Определение № 67 от 06.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. София, 05.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Теодора Кръстева

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000818 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

В молба с вх. № 15 246 от 29.06.2023 г. „Контакт-ФТ“ ЕООД - гр. Варна, чрез пълномощника адвокат Г. Г., е сезирало съда с искане за изменение на решение № 358 от 9.06.2023 г. по настоящето дело в частта за разноските.

Исковете били предявени в условията на евентуалност срещу един и същи ответник, затова и дължимата такса била една, едно било и адвокатското възнаграждение. При отхвърлянето на главния иск отговорността за разноските се определяла от изхода на делото по евентуалния иск. В конкретния случай с уважаването му бил постигнат целеният от ищеца резултат, затова и на другата страна не трябвало да се присъждат разноски на основание член 78, ал.3 от ГПК.

Молбата е на въззивника да бъдат присъдени в пълен размер разноските във въззивната инстанция, а на насрещната страна разноски да не бъдат присъждани.

В писмения отговор ответника по молбата „Ренус България“ ООД - гр. София, чрез пълномощника адвокат А. П., я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Ответницата по молбата К. Н. Х. от гр. *** не е взела становище.

Съдът съобрази следното.

Молбата е процесуално допустима - подадена е в установения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок от страна в производството, която има правен интерес да иска изменение на решението в частта за разноските, а разгледана по същество е 1 основателна.

Принципно положение в процесуалното право е, че отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението и спрямо която то се явява като санкция за неоснователно предизвикания правен спор. В случаи като настоящия, когато освен главния иск в условията на евентуалност са обективно съединени искове, предявени срещу същия ответник, правните последици от отхвърлянето и прекратяването на производството по главния иск са идентични - съдът се счита сезиран с евентуално съединеният иск. Отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. Затова в такива случаи дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. (определение № 284 от 6.04.2012 г. по ч.гр.д. № 238/ 2012г. на ВКС, ІV г.о.) В конкретния случай е уважен втория евентуален иск, предявен на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 150, ал.1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, което означава, че отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК трябва да се понесе от ответника, който следва да заплати на ищеца „Контакт ФТ“ ЕООД всички разноски, направени в първоинстанционното и във въззивното производство.

В първоинстанционното производство ищецът „Контакт - ФТ“ ЕООД е направил разноски в размер на 2 511 лева - заплатена държавна такса, а във въззивното производство - 7 256 лева, в това число 1 256 лева държавна такса и 6 000 лева адвокатско възнаграждение.

С решението по делото ответникът „Ренус България“ ООД е осъден да заплати на „Контакт ФТ“ ЕООД съразмерно на уважената част от исковите претенции сумите : 1 509 лева разноски, направени в първоинстанционното производство и 4 837 лева - разноски, направени във въззивното производство.

В съответствие с изложените съображения следва да бъде допуснато изменение на решението в частта за разноските като ответникът бъде осъден да заплати на „Контакт- ФТ“ ЕООД - гр. Варна на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2 511 лева, представляваща общия размер на направените в първоинстанционното производство разноски и 7 256 лева, представляваща общия размер на направените във въззивното производство разноски.

С решението ищецът „Контакт - ФТ“ ЕООД е осъден заедно с ищците Р. Й. Х. и К. Н. Х. да заплатят на ответника „Ренус България“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 3 280 лева - разноски, направени във въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции.

-3-

С оглед крайния изход на спора на ответника, срещу когото е постановено решението, разноски не се дължат. Затова и молбата с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК срещу „Контакт- ФТ“ ЕООД - гр. Варна за присъждане на разноски, направени във въззивното 2 производство, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, трети състав ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на основание чл. 248 от ГПК на решение № 358 от 9.06.2023 г. по т.д. № 818/ 2022 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав в частта за разноските, като ПОСТАНОВИ

ОСЪЖДА „Ренус България“ ООД - гр. София да заплати на „Контакт- ФТ“ ЕООД - гр.

Варна на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумите : 2 511 (две хиляди петстотин и единадесет) лева, представляваща направените в първоинстанционното производство разноски ; 7 256 (седем хиляди двеста петдесет и шест) лева, представляваща направените във въззивното производство разноски.

ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Ренус България“ ООД гр. София срещу „Контакт- ФТ“ ЕООД - гр. Варна за присъждане на разноски, направени във въззивното производство

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Републиката в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3