Решение № 9 от 07.01.2020, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 07.01.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

РОСИНА ДОНЧЕВА при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 591 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 153/20.06.2019 г., постановено по гр. д. № 1 512/2016 г., РС – гр.

Ботевград е отхвърлил предявения от Л.Т.Л. срещу Д., п. о. м. н. р. р. и б., иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено правото му на собственост на основание давностно владение, наследство и възстановяване на собствеността по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот .. – .. в кв. . по регулационния план на с. В., община П., С. О., при съседи: от две страни улици, УПИ .-.. и УПИ …-.., заедно с построената в имота двуетажна паянтова сграда. С решението в тежест на ищеца са възложени разноските по производството.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в която са изложени оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението на районния съд. Ищецът твърди, че за процесния имот неправилно е съставен акт за държавна собственост, тъй като не е било налице фактическо основание за това – в завещанието, вписано впоследствие в акта за държавна собственост, процесният имот не бил включен, тъй като той никога не е бил собственост на завещателя Т. П. Неправилно районният съд достигнал до извод, че не било проведено доказване на владението, осъществено от наследодателя на ищеца в периода от 1935 г. до фактическото отнемане на имота от държавата през 1958 г. – както свидетелските показания, така и вписванията в разписния лист през 1935 г. и заключението на приетата и неоспорена от ответника съдебно-техническа експертиза били еднопосочни.

Неправилно районният съд приел, че презумпцията на чл. 69 ЗС била оборена и наследодателят на ищеца П. Н. Л. е осъществявала владение за трето лице – завещателят Т. Н. П., който съдът предположил, че е неин брат без да са налице каквито и да е твърдения и доказателства за това.

Неправилни били изводите на съда, че към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ през 1997 г. имотът бил собственост на НЧ – с. В., което било единствено ползвател на имота по силата на & 4 (предишен & 3– ДВ, бр. 42 от 2009 г.), ал. 1 ЗНЧ.

Искането е за отмяна на решението и за постановяване на нов акт по съществото на спора, с който искът да бъде уважен. Претендират се и разноските по производството.

Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва същата с искане за потвърждаване решението на районния съд.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.

Видно от удостоверение изх. № …/…………… г., издадено от кметство с. В., ищецът е eдинствен наследник по закон (син) на П. Н. Л., родена през 1894 г. и починала през 1966 година.

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № …/……….. г., издадено от кметство с. В., се установява, че имената П. Н. П. и П.Н. Л. принадлежат на едно и също лице.

С решение № 44 от 22.07.1998 г., постановено по гр. дело № 785/1996 г. по описа на РС – гр. Ботевград, влязло в сила на 19.09.2000 г., е отхвърлен предявен от ищеца в настоящото производство против община П. и читалище “Р.” – с. В. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание законово наследствено правоприемство от П. Н. П. (Т.) на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с. В., област С., съставляващо парцел .. - .., за имот пл. № .. в кв. . по плана на селото, с площ от 640 кв.м., при съседи: улица, парцел . - .. и парцел … - .. и улица, заедно с построената в него двуетажна паянтова къща.

Видно акт за държавна собственост №…, съставен на ……………. г., със същия е актуван за държавна собственост следният недвижим имот, находящ се в с. В.: част от парцел .. – .., кв. . по регулационния план на село В., от 600 кв.м.; жилищна сграда със застроена площ 75 кв. м. и 305 куб. метра. Като основание за одържавяване на имота е посочено “завещание”. Налице е добавка между редовете, изписана ръкописно – “завещание от Т. Н. П. с н. дело …./…. г. на Софийски нотариус…протокол от ……………. г. на с. В....“. Отбелязано е наличието на съставен по-рано акт за имота – АДС № ../.. година. Посочено е, че имотът е отстъпен за ползване на ОНС В. – читалище.

Видно акт за държавна собственост № .., съставен ………….. г., в него имотът е описан като част от парцел …-… в кв. .по плана на с. В., от 600 кв.м.; къща паянтова на два етажа, като е посочено, че имотът се ползва от с. В. Като основание за съставяне на акт е посочена единствено правна норма – чл. 21 от Правилника за държавните имоти. И в двата акта за държавна собственост като бивш собственик на имота е посочена Г. Т.

Съгласно удостоверение изх. № ….-././…………… г. от община П. за процесния УПИ .. – .. в кв. . по регулационния план на с. В. от …. г. няма съставен акт за общинска собственост и до 01.06.1996 г. са съставяни само посочените по-горе актове за държавна собственост.

Видно удостоверение № .. от януари …. г. на Околийски народен съвет Я., регулационният план на с. В. е утвърден през 1920 г., като при утвърждаването на плана парцел … - … в квартал . е отреден на Н. П., а с предписание от 1935 г. на окръжен народен съвет П. парцел … - … в квартал . е презаписан на П. Н. от с. В., към парцела не се придава по регулация, а се (отчуждава) придава към съседните парцели.

Установява се от извлечение от разписния лист към проекта за дворищна регулация на с. В. от 1968 г., че в същия като собственик на имот № ..., за който е отреден парцел .. в кв. ., е посочено “Читалище - ОНС”, а на имот № .., за който е отреден парцел … в кв. . – П. Л. Т.

