Акт от 08.02.2022, Административен съд - Велико Търново

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 53 град Велико Търново, 08.02.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Г. Чемширов при секретаря………………и в присъствието на прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно дело №779 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена жалба от Г.В.В., изтърпяващ наказание в затвора в гр. Плевен, срещу „отказ за предоставяне на информация“/цитат от жалбата/ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието.

Административния съд – В. Търново, в настоящия си състав, намира, че така образуваното дело не му е подсъдно.

На настоящия състав е служебно известно от други разглеждани от АСВТ дела, че понастоящем жалбоподателят Г.В.В. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ в затвора в гр. Плевен.

Съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Съдът намира, че в случая това е Административен съд – Плевен, доколкото жалбоподателят изтърпява наказанието си в затвора в гр.

Плевен /в този смисъл има и практика на ВАС/. Поради тази причина същият принудително живее в посочения затвор, като фактически трайно е установено пребиваването му там. Както е изрично посочено в жалбата, Г.В. получава кореспонденцията си на същото място, което само по себе си е достатъчно самостоятелно основание, за да се определи затвора в Плевен като негов адрес, съгл. чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация, независимо от вписването в съответния регистър. В тази връзка следва да се отбележи, че изборът на „постоянен адрес“ по смисъла на чл. 93 от Закона за гражданската регистрация може да бъде направен единствено от лице, което не е с ограничено право на свободно придвижване и може самостоятелно да определя своето местопребиваване. В конкретния случай подобен избор е обективно законово ограничен /доколкото съдържанието на наказанието „доживотен затвор“ е именно ограничаване на възможността лицето да се придвижва на място различно от мястото за изтърпяване на наказанието/.

Характерът на наложеното наказание изключва временния характер на престоя на оспорващия в затвора – т.е. същият се е установил да живее постоянно /или поне достатъчно трайно/ в гр. Плевен, независимо дали в регистъра на населението формално има вписан различен постоянен адрес.

Аргумент в подкрепа на горното е и обстоятелството, че изрично уредените в специалния Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража съдебни производства, са подсъдни на административния/окръжния съд по местоизпълнение на наказанието /единствено в чл. 277 от ЗИНЗС е дадена възможност за избор със съда по задържането под стража, но само за производства по Част шеста от закона, каквото не е настоящото/.

По тези съображения делото следва да бъде прекратено пред Административен съд – В. Търново и изпратено по подсъдност на Административен съд – Плевен.

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново О

П Р Е

Д Е Л

И :

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело

№779/2021г. по описа на Административен съд – В. Търново, като ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд –

Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :