Решение № 347 от 04.12.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Карлово, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320101645 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.

26 от ЗЗД.

Ищцата - Х. Н. К. твърди, че на 04.10.2019г. сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 2700.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 41.00%, годишен процент на разходите – 49.04%. Съгласно договора (глава V) „Поискани от клиента допълнителни възможности“ й е предоставена услуга услуга „Ф.“ - Гъвкав погасителен план.

Съгласно Глава VI от договора „Параметри по кредита“ по „Поискана и закупена допълнителна услуга“, дължи възнаграждение на ответното дружество за закупената услуга „Ф.“ сумата в размер на 1890 лв. Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за процесната допълнителна услуга „Ф.“ на следните правни основания:

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем (ЗПЗ), фирмите за бързи кредити въведоли практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство 1 на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създадоли предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите или заплащане на такси за различни допълнителни услуги. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събирали за осигуряване на фирми гаранти или за предоставяне на допълнителни услуги, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клаузите за възнаграждение за закупената допълнителна услуга „Ф.“ и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на БКС по т.д. № 1/2009г., с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка и за допълнителна услуга произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката или на допълнителната услуга, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка или допълнителна услуга и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената допълнителна услуга и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищцата, съгласно разясненията в 2 задължителната тълкувателна практика на БКС.

Предвиденото възнаграждение за закупената допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 1890лв. е източник на допълнителна печалба, доколкото тя е над 50% от заетата сума в размер на 2700 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Възнаграждението за закупената услуга „Ф.“ е договорено в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязло извън присъщата й функция.

Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на Глава VI от договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна, възнагражденията за закупена допълнителна услуга „Ф.“ е включено като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмеримо с предоставената сума по кредита.

Клаузата предвиждаща, че заемателката дължи възнаграждение за закупена от нея допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 1890.00 лева в процесния договор (глава VI Параметри по кредита) противоречи на добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл.143, т.5 от ЗЗП). Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите 3 нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Този извод се формира от естеството на договора за кредит (потребителски с по-слаба и уязвима страна), от съотношението на заема и таксите за закупени допълнителни услуги Фаст и Ф..

Защитата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защитни политики на Европейски съюз. Нормите, регламентиращи потребителската защита имат характера на императивни и специални такива.

Специалните основания за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК са въведени с оглед засилена защита на потребителя по договора за предоставяне на финансови услуги, при който същият е в неравностойно положение, предвид характера на договора като едностранен търговски и специфичната специализирана и сложно организирана финансова материя.

Обстоятелствата по чл. 22 от ЗПК създават висок риск за средния потребител да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо предоставяне на информация от търговеца, или поради липсата на достатъчна финансова грамотност на потребителя да осмисли предоставената му информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и подходящ аналитичен вид.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да върне на ищцата сума в размер на 1890.00 лева, представляваща получена без правно основание от ответника по сключен с него Договор за потребителски кредит № ***** от 04.10.2019г. и обективирана в глава VI „Параметри по кредита“ по поискана и закупена допълнителни услуги „Ф.“ Гъвкав погасителен план, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните, нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира за направените по делото разноски.

Ответното дружество – „П.К.Б.“ ЕООД счита всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на оспорената клауза от договор за кредит, за необосновани, неоснователни и недоказани. Съгласно сключения между 4 ищеца и ответното дружество договор за кредит № *****, ищецът е изявил желание да закупи предлагана от ответното дружество допълнителна услуга „Ф.“, за която е било уговорено възнаграждение в размер на 1890.00 лева.

Видно от съдържанието на процесния Договор за кредит, кредитополучателят сам е пожелал да се възползва от предоставяне на незадължителни допълнителни услуги. Изрично в договора за кредит било посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит, кредитополучателят е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, т.е. изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Съгласно т.15. от ОУ към ДПК „ КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“.

Т.е. безспорно било, че изборът за закупуване на допълнителни услуги е изцяло на клиента, като закупуваното не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално.

Страните са постигнали съгласие за сключване на договор за кредит и предоставяне на допълнителна услуга „Ф.“, с което, по искане на ищеца, кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя определен набор от услуги, с които се предоставя приоритетно разглеждане и изплащане на размера на кредита на кредитополучателя, срещу възнаграждение за кредитора, с което задължение ищецът се е задължил доброволно. Редът за използването на допълнителните услуги бил подробно описан в общите условия към ДПК, представляващи неразделна част от договора. Така заявените от ищеца допълнителни услуги Ф. не противоречат на добрите нрави. В българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободното договаряне (чл. 9 от ЗЗД).

Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит. С оглед на същия принцип на 5 свобода на договаряне, кредиторът предлага на своите клиенти допълнителни услуги, а клиентите, в случай че поискат, закупуват същите. Ищецът е попълнил искане за отпускане на потребителски кредит. В това искане е посочил изрично, че желае да се възползва от така предлаганите от кредитора допълнителни услуги. На същия е предоставена допълнителна преддоговорна информация, в която ясно са дефинирани както услугите, така и тяхната цена.

Ищецът е преценил, че може да се съгласи с тази цена още на преддоговорния етап, заявил е пред кредитора, че желае да се възползва от тези допълнителни услуги, подписал е договор за кредит с кредитора, където отново са били уговорени същите тези допълнителни услуги, възползвал се е от тях, когато в рамките на един ден искането му за кредит е било одобрено, договорът е бил сключен, а кредитите е бил усвоен по посочения от него начин на изплащане.

Твърди, че добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. След като „добрите нрави“ не е изрично дефинирано понятие,, а преценката се прави във всеки конкретен случай, то и въвеждането на параметрите на добрите нрави от ищцата не може да бъде изведено по тълкувателен път, като при твърдение за нарушение на чл. 9 от ЗЗД ищцата е следвало да посочи кои конкретно добри нрави са нарушени, каквото позоваване в настоящия случай липсва. В конкретния случай не е налице фактическия състав на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като страните по договора са имали за цел реализиране на процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установява забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентира задължителните изисквания, на които следва да отговаря формата и съдържанието на договора. Неспазването на залегналото в тези разпоредби изискване би довело до нищожност поради противоречие в закона - чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, но в случая при сключването па процесния договор тези изисквания са спазени. Това доказвало, недобросъвестното поведение на ищеца, който е бил добре информиран за предоставената допълнителна услуга, изявил е изрично желание да се възползва от нея, за да усвои кредита само няколко месеца след подаване на искането за кредит и въпреки това, е взел решение да предяви съдебни претенции срещу ответното дружество с неясни доводи и твърдения защо счита за недължимо уговореното възнаграждение за допълнителни 6 услуги.