Определение № 713 от 21.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. София, 21.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600857 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 411б, ал. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на М. К., председател на ПП ПРАВОТО /Права Реформи Алтернатива Възможности Отговорност Толерантност и Обединение/ срещу определение № 1731 от 02.06.2025 г. на Софийския градски съд, НО, 9 състав по ЧНД № 2730/2025 година по описа на съда, с което е потвърдено постановление от 20.03.2025 година на прокурора при Върховна касационна прокуратура, изпълняващ функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, за отказ за образуване на досъдебно производство и прекратяване на прокурорска преписка № 23/2024 г. по описа на Върховна прокуратура.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при липса на действителен съдебен контрол по реда на чл. 411б, ал. 2 НПК. Съдът бил допуснал съществени процесуални нарушения и не бил изпълнил в пълен обем задълженията си да контролира законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора, с което се отказва образуване на досъдебно производство. Оплакването за липса на реален съдебен контрол се обосновава 1 с твърдението, че първостепенният съд бил длъжен, но не извършил самостоятелна и задълбочена проверка за наличие на достатъчно данни, обосноваващи обосновано подозрение за извършено престъпление. При тази проверка съдът следвало да обсъди конкретни факти или доказателства, посочени в подадения до прокурора по чл. 411а, ал. 4 НПК сигнал, да извърши оценка на пасивността на главния прокурор при изпълнение на задължението му да сезира компетентен орган, когато се твърдят престъпления от общ характер, да изследва въпроса за институционалния конфликт на интереси, когато сигнал срещу главния прокурор се разпределя вътрешно в същата прокуратура. Счита, че съдът механично е приел, че вътрешното административно преразпределение на сигнала от главния прокурор и постановленията за отказ от други прокурори са достатъчни, без да изследва дали е налице реална процесуална активност, дали е извършена проверка по смисъла на чл. 145 НПК, дали има доказателства за престъпление, които са игнорирани или умишлено подминати, като по този начин е обезсмислен институтът на съдебния контрол върху постановленията за отказ от образуване на наказателно производство и той е превърнат в потвърждаване на вече взети решения без проверка по същество. Според жалбоподателката, подаденият от нея сигнал, чието съдържание в по-кратък обем е възпроизведено в частната жалба, съдържал детайлно описани действия и бездействия, обвързани с конкретни прокурорски преписки, съдебни дела и документи, които указвали на престъпна бездейност, укриване на престъпления и недопустимо прикриване на подчинени прокурори от страна на и.д. главен прокурор. Налице били достатъчно данни за извършване на престъпление по чл. 288 НК – престъпление по служба чрез осуетяване на наказателно преследване на извършители, по чл. 219 НК – неполагане на достатъчна грижа в нарушение на служебните задължения, довело до вредни последици, по чл. 285 и чл. 282 НК – длъжностно престъпление и превишаване на власт с цел да се избегне разследване. По-нататък в подкрепа на оплакването за нарушение на чл. 411б, ал. 2 НПК в жалбата се твърди, че контролираният съд не е анализирал дали изложените факти и приложените доказателства съдържат достатъчно данни, които обосновават предположение за извършено престъпление от страна главния прокурор като СГС дори бил написал неистини в съдебния акт, след като е приел, че прокурорът, сезиран в качеството си на разследващ по чл. 411а, ал. 4 от НПК, е извършил проверка 2 като е изискал относими документи, преписки и справки и е анализирал твърденията в сигнала. Този извод не отговарял на истината, тъй като такива доказателства не били събрани, нямало анализ на твърденията, а ако такъв бил направен, съдът щял да установи наличието на бездействие, осуетяването на разследване и укривателството. След позоваване на решението на ЕСП по делото К. срещу България и на § 53 от решението на ЕСПЧ от 30 ноември 1987 година по делото H. V. Belgium (заявление № 8950/80) жалбоподателката настоява, че съдът е бил длъжен да обсъди съществените въпроси, които са предоставени на неговата компетентност, а не само да подкрепя без понататъшни пояснения изводите на прокурор Т., защото игнорирането на фактите и необсъждането на сигнала представлявало институционален отказ от правосъдие. С тези съображения се иска от Софийския апелативен съд при съобразяване на принципите на ефективен съдебен контрол да отмени обжалваното определение на СГС и да върне делото за ново разглеждане на друг състав с указания за проверка по същество на изложените факти, сочещи на извършено престъпление от и.ф. главен прокурор, а също така да вземе предвид, че поведението на и.ф. главен прокурор покрива хипотезата на чл.

129, ал. 3, т. 5 от Конституцията на Република България и налага реакция в рамките на конституционната и наказателна отговорност.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите, релевирани с частната жалба и се запозна с атакуваното определение, постановлението от 20.03.2025 година на прокурора при Върховна касационна прокуратура, изпълняващ функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, за отказ за образуване на досъдебно производство и прекратяване на прокурорска преписка № 23/2024 г. по описа на Върховна прокуратура и материалите по посочената преписка, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена от легитимна страна и в срока по чл. 411б, ал. 3 НПК, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Прокурорска преписка № 23/2024 година

3 по описа на Върховна прокуратура, понастоящем Върховната касационна прокуратура, е образувана след като с разпореждане № 2282/04.11.2024 година на заместникпредседателя на ВКС и ръководител на наказателна колегия по преписка ГП27/2024 година, постъпилият сигнал от М. К. в качеството й на председател на ПП ПРАВОТО, е бил преценен като законен повод по смисъла на чл. 209, вр. чл. 208, т. 1 НПК за започване на разследване по реда на Особените правила по Глава тридесет и първа „а“ от НПК, но с оглед съдържанието му следва да бъде да бъде предаден по компетентност за разглеждане на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор с оглед преценка на наличието на втората процесуална предпоставка за образуването на наказателно производство по чл. 207, ал. 1 НПК – наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 211, ал.

