Решение № 530 от 24.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. София, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100512473 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение №10609 от 20.06.2023 г., постановено по гр.д. № 46166/2022 г., по описа на СРС, 49-ти състав, изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските с Определение № 25854 от 13.06.2025 г. e признато за установено по предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД /с предишно наименование „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД/ срещу А. Х. К., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.240, ал.1 от ЗЗД, че ответникът дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД /с предишно наименование „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД/, сумата от 600,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем №3897524 от 12.08.2020 г., ведно със законната лихва от 13.10.2021 до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане в размер на сумата от 49.55 лева, договорна лихва за периода от 29.08.2020 до 16.01.2021 и на сумата в размер от 50.88 лева, мораторна лихва за периода от 30.08.2020 до 24.09.2021 г.

С оглед изхода на спора ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски в размер на сумата от 321,23 лв. за исковото производство и сумата 44,90 лв. - разноски за заповедното производство, а ищцовото дружество е осъдено да заплати на аснование чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАд в полза на адв. Н.И.И., процесуален представител на А. Х. К., сумата 57.35 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ в исковото производство и сумата от 25,80 лв., в полза на адв. К.Б. за безплатно оказана правна помощ в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, в която предявения иск е бил уважен за главницата е подадена въззивна жалба от ответника, с оплаквания за неговата недопустимост, а при условията на евентуалност за неправилност на същото в обжалваната 1 част поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалния закон. Сочи се, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която било частен случай на чл. 34 ЗЗД, поради което като е уважил иска за главница се е отклонил от диспозитивното начало, тъй като и присъдил сумата на различно от претендираното от ищеца основание.

Сочи, че след като съдът е стигнал до извод за нищожност на процесния договор за кредит, то същият е следвало да отхвърли иска. Моли съда да обезсили решението в обжалваната част като недопустимо, а при условията на евентуалност на оплакванията да отменено същото поради неговата неправилност. Претендира и разноски.

Въззиваемият ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез пълномощника си – юрк. Т.П., с надлежно учредена представителна власт по делото, в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението в частта, с която са отхвърлени ищцовите претенции по акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 49.55 лева, договорна лихва за периода от 29.08.2020 до 16.01.2021 и на сумата в размер от 50.88 лева, мораторна лихва за периода от 30.08.2020 до 24.09.2021 г. по договор за паричен заем №3897524 от 12.08.2020 г., не е обжалвано от ищеца, поради което и в тази си част същото е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

При недействителност на договора за паричен заем №3897524 от 12.08.2020 г., каквато решаващият състав на СРС е констатирал в случая и който извод не се оспорва от страните, т о съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Когато недействителността бъде констатирана в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. Поради което и при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно чл. 23 ЗПК, 2 предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД /в този смисъл и Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК, както и Решение от 28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г., І т.о. на ВКС/.

Доколкото други оплаквания по отношение правилността на обжалваното решение не са въведени и тъй като крайните правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.

При този изход на спора, на въззиваемият – ищец на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв..

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №10609 от 20.06.2023 г., постановено по гр.д. № 46166/2022 г., СРС, 49-ти състав. в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО в необжалваната си част е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА А. Х. К., ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.София, ул. ********, офис, партер, да заплати на Агенция за контрол на просрочени задължения“АД, на основание чл.78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3