От показанията на свидетелите М. Ф. и Ф. Ф., събрани в производството през районния съд, които като единни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло, се установява, че от около 1940 г. до смъртта си наследодателят на ищеца – П. Н. - е ползвала заедно със своя съпруг имот в с. В. с площ от около декар, в който били построени две къщи. Този имот, който имала по наследство от баща си, се намирал в близост до основното училище и граничел с два пътя. В имота докато била жива П. Н. отглеждала животни и зеленчуци.

Съгласно заключението на съдебно-техническа експертиза на вещото лице П. П., изслушано в производството пред районния съд, неоспорено от страните, което съдът като компетентно изготвено кредитира изцяло, със заповед № …/…………. г. е одобрен кадастрален и регулационен план на с. В., като в същия процесният имот е нанесен с кадастрален № … и за него е отреден парцел … в кв. .. През 1968 г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план, като в този план процесният имот е нанесен с кадастрален № .. и за него е отреден УПИ ..в кв. ... Съгласно заключението имотът, нанесен в кадастралния план от 1920 г. с кадастрален № … съдържа в себе си процесния имот с № .. и имот с № .. по плана от 1968 година. В разписния лист към плана от 1920 г. като първоначален собственик на имот кад. № … е записан Н. П., като по-късно е заменен с П. Н. В разписния лист към плана от 1968 г. процесният имот с кадастрален № .. е записан на “Читалище” – ОНС. Вещото лице сочи, че при изработването на кадастралния и регулационен план на с. В. от 1968 г. границите на процесния имот са заснети приблизително, с малки отклонения от съществувалите и заснети при изработването на плана от 1920 г. граници.

Посочено е, че имотът от завещанието от 600 кв. м. е запазил местоположението си в плана от 1968 година.

При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.

Решението на районния съд е валидно и допустимо.

По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ на основание наследствено правоприемство от П. Н. Л., която е придобила правото на собственост върху имота чрез осъществявано явно, непрекъснато и спокойно владение в периода от 1935 г. до 1955 година. За да бъде отхвърлен установителният иск, ответникът е длъжен да докаже, че съществува в неговия патримониум вещноправно основание, противопоставимо на ищеца. Това доказване следва да бъде пълно и главно.

Съобразно установеното от фактическа страна – вписванията в разписния лист към плана на селото от 1935 г. и показанията на свидетелите, сочещи на явно, непрекъснато и спокойно владение от страна на наследодателя на ищеца в период, по-дълъг от двадесет години, следва да се приеме, че правото на собственост върху този имот е било придобито по давностно владение, осъществявано в периода 1935 г. – 1955 г., от наследодателя на ищеца. Свидетелите установяват липса на спорове относно имота. В подкрепа на установеното от свидетелите е и записването на имота в разписните листове към плановете на селото – първаноначално на името на бащата на П. Н., а впоследствие на нейно име.

Принадлежността на правото на собственост не е обусловено от наличието на документ - придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок.

Както е прието в т. 2 на ТР № 4 от 17.12.2012 г. по т. д. № 4/12 г. ОСГК на ВКС, позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, т. е. няма пречка да се признае владелецът за собственик по давност към миналия момент - този на осъществяване на фактическия състав на чл. 79 ЗС. Събраните по делото свидетелски показания са последователни и логични и тъй като не противоречат и на останалите събрани доказателства, същите следва да се кредитират. Въз основа на тях съдът обосновава извод, че към 1955 г. наследодателят на ищеца П.Н. е била носител на правото на собственост върху процесния имот - по отменения Закон за давността (чл. 34) срокът за придобиване на собственост чрез обикновено владение е 20 години, а съгласно чл.

79, ал. 1 от сега действащия Закон за собствеността (в сила от 16.12.1951 г.) - 10 години. Според разпоредбата на § 4 от ЗС за придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се прилагат разпоредбите на новия закон, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в новия закон. Следователно, в случая намира приложение отмененият Закон за давността, тъй като 20-годишният давностен срок по него изтича през 1955 г., а при действието на ЗС - през 1961 година. Ето защо и при приложение презумпцията на чл. 69 ЗС съдът обосновава извод, че е налице осъществяване на фактическия състав на придобивната давност и имотът е придобит на оригинерно основание от наследодателя на ищеца. Изводът на районния съд, че тази презумпция била оборена чрез вписването в акт за държавна собственост № 226/ 29.11.1968 г. на завещание от Тодор Патев, е неправилен. На първо място, спор завладяла ли е П. Н. сънаследствен имот изобщо не е въвеждан в процеса. Нещо повече – твърденията в исковата молба са, че същата е установила владение върху спорния имот след извършена делба между наследниците на Н. П., при която в неин дял е поставен именно процесният имот. Ето защо основанието, на което първоначално е установила фактическата власт, не показва съвладение и извод за оборване на презумпцията по чл. 69 СК е изключен.

По отношение на актовете за държавна собственост въззивният съд намира следното.

Актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на държавата без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на държавата следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за държавна собственост до доказване на противното, като държавата не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за държавна собственост. Тези съображения са приложими само в случаите, когато в акта за държавна собственост е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от държавата. Когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на държавата (в този смисъл са и принципните съображения, залегнали в решение