Акт от 17.01.2022, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 268

Гр. Сливен, 17.01.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора ……………………. и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 406 по описа на Административен съд гр.

Сливен за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба от Едноличен търговец М.П.А. с фирма „Р. – М.А.“, ЕИК ………, със седалище и адрес на управление с. Г., общ. К., обл. С., ул. „П. Б.“ № … срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-202-0003060/05.10.2021 г., издадена от Началник сектор „Мобилни групи“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № 567/30.09.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – м., находящ се в с. Г., ул. „П. Б.“

№ …, стопанисван от ЕТ „Р. – М.А.“, ЕИК ………… и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че органът не е изложил никакви фактически и правни основания досежно срока на процесната ПАМ, както и че били нарушени принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК и целта на закона. Заявява още, че макар законово предвидената принудителна административна мярка да се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед заложените в чл. 22 от ЗАНН цели. В този контекст налагането на ПАМ не можело да преустанови, нито да предотврати евентуално административно нарушение, нито вредните последици от него, доколкото същото вече е довършено към момента на проверката от контролните органи. При констатирано за пръв път нарушение и липса на констатации от него да са произлезли определени правни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не можело да се определи като съразмерно. То засягало права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по – голяма степен от необходимото за целта, за която е издаден актът, което е в нарушение на чл. 6 ал. 2 от АПК. Моли съда да отмени атакуваната административна заповед, с претенция за сторените по делото разноски.

В с.з. оспорващият ЕТ „Р. – М.А.“ се представлява от надлежно упълномощен адв. П. С. - М., която поддържа жалбата по изложените в същата отменителни доводи и съображения и моли съда да я уважи, с претенция за присъждане на разноски.

В с.з. административният орган Началник сектор „Мобилни групи“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява валидност и материална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Досежно срока на приложената принудителна административна мярка твърди законосъобразност и целесъобразност при неговото определяне, предвид нереално ниски среднодневни обороти от 45,85 лв., нисък размер на декларираните финансови резултати за 2018, 2019 и 2020 години, както и наличие на непогасени публични задължения и установена в хода на проверката положителна разлика от 76,15 лв. Тези обстоятелства в съвкупност с неспазване на задължението за издаване на фискална касова бележка обуславяли правилност при определяне срока на мярката. Моли съда да потвърди заповедта за налагане на принудителната административна мярка, с претенция за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 29.09.2021 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното законодателства в търговски обект – х. м., находящ се в с. Г., ул. „П. Б.“ № …, стопанисван от ЕТ „Р. – М.А.“. Извършена била контролна покупка на бутилка минерална вода на стойност 0.80 лв., която сума била заплатена в брой, но за извършената продажба не била издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство модел DATECS с ИН на ФУ: DP – 150 DT833491 и ФП № 02833491, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Плащането било прието от М.П.А.. Започнала проверка, при която било установена касова наличност по данни от ФУ в размер на 18 лв., фактическа наличност на парични средства в размер на 94,15 лв., т.е. установена положителна разлика от 76,15 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство. Проверяващите установили среднодневен оборот от 45,85 лв. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0003060/29.09.2021 г., в който провереният търговец А. вписала, че няма възражения по констатациите.

На 05.10.2021 г. Началник сектор „Мобилни групи“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-202-0003060, с която разпоредил запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в с. Г., ул. „П. Б.“ № …, стопанисван от ЕТ „Р. – М.А.“, ЕИК ………….. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Заповедта била връчена на нейния адресат на 08.10.2021 г. От приложения по преписката и приобщен към доказателствата опис на паричните средства в касата към момента на започване на горната проверка се установява, че същите възлизат на 94,86 лв., а по дневен отчет са маркирани във ФУ налични средства от 18,00 лв., т.е. оборот от 8,00 лв., при служебно въведена сума от 10,00 лева. От Справка за задълженията на задълженото лице към 01.10.2021 г. от информационната система на НАП се установява, че към посочената дата ЕТ „Р. – М.А.“ има непогасени публични задължения в размер на 66,46 лв.

Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС. Със Заповед № 567/30.09.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП, считано от 30.09.2021 г. н. на с. „М. г.“ Д. Р. е оправомощен да и. д. Н. на о. „О. д.“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП до назначаване на титуляр, но не повече от 6 месеца. По преписката са приложени и приобщени към доказателствата по делото дневен финансов отчет № 0018310/29.09.2021 г. и КЛЕН за 29.09.2021 г., от които се установява, че контролната покупка, респ. процесната продажба, извършена в 10.05 ч. не е регистрирана във ФУ чрез отпечатване на фискален касов бон.

Жалбата срещу процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-202-0003060/05.10.2021 г. е подадена до настоящия съд, чрез административния орган на 11.10.2021 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповеди № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и 567/30.09.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност. Като издадена от материално, териториално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по делото като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вменява императивно задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 25 ал. 1 т. 1 от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващият търговец не е изпълнил задължението, вменено с чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушил императива на чл. 25 ал. 1 от същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от обективна и субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена продажба. Същественото в случая е, че извършването на продажбата е установено, доколкото за закупената стока е заплатена сума от 0,80 лв. в брой при извършената контролна покупка, но на отпечатания дневен финансов отчет № 0018310/29.09.2021 г. и КЛЕН за 29.09.2021 г. продажбата не е отразена като регистрирана чрез издаване на касов бон. Това обстоятелство се установява от Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0003060/29.09.2021 г., който е съставен по установения ред, в предписаната съобразно чл. 50 ал. 2 от ДОПК форма и съдържание и от компетентни длъжностни лица. Същият е официален документ и се ползва с материална доказателствена сила, съобразно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В процесния случай протоколът е съставен в присъствието на търговеца и е подписан от представляващия дружеството без забележки и възражения.