Определение № 146 от 17.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Бургас, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20232100502056 по описа за 2023 година съобрази следното:

Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК, вр. чл.274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 47116/13.12.23г. на БРС от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище: гр.София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ярослав Чулак и Цветелина Г.Станева, чрез юрисконсулт Г.Стойчева-Кръстева, против разпореждане № 12195 от 01.12.2023г. по ч.гр.д.№ 7219/2023г. на БРС , с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника Г. В. Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., бул.”С. С.“ № ** и друг адрес: гр. Б., ул.”Ц. К.“ № ***, вх. *, ет. *, за сумата от 108.38лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 01.10.2022г. – 01.07.2023г. – датата на изтичане на сключения между страните договор, 217.94лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга “Фаст“; 327.27лв. – възнаграждение за закупена услуга “Флекси“; 400лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане при забава с повече от 90 календарни дни; 123.66лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.09.2022г. (датата на изпадането на длъжника в забава) до 01.07.2023г. (датата на изтичане на срока на договора) и 65.40лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 1

01.07.2023г. – 28.11.2023г., всички дължими по Договор за потребителски кредит № 40011187981 от 03.08.2022г.

Твърди, че разпореждането не е правилно в отхвърлителната част, относно сумата от 108.38лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 01.10.2022г. – 01.07.2023г., 123.66лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.09.2022г. до 01.07.2023г. и 65.40лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 01.07.2023г. – 28.11.2023г. Моли да бъде отменено в тези части. Подробни аргументи излага в частната жалба.

Моли за уважаване на заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за посочените три суми. Не ангажира доказателства.

Претендира разноски за настоящата инстанция.

На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

БРС е сезиран от жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу Г. В. Н. за посочени в заявлението суми, между които и описаните, представляващи неиздължена договорна лихва и обезщетения за забава върху неплатената главница по Договор за потребителски кредит № 40011187981 от 03.08.2022г . за посочените по-горе периоди.

С обжалваното разпореждане БРС е приел, че по отношение на претендираните суми може да се направи обоснован извод, че произтичат от договорни клаузи, в явно противоречие със закона и с добрите нрави, следователно - нищожни, ето защо на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК е отказал издаване на заповед за изпълнение за тези парични задължения.

Бургаският окръжен съд приема, че разпореждането в обжалваната част не е правилно. Безспорно е, че страните по делото са сключили Договор за потребителски кредит № 40011187981 от 03.08.2022г., приложен на стр.4 и сл. по ч.гр.д.№ 7219/23г. БРС. Видно от него, длъжникът Г. В. Н. е получила сума от 600лв., които е следвало да издължи за срок от 11 месеца, с договорена възнаградителна лихва от 124.74лв. Годишният лихвен процент по договора е 2

40.90%, а ГПР – 48.39%.

Освен горните суми, Н. е следвало да изплати и сумата от 600лв., представляващи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, а именно – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и възможност за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за целия срок на договора.

От заявлението, по което е образувано заповедното производство пред БРС, се установява, че е налице частично неизпълнение от страна на длъжника на задължението да погаси сумите по договора, като е спорно дали сумата на договорната лихва почива на клаузи, непротиворечащи на добрите нрави, дали са дължими и обезщетенията за забавено плащане така, както са заявени по заявлението.

По този повод съдът приема следното: Обсъжда се договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие и правилата на поведение на субектите по конкретното правоотношението се уреждат от специален закон, а именно – Законът за потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“.

Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за 3 определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. В този смисъл е правното разрешение, възприето и по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019 г. При изложеното настоящият състав не споделя извода за пълна нищожност на договора за потребителски кредит, сключен между частния жалбоподател и Н..

Що се отнася до претендираната договорна лихва за периода 01.10.2022г. – 01.07.2023г., настоящият състав приема, че за нея следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение. Този извод е съобразен с приетото в Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 8/2017г., ОСГТК, докладвано от съдията Емилия В., че се дължат всички падежирали вноски, които, видно от инкорпорирания погасителен план в договора за потребителски кредит, се състоят от главница и договорна лихва.

Ето защо в тази част разпореждането подлежи на отмяна.

На отмяна подлежи разпореждането и в частта, с която районният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за обезщетението за забава за претендираните периоди, доколкото съгласно чл.33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. От съдържанието на посочената разпоредба може да се направи извод, че при забава на длъжника кредиторът има право да получи мораторна лихва, понеже страните предварително са уговорили падежите на всяка от погасителните вноски. Затова не следва кредитодателят да отправя покана за всяка вноска, тъй като падежът за плащането е уговорен отнапред и при пропускането му задълженият изпада в забава за съответната дължима сума. По тези съображения следва да се присъди лихва за забава от датата на изпадане в забава на длъжника поради пропускане на плащанията за съответните вноски по погасителния план до обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем и съответно от тази дата до депозиране на заявлението в 4 съда, като за втория период лихвата се начислява вече върху стойността на целия кредит.

Налага се заключение за постановяване на определение в горния смисъл, като в полза на частния жалбоподател се следват разноските за настоящата инстанция в размер на 50лв. за юрисконсултско възнаграждение и 15лв. за заплатена д.т.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 12195 от 01.12.2023г. по ч.гр.д.№ 7219/2023г. на БРС в обжалваната част, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК против длъжника Г. В. Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., бул.”С. С.“ № ** и друг адрес: гр. Б., ул.”Ц. К.“ № ***, вх. *, ет. *, за сумата от 108.38лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 01.10.2022г. – 01.07.2023г. – датата на изтичане на сключения между страните договор; сумата от 123.66лв. – обезщетение за забавено плащане за периода о т 02.09.2022г. (датата на изпадането на длъжника в забава ) до 01.07.2023г.

(датата на изтичане на срока на договора ) и 65.40лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 01.07.2023г. – 28.11.2023г., всички дължими по Договор за потребителски кредит № 40011187981 от 03.08.2022г . между страните и вместо него ПОСТАНОВИ:

Длъжникът Г. В. Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., бул.”С. С.“ № ** и друг адрес: гр. Б., ул.”Ц. К.“ № ***, вх. *, ет. *, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище: гр.София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ярослав Чулак и Цветелина Г.Станева , следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40011187981 от 03.08.2022г.: сумата от

108.38лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 01.10.2022г. – 01.07.2023г. – датата на крайния срок на договора, сумата от 123.66лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.09.2022г. (датата на изпадането на длъжника в забава) до 01.07.2023г. (датата на изтичане на срока на договора ) и 65.40лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 01.07.2023г. – 28.11.2023г.

5

ОСЪЖДА Г. В. Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., бул.”С. С.“ № ** и друг адрес: гр. Б., ул.”Ц. К.“ № ***, вх. *, ет. * да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище: гр.София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ярослав Чулак и Цветелина Г.Станева направените в настоящата инстанция разноски, съобразно изхода от спора в размер на 65лв.

ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК против Г. В. Н. съобразно настоящото определение, включително и за присъдените пред втората инстанция разноски.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6