Решение № 141 от 13.03.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 875/2022
- Вид
- Решение № 141
- Подписан
- 13.03.2023
- В сила
- 19.04.2023
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.91в, т.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал.1 т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.61 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 141 гр. Благоевград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20221210200875 по описа за 2022 година Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на “К “ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Б , представлявано от управителя М Д , против НП№420001044/27.04.2022г., издадено от Директора на РД“АА“-гр.София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв, във връзка с нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от Закона за автомобилните превози.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на редица процесуални правила по ЗАНН. Алтернативно се застъпва и становището, че не е доказано извършването на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, а ако се приеме за извършено, деянието е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован не ангажира процесуален представител по делото и становище по жалбата. В придружителното за преписката писмо до съда, тази страна материализира 1 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя за негов процесуален представител в процеса и прави искане за редуцирането му до минималните размери по НАРЕДБА № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД „Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител.
Районна прокуратура-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представител и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право , намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. / НП е връчено на законният представител на жалбоподателя по седалище на фирмата на 07.06.2022г. и в законният срок по ЗАНН срещу него е подадена жалбата по делото – на 21.06.2022г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните фактически и правни аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безпротиворечив начин, че на 02.03.2022г., в сградата на ОО“АА“-Благоевград, находяща се на адрес: Б , бул.“Св.Д.С “№ , св. Р.
/инспектор при санкциониращият орган/, в присъствието на колегата си св.С., е съставила на процесното дружество АУАН №317709 за това, че при извършена тематична проверка на дейността му, в качеството му на превозвач, притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари №12649/23.01.2015г. и по повод на извършено нарушение на територия на РИ на този превозвач, жалбоподателят не представил за нуждите на тази проверка, извлечение от дигиталната карта на водача Г Й В , за периода на проверката:12.02.2021-12.05.2021г., който през този период е управлявал МПС с рег.№ . В АУАН е посочено също, че именно докато е управлявано визираното МПС и извършван международен превоз от процесното дружество съгласно ЧМР и с водача В , последният е бил спрян за проверка от контролните органи на РИ , които информирали за 2 тази констатация санкционният орган с нарочно писмо изх.№12-00001605/14.01.2022г. Описаното деяние за жалбоподателя с издаденият му АУАН е квалифицирано с този документ като административно нарушение по чл. 91в, т.2, предл. 2 от Закона за автомобилните превози. АУАН е връчен на упълномощено лице Д К за жалбоподателя, на 02.03.2022г. /За Д К в преписката е приложено и изрично пълномощно от 19.03.2019г., издадено й от процесното дружество, да представлява пред санкционният орган жалбоподателя, включително и да подписва и получава АУАН и НП за него./ Проверката е възложена на св.Р. и св.С. с нарочна Заповед № РД-12753/02.03.2022г. на Директора на РС“АА“-гр. София, а за извършването й е изготвен от св.Р. и нарочен Констативен протокол, който съдържа същите фактически твърдения като самият акт. Проверката е била разпоредена след постъпило при санкционният орган писмо от контролни органи в РИ с №1200-00-1605/29.12.2021г., за констатирано нарушение на жалбоподателя в качеството му на превозвач в тази страна.
Установи се, че извършената тематична проверка на процесното дружество е предшествана и от изготвянето на известие за същата до жалбоподателя с Изх.№12-00-00-1605/31.01.2022г, в което е посочено, че същото е получено от упълномощеното лице К на 17.02.2022г. В това известие е отразено, че за нуждите на тематичната проверка относно превозваческата дейност на процесното дружество, жалбоподателят е следвало да представи на контролните органи на „Автомобилна администрация“, редица документи за периода 12.02.2021г.-12.05.2021г., в това число и превозни документи: товарителници, пътни листа, тахографски листове в оригинал и /или дигитална информация от дигитални тахографии картите на водачите в конкретно посочен формат, а конкретно за водача Г В , управлявал МПС с рег.№ и рег.№ -трудов договор, СУМПС, контролен талон, карта за квалификация на водача и валидно удостоверение за психологическа годност . Проверката е посочено в известието, че ще се извърши на 02.03.2022г.
Въз основа на АУАН, на 27.04.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София, е издал обжалваното НП№42-0001044, с което на основание чл.104, ал.7 от Закона за автомобилните превози, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., във връзка с нарушение по чл.91в, 3 т.2, предл.2-ро от същият Закон . НП е връчено на законният представител на дружеството на 07.06.2022г.
При разпита на свидетелите по акта Р. и С. , двамата установяват, че извършили тематичната проверка по случая във връзка с превозваческата дейност на процесното дружество /осъществявани от него международни превози на товари./ Нарушението на жалбоподателя според свидетеля Р. се изразило в това, че той не представил на проверяващите лица до датата на проверката, информация от картата на водача посочен в акта за проверяваният период. Конкретен повод за тази проверка било изпратено писмо от италиански контролни органи за констатирано нарушение на този превозвач именно на територията на РИ със същият водач и посочено в акта МПС.Св.Р. установява също, че възприела датата и дестинацията за конкретно посоченият в акта международен превоз, от ЧМР, което обаче не било преведено на български език . Акта бил съставен на място в офиса на санкционният орган в Б и връчен на упълномощено за жалбоподателя лице.
