Определение № 4915 от 14.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4915 гр. София, 14.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Борис Р. Илиев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20268002103239 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на И. В. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 607/06.06.2024г. по въззивно гр.дело № 569/2024г. на Варненския окръжен съд и на определение № 2716/ 29.05.2025г. по гр.д. № 3343/2024г. на ІІ ГО, с което въззивното решение не е допуснато до касационен контрол в частта относно произнасянето на съда по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, по отношение на произнасянето на въззивния съд по претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, касационната жалба на Н. е оставена без разглеждане.

С решението, чиято отмяна се претендира е потвърдено решение № 3553/04.11.2023г. по гр.д. № 14316/2022г. на Районен съд-Варна в частта, за отхвърляне на предявените от И. В. Н. против Г. С. М. искове по чл.45 ЗЗД, както следва: за разликата над присъдените 300 лева до претендираните 15 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за ищеца в публикации на ответницата в личния й Фейсбук профил „G. M.“ на 01.01.2020г., 02.01.2020г., както и във Фейсбук профил „П. Н“ на 03.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022г. до окончателното плащане; за разликата над присъдените 88,51 лева до претендираните 2 183,40 лева, като обезщетение за забава за периода от 01.01.2020г. до 27.10.2022г. върху главницата и за заплащане на сумата 5 761,50 лева-обезщетение за имуществени вреди-платени съдебни разноски на ответницата и адвокатско възнаграждение за защита по наказателно дело от частен характер, образувано вследствие на отправените клеветнически и обидни твърдения за ищеца в описаните публикации.

1

Изложените в молбата твърдения са за наличие на новооткрити писмени доказателства и нови обстоятелства от съществено значение за делотооснования за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се, че по време на висящността на процеса пред ВКС са възникнали „нови правни обстоятелства“ - постановени от Конституционния съд на РБ са решение № 6/05.06.2025г. по конст.дело № 28/2024г., решение № 11 по конст.дело № 11/2024г., в които най-общо конституционните съдии разясняват, че „правото на защита по чл. 56 от Конституцията на РБ изисква да не се препятства достъпа до съд, който по правило следва да е винаги осигурен, но и да се осъществява пълноценна правна защита на засегнатите лица“. Другото „ново фактическо и правно обстоятелство“ било влязлата в сила присъда № 23/.8.07.2025г. по ндчх № 4154/2024г., постановена от РС-Варна, с която молителят е признат за невиновен в това, че на 20.05.2024г. във Варна, по време на откритото съдебно заседание по в.гр.д. № 569/2024г. на ОС-Варна, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г. С. М. в нейно присъствие, като е казал, че е „извършила престъпление и е престъпник“ и „адвокат на престъпника“, като съдът е отхвърлил и предявеният от М. граждански иск за присъждане на сумата 3000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди. Според молителя изразената в откритото съдебно заседание негова защитна позиция е била предмет на наказателното производство и е основание да бъде оправдан от наказателния съд, но тази му позиция не е била подложена на преценка и анализ и не е била обсъдена от въззивния съд по в.гр.д. № 569/2024г., съвместно с останалите доказателства, което е довело до опорочаване на производството и формираната от окръжния съд правораздавателна воля, с оглед постановения от него несправедлив и необективен правен резултат.

Ответникът по молбата за отмяна – Г. С. М., чрез процесуален представител адв. А. А. счита същата за допустима, но я оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересована по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК страна и е насочена срещу влязло в сила съдебно решение, формиращо сила на пресъдено нещо. Молбата съдържа изложение на обстоятелствата във връзка с твърдените основания за отмяна. Следва да се приеме, че е спазен срокът, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК за подаването й, доколкото молбата е постъпила на 24.10.2025г. и това е в рамките на тримесечния срок, считано от 24.07.2025г.-датата на която е влязла в сила представената оправдателна присъда на РС-Варна. Предвид изложеното молбата е допустима и следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й по същество.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

2

ДОПУСКА до разглеждане по същество молбата на И. В. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 607/06.06.2024г. по въззивно гр.дело № 569/2024г. на Варненския окръжен съд и на определение № 2716/ 29.05.2025г. по гр.д. № 3343/2024г. на ІІ ГО.

ДОПУСКА представените с молбата и описани в нея писмени доказателства.

Делото да се докладва на Председателя на V ГО на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание и призоваване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3