Решение № 15615 от 14.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15615 гр. С........... 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110159899 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 308877/01.11.2023 г. на „....“ АД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. С........... бул. „.......... III“ .........., срещу „...........“ ООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. С........... ул. „..........., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ сумата в размер на 906,02 лева – главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода за периода 17.11.2017 г. – 17.11.2021 г. в имот, находящ се в гр.

С........... бул. „.......... III“ ............. клиентски номер .........., и 2./ сумата в размер на 48,31 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 18.12.2017 г. – 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.05.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. № 23852/2023 г. на СРС, 29 състав.

В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника съществува валидно облигационно отношение с предмет доставка на В и К услуги до имот с адрес: гр. С........... бул. „.......... III“ ............. клиентски номер ........... По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. По силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ответникът има качеството на потребител на В и К услуги за процесния недвижим имот и е обвързан от договор за продажба при Общи условия. За исковия период по партидата на имота е открита договорна сметка 2800052416 и на база отчетените показания ищецът е издавал ежемесечни фактури за имота, във връзка с които ответникът не е извършил дължимите плащания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „...........“ ООД, с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди се, че е налице разминаване във вземанията, за които е издадена заповед за 1 изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. № 23852/2023 г. на СРС, 29 състав, и вземанията, индивидуализирани в сезиращата съда искова молба. Оспорва се съществуването на валидно облигационно отношение между страните по делото с предмет доставката на В и К услуги до процесния недвижим имот. Твърди се, че ответникът не е собственик или титуляр на друго вещно право досежно исковия имот. Релевира се възражение за погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1./ ответникът да има качеството потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2./ за процесния период ищецът да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. Установяването на тези предпоставки съобразно правилото на чл. 154 ГПК е в доказателствена тежест на ищеца по делото. При тяхното установяване, в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.

По главния иск

По делото е приложено заповедно дело № 23852/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от материалите по което се установява следното:

На 04.05.2023 г. „....“ АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „...........“ ООД за сумата от 906,02 лева – главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода за периода 17.11.2017 г. – 17.11.2021 г. в имот, находящ се в гр. С........... бул. „.......... III“ ............. клиентски номер .........., и за сумата от 48,31 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 18.12.2017 г. – 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.05.2023 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

С разпореждане от 23.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 23852/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на сумата 75,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса, както и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника „...........“ ООД, с което е заявено, че не се дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение поради погасяването им по давност.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен идентитет.

Съгласно представена по делото справка по лице в периода 01.01.1998 г. до 18.11.2022 г. от Служба по вписванията – гр. С................... – за лицето „...........“ ООД, ЕИК ................., на 02.10.2015 г. е вписано придобиване от последното на право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с площ по документ 57,660 кв. м., представляващ ателие за творческа дейност № 16, с адрес: гр. С........... бул. „.......... III“ 152, ет. 6 – процесния недвижим имот. От същата справка се установява вписано последващо разпореждане с вещните права върху описания имот от страна на „...........“ ООД, извършено чрез договор за покупко-продажба от 03.09.2021 г., с посочени съответно продавач „...........“ ООД и купувач ...................

2

Първият спорен между страните въпрос е дали за процесния период те са били обвързани от валидна облигационна връзка и съответно дали ответникът е собственик на процесния недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон.

Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители“ на В и К услуги, това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените ОУ на ищцовото дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните по делото доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през част от исковия период – 17.11.2017 г. – 02.09.2021 г., тъй като в този период той е притежавал вещно право на собственост върху процесния имот.

В настоящия случай за установяване на обстоятелството, че ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период ищецът е представил справка по лице от служба по вписванията – гр. С.................... От нея, както се посочи по-горе, се установява, че на 02.10.2015 г. е вписано придобиване от „...........“ ООД на право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с площ по документ 57,660 кв. м., представляващ ателие за творческа дейност ......... с адрес: гр. С........... бул. „.......... III“ 152, ет. 6 – процесния обект.

В конкретния случай липсват възражения на ответната страна, че представената по делото справка по лице от Служба по вписванията не представлява годно доказателствено средство относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот.

Независимо от това настоящият съдебен състав следва да посочи следното:

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл.

44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право (ВП).

Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената по делото справка с дата 18.11.2022 г., която не е 3 била оспорена от ответника, е годна да установи притежанието на вещно право от последния и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят удостоверените в справката обстоятелства.

Същевременно установяването на принадлежността на правото на собственост не е ограничено единствено с представяне на нотариален акт за придобиване на такова ВП.