Определение № 1887 от 20.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1887 гр. Варна, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Ц. Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500400 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, във вр. чл. 420, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №498/23.01.2026г. по описа на ДРС на Ц. В. Ч., ЕГН **********, от ******, подадена чрез адвокат С.Б., ШАК, срещу определение №957/03.12.2025г. на Районен съд - Девня, постановено по ч.гр.д.

№1059/2025г. по описа на ДРС, с което съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя – длъжник в първоинстанционното заповедно производство да спре на основание чл.420, ал.2 от ГПК предприетото принудително изпълнение по изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 602/13.10.2025 г. на РС - Девня.

Определението се оспорва като неправилно и необосновано като се твърди, че в производството по чл.420 ГПК съдът е длъжен да извърши реална, не формална преценка за вероятната неоснователност на вземането, като съобрази твърденията, доказателствата и други юридически факти в контекста и на вероятността вземането да не съществува или да е погасено.

Според жалбоподателката, в случая доказателствата ясно сочат, че банката – кредитор не е положил грижата да обяви в срок (90 дни след посоченото в счетоводното извлечение дата на изпадане в забава) предсрочната изискуемост, не е предявила осъдителен иск срещу главния длъжник в 6месечен срок от настъпване на изискуемостта, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗЗД отговорността й като поръчител по договора за кредит е погасена. Това, според жалбоподателката, е достатъчно да се приеме, че е налице вероятна основателност на подаденото възражение но чл.414 от ГПК, съответно, че са налице основанията на чл.420 ал.2 от ГПК за спиране на изпълнителното производство. С оглед на това моли за отмяна на 1 обжалвания съдебен акт и по същество спиране на изпълнението на издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна – кредиторът „Банка ДСК” АД ЕИК 121830616, гр. София, не е депозирал писмен отговор.

Частната жалба е подадена от надлежната страна срещу акт, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона - чл.420, ал.3 от ГПК, спазен е и срока по чл.275 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В заповедното производство по ч.гр.д. №1059/2025г. по описа на Районен съд - Девня в полза на кредитора – заявител „Банка ДСК” АД ЕИК 121830616, седалище в град София, е била издадена заповед за изпълнение №602/13.10.2025г. срещу длъжника Ц. В. Ч., ЕГН **********, с адрес в *********, въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката за изискуеми и неплатени вземания по договор за кредит от 18.12.2017 г., обезпечен с договор за поръчителство от същата дата. На основание чл. 418, ал. 1 ГПК е било допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение като е издаден и изпълнителен лист.

В хода на образуваното впоследствие изп. дело №20259300407646 по описа на ЧСИ Ана Рашева, рег. № 930 в КЧСИ, на длъжника са били връчени копие от заповедта за изпълнение и покана за доброволно изпълнение. След своевременно подадено възражение по чл.414 ГПК и изпълнени в срок указания по чл.415 ГПК от кредитора е образувано исково производство за установяване съществуването на вземанията по оспорената от длъжника заповед за изпълнение.

Изпълнителното производство, образувано след допускане по реда на чл.418 от ГПК на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение, може да бъде спряно, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от Закона за задълженията и договорите (чл.420, ал.1 ГПК), или когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства (чл.420, ал.2 ГПК), че: вземането не се дължи (т.1); вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител (т.2); неправилно е изчислен размера на вземането по договор, сключен с потребител (т.3).

В конкретния случай искането за спиране се основава на твърдението, че задължението на поръчителя е погасено по силата на чл.147, ал.1 ЗЗД като началото на 6-месечния преклузивен срок длъжникът свързва с настъпването на автоматична предсрочна изискуемост на кредита след допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни. Позовавайки се на удостовереното в представеното извлечение от счетоводните книги на банката, че кредитът е в просрочие от 07.09.2022 г., длъжникът счита, че кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем на 7.12.2022 г., съответно срокът за предявяване на иск е изтекъл най-късно на 7 юни 2023 2 година.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което, за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл са задължителните за съдилищата (чл.130, ал.2 ЗСВ) разрешения, дадени в т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013 на ВКС, ОСГТК. В рамките на формалното заповедно производство основанието за твърденията на страните трябва да е видно от самото изпълнително основание и да е установимо без нужда от тълкуване и събиране на допълнителни доказателства.

С оглед горното и като съобразява, че: (а) в конкретния случай вземанията, за които е поискано издаване на заповед за изпълнение, са за падежиралите и неплатени към 03.10.2025 г. вноски по кредитния договор за текущо потребление от 18.12.2017 г., сключен с кредитополучателя С.К.В., обезпечен с поръчителството на длъжника Ц. В. Ч.; (б) от кредитора - заявител нито се твърди, нито се установява, че към датата на подаване на заявлението кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател, съдът намира за неоснователно твърдението на длъжника, поддържано и в частната жалба, за настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредитния дълг в момент, предхождащ повече от шест месеца подаването на заявлението по чл.417 ГПК.

Съгласно разясненията, дадени в ТР №5/21.01.2022г. по тълк. дело №5/2019 на ВКС, ОСГТК, началният момент на преклузивния шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за предявяване на иск срещу поръчителя е настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, а падежът на отделните вноски е ирелевантен за приложението на тази законова разпоредба. При липса на настъпила в случая изискуемост на целия дълг (уговорения краен срок за погасяване е 18.12.2027г.; обявяване на предсрочна изискуемост нито се твърди, нито се установява), срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не е започнал да тече, съответно не е изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По тези съображения въззивният съд приема, че в случая хипотезите на чл. 420, ал. 2 ГПК са неприложими. Нито се твърди, нито се установява с посочени и представени с искането за спиране и с частната жалба доказателства, че вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, не 3 се дължат, не е предоставено и обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД (чл. 420, ал. 1 ГПК), като не е изразена и готовност за това. Поради това съдът заключава, че жалбата е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №957/03.12.2025г. на Районен съд Девня, постановено по ч.гр.д. №1059/2025г. по описа на ДРС, с което е отхвърлено искането на длъжника Ц. В. Ч., ЕГН **********, от ********* за спиране на предприетото принудително изпълнение по изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 602/13.10.2025 г. на РС – Девня.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4