Решение № 424 от 31.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Пловдив, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330116114 по описа за 2023 година

В исковата молба се твърди, ищецът сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***г., както и с „Ай Тръст“ ЕООД – договор за предоставяне на поръчителство от *** г., като усвоил изцяло предоставената сума от 1500 лева. Съгласно договорът за кредит ГПР бил в размер на 50%, а ГЛП в размер на 41,24 %. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен и макар в същия ГПР да бил записан в размер на 50 % той бил различен от действителния, а това представлявало заблуждаваща търговска практика, водеща до неравноправност на уговорката, а оттук- до нищожност и на целия договор по чл. 22 от ЗПК, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора- чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В срока на чл.131 ГПК е постъпил такъв от ответниците, в който се излагат подробно съображения за неоснователността на иска. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

За уважаване на исковата претенция ищцата следваше да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и да докаже факта на плащане на претендираните суми на всяко от ответните дружества.

1

В тежест на всеки от ответниците пък бе да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените от тях суми са заплатени на валидно правно основание – в случая „Кредисимо“ АД наличието на валиден договор за потребителски кредит № ***г., а „Ай Тръст“ АД - на действителен договор за предоставяне на поръчителство на основание сключения договор за потребителски кредит.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и първия ответник „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***г., по силата на който „Кредисимо” ЕАД е предоставил на ищеца в заем парична сума от 1500 лв., при фиксирана лихва от 41,24 % и ГПР – 50 %,. Това е видно още от представените с исковата молба писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № ***г, Приложения № *** към същия, в което са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В раздел **, чл. ** от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищцата, като кредитополучател, е предоставила обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, видно от постъпилото по реда на чл. 192 ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД копие на Договор за предоставяне на поръчителство., сключен между ищеца и дружеството „Ай Тръст“ ЕООД.. С исковата молба е представен договор за поръчителство. между „Кредисимо” ЕАД, като кредитор по договор за кредит, и „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, с който договор поръчителят се задължавал да отговаря по процесния договор за кредит.

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № *****и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко 2 свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел ** чл. **, ал. ** от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка.

С оглед на горното и по силата на чл. 23 ЗПК по договора за кредит ищцата дължи единствено чистата стойност на кредита, равна на уговорената 3 и усвоена от нея главница. Платеното на ответника „Кредисимо” ЕАД в повече се явява лишено от основание. Предвид нищожността и на договора за предоставяне на поръчителство, без основание се явява и всичко получено от „Ай Тръст“ ЕООД по този договор.

В хода на делото е прието и не е оспорено заключение по ССчЕ, вещото лице по която е посочило, че във връзка с процесните договори Д. Ю. Д., ЕГН ********** е надплатил над главницата по кредита, 188,44 лв. за възнаградителната лихва, а 581,69 лв. са били преведени на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, като възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

При това положение и въз основа на приетото заключение по ССчЕ исковете се намират за доказани освен по основание, но и по размер, поради което ще се уважат изцяло.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. В негова полза ще се присъди сумата от 100 лв. разноски за държавна такса и 150 лв. разноски за внесен депозит за вещо лице, които ще се заплатят общо от двамата ответници. По отношение на адвокатското възнаграждение следва да се посочи, че с представения списък за разноски се претендира възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. М.

В. М.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. М. В. М.. Поради това и разноски за един адвокат следва да се присъдят в размер на 600 лева/ за двата иска с вкл ДДС/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на Д. Ю. Д., ЕГН **********, сумата от 188,44 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № *****ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.11.2023 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ АД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на Д. Ю. Д., ЕГН **********, сумата от 581,69 лева – платена при начална липса на основание по нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 29.04.2022г., сключен между „Ай Тръст“ АД и Д. Ю. Д., на основание договор за потребителски кредит № ***** между Д. Ю. Д. и „Кредисимо” ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.11.2023 г., до окончателното изплащане.

4

ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, и „Ай Тръст“ АД, ЕИК:

203508899, и двете дружества със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплатят общо на Д. Ю. Д.,ЕГН **********, сумата от 100 лв. (сто лева) разноски за държавна такса и 150 лв. (сто и петдесет лева) разноски за депозит за вещо лице.

ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, и „Ай Тръст“ АД, ЕИК:

203508899, и двете дружества със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплатят на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв общо на адв. М. В. М. сумата в размер на 600 лева/ за двата иска с вкл ДДС/.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5