В същата насока са и показанията на св.С. .
С представените по делото няколко ЧМР се установява, че в проверяваният период, процесното дружество действително е извършвало международен превоз на товари в различни държави, а именно: Г Г , Ш , И .
Тези превози са извършвани с МПС с рег.№ и такова с рег.№ , без посочен конкретен водач , но не в целият проверяван период, а само на няколко конкретни дати от него: 03.03.2021г., 05.03.2021г., 13.03.2021г., 01.04.2021г., 02.04.2021г. , 03.05.2021г., като последното ЧМР е от дата 14.05.2021г., която е извън проверяваният период въобще.
Страните нямат спор и относно обстоятелството, че Г Й В е сключил трудов договор с процесното дружество на 27.01.2021г., въз основа на който е назначен на длъжността „шофьор на товарен автомобил –международни превози“ при жалбоподателя. Видно от справката за регистрирани трудови договори при НАП, този договор е прекратен на 24.06.2021г. и това прекратяване е изрично регистрирано от процесното дружество.
Видно от приложената като доказателство по делото Справка за нарушения, извършени от превозвачи, които не са местни лица и наложени им санкции, изготвена от контролните органи в РИталия , във връзка с прилагането на Директива 22/2006 на Съвета и чл.10 от Законодателен декрет 4
144/2008г., в справката е регистриран като нарушител на тези актове и процесният превозвач , именно с водач Г и МПС с рег.№ , на дата 13.02.2021г..
Приложена и приета като доказателство по делото е и Заповед №РД-08-30 от 24.02.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и длъжностна характеристика за длъжността „Директор РД“АА“, с които се удостоверява материалната компетентност на издателя на атакуваното НП в настоящото дело при констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози .
При така направените фактически констатации съдът счита, че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл. чл.91в, т.2, предл.2-ро от Закона за автомобилните превози.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представиха 1 бр. заповед за делегирани правомощия на процесният издател, ведно с длъжностна характеристика. Спазени са и сроковете на чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН и за съставяне на НП и те са надлежно връчени на жалбоподателя. В двата документа ясно и конкретно е посочена датата на извършената проверка по случая, проверяващите лица, описан е обстоятелствено и фактически начина на извършване и в какво се изразява твърдяното нарушение /непредставяне на информация от дигиталната карта на водача Г В при извършван от него международен превоз с МПС рег № и за периода на проверката:12.02.2021г.-12.05.2021г./ Посочени са доказателствата, с които се твърди от санкционният орган, че се установява вменяваното на жалбоподателя нарушение /свидетели, ЧМР, макар и последното да не е конкретизирано като дата и маршрут./ Независимо от изложеното, съдът констатира, че обжалваното НП и АУАН, който го обосновава, са издадени при допуснато съществено процесуално нарушение и на практика липсващ основен и задължителен реквизит, а именно дата на твърдяното административно нарушение.
Тази дата не може да се извлече по никакъв начин от съдържанието на тези два документа, което означава, че е налице пълна липса на този задължителен реквизит по смисъла на чл. 42, ал.1 т.3 от ЗАНН /за АУАН/ и респ. по чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН /за НП/, а това винаги 5 съществено засяга и ограничава правото на защита, поради което и се квалифицира като съществено процесуално нарушение и достатъчно основание за отмяна на НП заради неговата процесуална незаконосъобразност. В тази насока е и съдебната практика–Решение №427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по описа на Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г., постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд – Благоевград. /Принципно няма процесуална пречка, датата на твърдяното нарушение да се посочва и в документ, който е цитиран в АУАН и НП и към който на практика те препращат, в казуса –известието за извършване на процесната проверка, но в случая последното въобще не е цитирано и конкретизирано с обжалваният акт, така че този способ за идентифициране на датата на нарушението също се явява неприложим по делото. / Наред с горното, съдът констатира, че от събраните по делото доказателства /гласни и писмени/, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е и извършил вмененото му нарушение от обективна страна с изпълнително деяние по чл.91в, т.2, предл.2 от Закона за автомобилните превози .
С нормата на чл.91в, т.2 от ЗАвП, законодателят вменява задължение на превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.
В конкретният казус, жалбоподателят, в качеството си на лицензиран за Общността превозвач, е санкциониран за това, че при извършена тематична проверка на дейността му, не представил за нуждите на тази проверка информация от дигиталната карта на водача Г Й В , управлявал МПС с рег.№ , за периода на международните превози : 12.02.2021г.-12.05.2021г.