Решение № 548 от 01.06.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11436/2020
- Вид
- Решение № 548
- Подписан
- 01.06.2021
- В сила
- 01.06.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 548 гр. Варна , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Неделина Маринова при участието на секретаря Димитричка С. Илиева като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20203110111436 по описа за 2020 година проведено на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1. иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от общо 2 439,36 лева с включен ДДС, представляваща наемна цена за следните месеци: декември 2019 г., февруари 2020 г., март 2020 г. и април 2020 г., дължима на основание Договор за наем на недвижим имот от 02.09.2019 г. с предмет недвижим имот, находящ се в град ***
2. иск с правно основание чл. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от общо 271,09 лева, представляваща стойност на неплатени консумативни разходи за ползване на процесния имот, формирана, както следва: 58,45 лева с ДДС – за потребена електрическа енергия за месец октомври 2019 г. по Фактура № 3312/04.12.2019 г.; 66,87 лева с ДДС – за потребена електрическа енергия за месец декември 2019 г. по Фактура № 3417/04.03.2020 г.; 145,77 лева с ДДС – за потребена електрическа енергия за месец януари 2020 г. по Фактура № ***.;
3. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 840,71 лева, представляваща неустойка за забава за заплащане на дължимата наемна цена по чл. 18, ал. 1 от Договор за 1 наем на недвижим имот от 02.09.2019 г., изчислена в размер на 40 % от дължимите суми; ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.09.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът твърди, че между него, в качеството на наемодател, и ответното дружество, в качеството на наемател, е сключен Договор за наем на недвижим имот от 02.09.2019 г. с предмет недвижим имот, находящ се в град ***. Поддържа, че договорът е сключен за срок от една година, като ответникът се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 508,52 лева без ДДС, съответно 609,84 лева с включен ДДС.
Ищецът сочи, че от месец декември ответникът е спрял да заплаща дължимата наемна цена, като наемодателят многократно е правил опити да покани наемателя да заплати дължимите суми. Заявява, че и до момента не са заплатени задълженията за наемна цена за месеците декември 2019 г., февруари 2020 г., март 2020 г. и април 2020 г., както и за потребена електрическа енергия за месеците октомври 2019 г., декември 2019 г. и януари 2020 г.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 18 ал. 1 от процесния договор, при забава от страна на наемателя на заплащането на наемната цена, той дължи неустойка в размер на 1% върху наемната цена за всеки просрочен ден до окончателното изплащане на сумата, но не повече от 40 % от същата. С оглед на посоченото, претендира от ответното дружество заплащане на неустойка в общ размер на 840,71 лева, формирана като 40% от дължимите суми.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. Претендират се сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява, не изразява становище.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 28.05.2021 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от събраните по делото доказателства, удостоверяващи: наличието на валидно възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника по Договор за наем на недвижим имот от 02.09.2019 г. с предмет недвижим имот, находящ се в град Варна, Район Младост, ул. „Ян Хунияди“ № 31, офис 206; предаване държането на имота на ответника; размера на дължимата наемна цена; стойността на потребената от ответника електрическа енергия за процесните периоди; наличието на валидна клауза за неустойка по договора, осъществяването на предпоставките за дължимост на съответната неустойка, както и нейния размер. Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми.
2
По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковите претенции следва да се уважат по този ред.
Предвид изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски, както следва – 197,57 лева за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, следните суми: 1. сумата от общо 2 439,36 (две хиляди четиристотин тридесет и девет лева и тридесет и шест стотинки) лева с включен ДДС, представляваща наемна цена за следните месеци: декември 2019 г., февруари 2020 г., март 2020 г. и април 2020 г., дължима на основание Договор за наем на недвижим имот от 02.09.2019 г. с предмет недвижим имот, находящ се в град *** на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД; 2. сумата от общо 271,09 (двеста седемдесет и един лева и девет стотинки) лева, представляваща стойност на неплатени консумативни разходи за ползване на процесния имот, формирана, както следва: 58,45 лева с ДДС – за потребена електрическа енергия за месец октомври 2019 г. по Фактура № *** г.;
66,87 лева с ДДС – за потребена електрическа енергия за месец декември 2019 г. по Фактура № *** г.; 145,77 лева с ДДС – за потребена електрическа енергия за месец януари 2020 г. по Фактура № *** г., на основание чл. чл. 232, ал. 2 ЗЗД; 3. сумата от 840,71 (осемстотин и четиридесет лева и седемдесет и една стотинки) лева, представляваща неустойка за забава за заплащане на дължимата наемна цена по чл. 18, ал. 1 от Договор за наем на недвижим имот от 02.09.2019 г., изчислена в размер на 40 % от дължимите суми, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД; ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.09.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление: град ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***, със седалище и адрес на управление: град *** сумата от 197,57 (сто деветдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки) лева, представляваща сторените в производството съдебноделоводни разноски за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3