Решение № 855 от 01.11.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8812/2021
- Вид
- Решение № 855
- Подписан
- 01.11.2021
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА НЯГОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал.2, т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
- чл.32 · Закон за измерванията
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3, изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 855 гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208812 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4801522 издаден от СДВР на СТ. Н. ИВ., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, като в жалбата се излагат оплаквания за допуснати процесуални нарушения при издаването на ЕФ- липса на дата и издател на същия, както и нарушения в процедурата по използване на АТСС, като се сочи, че пътният участък не е бил означен с пътен знак Е24, че не е бил попълнен протокол за използването на системата, както и, че липсват доказателства за правилната експлоатация и изправността на същата.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично поддържа искането си за отмяна, като в допълнение изтъква, че пътният участък, по който се е движил е бил трилентов булевард.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР-ОПП, редовно призовани, не изпращат представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.04.2021г. в 12:58ч. в гр.София, по бул. „Александър Малинов“ , в посока от бул.“Околовръстен път“ към ул.“Д-р Атанас Москов“ се движел лек автомобил марка „БМВ“, модел „И3“ с регистрационен номер ......, собственост на Е. С. И.а, с полвател жалбоподателят СТ. Н. ИВ.. По същото време в района на булеварда срещу блок № 495, бил 1 осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел TFR-1 М, с номер на устройството № 613. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 11.30 до 15.30 часа на 24.04.2021г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.
Преминавайки в района на контрол, посоченият, използван от жалбоподателя лек автомобил се движел със скорост от 81 км/ч, след отчитане на отклонението, при максимално разрешена скорост за населените места- 50 км/ч. Скоростта на движение на моторното превозно средство била установена с посоченото по-горе техническо средство, чрез изготвяне на фотоснимка с № 14366, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и регистрационен номер на превозното средство. Въз основа на същите и на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя в качеството му на ползвател на превозното средство бил издаден атакувания Електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия К № 4801522, справка за регистрация на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 24.04.2021г. Протокол от проверка № 6-38-20/12.11.2020г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство № 10.02.4835, Справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на бул.“Александър Малинов“, с приложена към същата схема, веществени доказателствени средства– фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото средство, справка за генериране и връчване на ЕФ, разписка за връчване на ЕФ.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Същите са официални документи или автоматично генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под съмнение, като предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и по аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК съдът намира, че не дължи обсъждането на всеки от тях поотделно, като при съвкупната им преценка по безпротиворечив начин се установява изложената по-горе фактическа обстановка.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а предвид липсата на данни за датата на връчване на ЕФ, следва да се приеме за своевремнно депозирана, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, се явява неоснователна в искането за отмяна.
На първо място не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените 2 разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
На следващо място, доколкото съгласно легалната дефиниция на & 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, а за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната система или неговата длъжност.
Що се отнася до липсата на дата на издаване, от една стана същата е видна от справката в АИС-АНД, като ЕФ серия К, № 4801522 е генериран на 12.05.2021г. и връчен на 02.06.2021г., което се потвърждава и от приложената разписка, при което не се поставя под въпрос своевременното издаване и връчван на ЕФ, включително в рамките на сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН, а още по-малко стои въпросът за изтичане на погасителна давност.
Електронният фиш е връчен надлежно на санкционираното лице при спазване изискванията на чл. 189, ал. 5, вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП. Видно от приложената справка за регистрация и собственост на МПС с рег. № СВ 7817 НМ, същото е собственост на Е. С.И.а, като обаче е предоставено за ползване на жалбоподателя С.Н.И, който е вписан като ползвател при регистрацията му.
Съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, в редакцията от 01.04.2019г. предвижда че “при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, въведена също с изменението на ЗДвП от 13.03.2015г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и мобилно-”прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, както и в настоящия случай.
Мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M, с инвентарен номер 613, монтирана в служебен патрулен автомобил с рег. № , е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда за използване на автоматизирани технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. За същата е представено както Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издаден от Българския институт по метрология на основание чл.32 от ЗИ, така и Протокол от проверка удостоверяващ изправността на конкретно използваното устройство към датата на контрол. Видно от посочените документи, използваната система представлява одобрен тип техническо средство, съгласно приложеното нарочно
Удостоверение № 10.02.4835. Действително цитираното удостоверение за одобрен тип е с валидност до 24.02.2020г., т.е. преди датата на контрола, но съгласно изричната разпоредба на чл.30, ал.5 ЗИ, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, т.е. не е необходимо последващо одобрение. На следващо място видно от Протокол № 6-38-20, същото е преминало периодична проверка за 3 изправност на 12.11.2020 г. в съответствие с чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., и е технически изправно и годно точно да отчита скоростта на движение на МПС.
При осъществения на 24.04.2021г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел „TFR1-M“, с инвентарен № 613, контрол върху скоростта на движение на превозните средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол на правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на 24.04.2021г. за времето от 11.30 до 13.30 часа контрол върху скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие, същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на това, от една страна е спазена предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов нормативен акт, като следва да се изтъкне, че от една страна посочената наредба детайлно регламентира реда за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а от друга използваното техническо средство, при установяване на нарушението функционира без намеса на контролен орган т.е. същото отговаря на изискванията към техническите средства по чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП(редакция към датата на деянието), съгласно даденото от върховната съдебна инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014г. на ВАС, критерии. Поради това за установените чрез използваното техническо средство нарушения, е приложим специалния ред за реализиране на административно наказателна отговорност, чрез издаване на Електронен фиш. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението.