ /командна зала/. Приема, че за констатациите на свидетелката Грозева, съставила констативния протокол и АУАН, няма ангажирани доказателства, а самите констатации са в противоречие с отразяванията в дневниците, водени в зала „щит“, които се подписват от няколко лица и удостоверяват кога, как и какво се е случило в централата.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Административнонаказателното обвинение срещу „Брикел“ ЕАД е за неизпълнение на Условие 9.2.4 от КР № 40-Н2/2021г, което разрешава на оператора експлоатацията на съществуващ Комин № 2 с височина 150м при анормални условия на работа, съгласно Условие 6.17, при спазване на Условия 9.2.8, 9.2.9 и 9.2.8.1. В Условие 6.17 е дадена дефиниция на „анормални режими на работа“, а именно : 1. периодите на пускане и спиране на инсталацията и 2. При аварии на пречиствателните съоръжения при спазване на изискванията на чл.22 от Наредбата за норми на допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации /приета с ПМС № 354 от 28.12.2012 г., обн., ДВ, бр. 2 от 8.01.2013 г., в сила от 8.01.2013 г/.

Условия 9.2.8, 9.2.9 и 9.2.8.1 касаят уведомяване на РИОСВ при авария или спиране на пречиствателните съоръжения, вследствие на което е налице надвишаване на НДЕ.

С оглед тази нормативна уредба касационният състав не споделя извода на районния съд за формална незаконосъобразност на НП. В решението не са посочени конкретни реквизити, които не отговарят на изискванията на закона. Противоправното деяние е описано с всички негови съставомерни елементи и е отразено как са констатирани. Всъщност критиката на първоинстанционния съд е насочена към липсата на посочени доказателства, потвърждаващи нарушението, но в случая органът е обсъдил всички събрани такива, затова евентуалният им недостиг е относим към материалната законосъобразност на НП.

По съществото на спора правилно е прието, че не е безспорно доказано извършването на вмененото административно нарушение. Обвинението за експлоатация на Комин № 2 в разрез с изискванията на Условие 9.2.4 от КР се базира на липса на предпоставките за анормален режим на работа, при които само е допустимо функционирането му. Според ответното дружество разпалването на ЕК2 на мазут представлява част от пускането на инсталацията и с оглед на това попада в хипотезата на Условие 6.17, при която експлоатирането на комина е разрешено от Условие 9.2.4. В обжалваното НП не е приет за осъществен процес по разпалване, което е обосновано с констатирана на монитор в зала „щит“ работа на две мелнични системи към ЕК 2, без обаче в протокола от проверката да е отбелязано часовото време на констатацията. Работата на мелничните системи по мнението на актосъставителя не е възможна при период на разпалване на ЕК 2 на мазут. В обратен смисъл са записванията в журнала, воден в зала „щит“, от които е видно, че в 16.05ч този котел е разпален на мазут. При тези данни, като е кредитирал с доверие записванията в журнала, съдът е направил обоснован правен извод, че няма извършено нарушение, мотивиран с липса на потвърждаващи противоправното поведение доказателства. Съответно на закона и съдебната практика е становището му, че тежестта на доказване на фактическите констатации, обуславящи съставомерност на деяние по повдигнатото обвинение, е възложена на административнонаказващия орган. Той е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят търсената отговорност.

В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния състав по чл. 123в, т.2 от ЗООС. Предвид специфичната работа на горивната инсталация за производство на топлинна енергия, както и събраните без възражения писмени доказателства /извадки от журнала, воден в зала „щит“ на 04.09.2022г/ за обосноваване на административнонаказателното обвинение от фактическа страна не е достатъчна субективната преценка на констатираните обстоятелства от актосъставителя, за който от данните по делото не става ясно дали притежава необходимата квалификация, съответна на спора по конкретния технически въпрос. Други доказателства в тази насока не са ангажирани, а оспорване на записванията в журнала се прави едва с касационната жалба. Затова в съответствие и при правилно приложение на закона районния съд е направил извод за несъставомерност на санкционираното деяние от обективна страна поради недоказаност на неговото извършване, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява абсолютно основание за отмяната на издаденото НП като незаконосъобразно.

С оглед изложените съображения касационният състав намира, че решението на Районен съд Гълъбово е постановено при правилно приложение на закона. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.1, Старозагорският административен съд

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48/ 26.09.2023 г., постановено по АНД № 184/ 2022 г. по описа на Районен съд Гълъбово.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.