Решение № 195 от 08.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Ямбол, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330101257 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – гр. Пловдив против Р. К. Н. от **********.

С исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на краен снабдител съгласно ЗЕ, продава електрическа енергия при публично известни Общи условия. Ответникът от своя страна съгласно Общите условия се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия в сроковете и по начините, определени в Общите условия. Въз основа на Общите условия се твърди, че ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в **********, индивидуализирано се с ИТН: *******, като за ответницата Р. К. Н. е бил и открит клиентски номер *******.

Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по Общите условия ищцовото дружество е доставил на обекта на ответницата за периода от 06.11.2021 г. до 05.04.2022 г. ел.енергия на обща стойност от 121.73 лв., която до този момент не била заплатена от ответницата.

Твърди се, че е налице забава в заплащане на консумираната ел.енергия, поради което ответника дължал и законна лихва в размер на 29.66 лв. за периода от 21.12.2021 г. до 27.02.2024 г.

Сочи се, че законната лихва за забава се дължи за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство, като подробно са описани в исковата падежа на всяка една фактура издадена от ищцовото дружество.

Сочи се на следващо място, че на 28.02.2024 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за вземанията, 1 като пред ЯРС е било образувано ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на същия съд и е била издадена заповед за изпълнение.

Сочи се, че ответникът - длъжник по заповедното производство е бил призован при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на ищцовото дружество да подаде исковата молба за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК.

С последното по същество ищецът обосновава и правният си интерес от предявяване на исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство, като се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено със силата на присъдено нещо, че вземанията на ищеца към ответницата съществува, както следва: 121.73 лв., представляваща стойност на консумирана от обекта на потребителя ел. енергия за периода от 06.11.2021 г. до 05.04.2022 г., както и сумата от 29.66 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, за периода от 21.12.2021 г. до 27.02.2024 г.

Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особеният представител на ответника, с който се поддържа, че искът е родово и местно подсъден на настоящият съд.

На следващо място се поддържа, че исковата молба е недопустима, поради липса на пасивна процесуална легитимация по отношение на ответницата, като в тази насока се твърди, че в периода от 06.11.2021 г. до 05.04.2022 г. ответницата не следва да отговаря по иска, тъй като на 14.03.2019 г., преди исковият период ответната страна е прехвърлила с нотариален акт на двама купувачи собствеността върху своя недвижим имот, в който се намирала измервателната точка и към момента на релевантният период тя вече не е била негова собственост и съответно няма как да е ползвала услугата.

На същата дата по партидата на имота бил вписан и ползвал, което било видно от представена електронна справка от Агенция по Вписванията.

Сочи се, че това може да се установи по повод уведомяването на ответницата от кметство на с. П., като със свои писма последното посочва, че имотът е продаден през 2020 г. и има нови собственици, които живеят на адреса.

На следващо място се оспорва изцяло Исковата претенция, като се поддържа, че същата е неоснователна и недоказана.

Отново се сочи, че не е налице пасивна процесуална легитимация за ответницата да отговаря на определените искове поради това че е отчуждила имота, на който е доставена ел. енергия в полза на трети лица, не е била собственик на процесният имот, поради което и не е могла да ползва предоставената от ищеца услуга.

На следващо място се поддържа наличие на неравноправни клаузи, а именно 2 едностранна промяна на условията от страна на доставчика без съгласие на клиента, приемане на липсата на възражение за съгласие, презумпция за връчване на документи при изпращане без доказателства за реално получаване, ограничаване на правото на клиента да оспорва сметки или да иска проверка на уреда допълнително обосновавало необходимостта искът да бъде отхвърлен, тъй като тези клаузи поставяли потребителя в неравноправно положение и не следвало да бъдат прилагани.

На следващо място се сочи, че представените фактури са частни документи и не доказват сами по себе си реално доставено количество ел.енергия.

Оспорват се всички фактури приложени към исковата молба като недоказани по основание и размер. Поддържа се, че липсват доказателства, че ответницата е ползвала имота през съответният период. Липсвали доказателства за връчване на фактурите, както и доказателства за реално доставената ел. енергия. Липсвали и доказателства и за изправност на електромера. Освен това не било ясно защо на фактурите бил посочен поС.ният адрес на ответницата за връчване, ако тя е изявила желание за кореспонденция по адреса на обекта, каквото било изискването на чл.18, ал. 4 от ОУ. Не било ясно и дали е била информирана за дължимата сума и сроковете за заплащане им съгласно чл.10, ал.3 от ОУ. Не било ясно дали клиентът е бил уведомен за примерни алтернативни мерки за заплащане на задълженията или за възможност в допълнителен срок да заплати, като последното също не било ясно.

Иска се от съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.

Иска се да бъде отхвърлено искането и за присъждане на съдебно-деловодни разноски на ищеца.

В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален предсатвител по пълномощие се явява адв.А. А. -И. от АК С. чрез която в хода на делото по същество се поддържа исковата претенция. Претендират се разноски.

В съдебно заседание за ответника в качеството на особен представител назначен от съда се явява адв. К. М. от ЯАК чрез която в хода на делото по същество и с допълнително депозирани писмени бележки и на подробно изложените в тях основания се поддържа отговора на исковата молба и се иска от съда да отхвърли исковите претенции, както и претенциите за разноски.

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по ч.гр.дело № ***/2024 год. по описа на ЯРС, на 28.02.2024 год. в ЯРС е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр. Пловдив, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника – ответник Р. К. Н. с ЕГН ********** от с.П., общ.С. обл. Я., за сумата от 121.73 лева – главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 3

06.11.2021 год. до 05.04.2022 год. на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕОД и чл.98а от Закона за енергетиката, по партида на ответника – Р. К. Н. с клиентски номер № *******, отнасяща се до обект на потребление: с.П., общ.С. обл. Я., ИТН: *******, както и сумата от 29.66 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 21.12.2021 год. до 27.02.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда, до пълното и изплащане, които суми са предмет и на предявените в настоящото производство искове.

Заповедният съд е уважил искането на заявителя и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № ***/29.02.2024 год., връчена на ответника-длъжник чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което заповедния съд е указал на ищеца-заявител да предяви в 1-месечен срок иск за установяване на вземанията си.

В указания му от заповедния съд срок кредитора-ищец е предявил иск за установяване вземанията си по издадената заповед по чл.410 ГПК.

Видно от представеното по делото Заявление-декларация на ответницата до ЕВН от 18.03.2015 год., същата е заявила, че желае да получава електрическа енергия за обект с ИТН *******, представляващ къща с навес в с.П..

Видно от представения по делото НА ответницата е придобила имота в с.П. чрез покупко-продажба на 24.02.2015 год.

По делото са представени издадени от ищцовото дружество фактури с №№ *******;

******* и *******, за сума в общ размер на 121.73 лева консумирана ел.енергия за периода от 06.11.2021 год. до 05.04.2022 год.

Видно от представената по делото Справка от Агенция по Вписванията, ответника Р.

К. Н. е отчуждила процесния обект на потребление на ел.енергия на 14.03.2019 година в полза на трети неучастващи по делото лица.

По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 год. Съгласно чл.1, т.4 от ОУ „Клиент“, в тези Общи условия понятието „Клиент“ се разбира както в своето значение на „мрежови клиент“, така и в значението на „потребител на електрическа енергия“, като изрично е посочено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. На свой ред в чл.11 от ОУ е посочено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия.

Останалите и приложени от ищеца като писмени доказателства съдът не коментира поотделено и доколкото същите са били на разположение на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета по делото от съда СТЕ, видно от заключението на което: За процесния 4 период има доставена ел. енергия до процесния обект. Общото количество доставена ел.енергия по дневна тарифа е 472 kWh, а нощна 35 kWh. Тъй като клиентът е с еднотарифно отчитане е респ. заплащане, то общата потребена ел.енергия за процесния период, се явява сумата от двете тарифи, а именно – 507 kWh. Общото количество електрическа енергия доставена до обекта на ответника и респ. отчетената от средството за търговско измерване, монтирано в ИТН *******, а именно електромер с фабр. № ******* възлиза на 507 kWh. При крайна цена на електрическата енергия, фиксирана в решение Ц27/01.07.2021 год. на КЕВР в размер на 0,20011 лв./kWh без ДДС при едно-тарифно отчитане, то общата стойност на доставената ел.енергия за процесния период ще е в размер на 101.45 лева без ДДС/121.73 лева с ДДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Исковете са предявени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по реда и в срока по чл.415, ал.1 ГПК, на основание чл.422, ал.1 ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Р. К. Н. в качеството на длъжник, на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***/29.02.2024 год. по ч.гр.дело № ***/2024 год. по описа на ЯРС, и след като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо настоящия съдебен състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, прие, че исковете са допустими.