1 НПК за извършено престъпление.

В сигнала, послужил за образуване на пр. пр. № 23/2024 година, се твърди, че и.д. главен прокурор С. не е предприел каквито и да било действия за проверка по подадени от жалбоподателката М. К. други сигнали за пет подробно описани в сезиращият документ случая, както следва:

1) Представянето от убития М. Б. в съдебното заседание на 21.04.2017 година по в.гр. д. № 5459/2016 година по описа на Софийски апелативен съд на писмени доказателства – запис на заповед, договор за паричен заем и жалба до СДВР в подкрепа на твърдението му, че е дал подкуп на съдия от съдебния състав, за да бъде решено делото в негова полза. На жалбоподателката било известно, че за този случай е била образувана пр. пр. № 12794 от 2017 година на СРП. По този сигнал и до днес главният прокурор С. бездействал и не предприел каквито и да са действия за проверка по сигнала;

2) Бездействието, осуетяването и прикриването по ДП № ЗМ209/2022 година по описа на ОДМВР Видин, пр. пр. № 01512/2022 година по описа на РП – Видин на извършеното престъпление от Л. Ц. – нотариус с район на действие РС Видин и Д. Н. Д. като управител на „АСАН-Н“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Видин от страна на прокурора при РП Видин Р. М. и административния ръководител на РП – Видин И. Ц., заради което била образувана пр.пр. №13531/2024 година по описа на Софийска градска прокуратура срещу прокурорите М. и Ц.. С бездействието си и неосъществен надзор за законност и методическо ръководство върху 4 дейността на прокурорите М. и Ц. по повод цитираното досъдебно производство, което било и спряно, и.д. главен прокурор С. осуетил преследване с цел да избави нотариус Л. Ц. и Д. Д. от наказание.

3) Жалба до ВСС, ИВСС и до и.д. главния прокурор С., по която няма отговор и досега, за злоупотреба с власт, репресия, преследване, рекет, тормоз и саморазправа с адвокати и граждани чрез нарушение на принципа на „случайното разпределение“ по в.гр.д. № 524/2020 година, в.гр.д. № 525/2020 година на Софийски окръжен съд и к.гр.д. №2168/2019 година, к.гр.д. № 3197/2019 година и к.гр.д. № 3198/2019 година на ВКС, І г.о.

4) Жалба срещу всички прокурори от РП Ботевград за извършено престъпно деяние на преследване, репресия и саморазправа при „злоупотреба с власт“, набедяване, лъжесвидетелстване, осъществени чрез подаване на сигнал до САК за нарушение от страна на жалбоподателката К. в качеството й на адвокат на чл. 132 от Закона за адвокатурата, прикриване от прокурор Й. при злоупотреба с власт на престъпление чрез прекратяване на наказателно производство по пр.пр. № 747/2017 година, за който случай бил уведомен и.д. главен прокурор С. за предприемане на съответните действия. Тъй като такива не били предприети и до подаването на този сигнал, и.д. С. станал съучастник в престъпление, извършено от районните прокурори от РП – Ботевград, прокурорите от Софийска окръжна прокуратура и Върховна касационна прокуратура.

5) Жалба пред прокуратурата за съмнение за извършени данъчни престъпления и участието на длъжностни лица от НАП – И. Х. – *** на ТД на НАП – София и Б. А. – бивш *** на НАП, по която била образувана пр. пр.

903/2017 година по описа на Специализираната прокуратура. Прокуратурата отказала образуване на наказателно производство, но на жалбоподателката М.

К. били назначени две данъчни проверки, които завършили в нейна полза, но стреса, нанесените имуществени и неимуществени вреди останали за нея и виновен за това бил и и.д. главен прокурор С., който също е бил сигнализиран за това престъпление.

Към сигнала не са били приложени посочените в приложението протокол от с.з от 21.04.2017 година на САС, запис на заповед, договор за паричен заем, писмо № 1546/31.07.2020 година на САК и Сигнал от прокурорите при РП. Със сигнала е поискано да бъдат изискани цитираните в 5 него прокурорски преписки, ревизионен акт и делата, образувани в съответните съдилища.

При това съдържание на сезиращия сигнал прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместника на главния прокурор с основание е пристъпил към личното извършване извънпроцесуалната предварителна проверка по чл. 145, ал. 1, т.1 и т. 2 ЗСВ и иоще на 07.11.2024 година изискал от съдебния администратор при Върховната прокуратура подробна справка относно образуването на прокурорски преписки по сигнали/жалби, подадени от М. К. лично и/или в качеството на председател на ПП ПРАВОТО до и.ф. главен прокурор на Република България в периода от 16.06.2023 година (дата на избирането на Б.

С. на тази длъжност от Прокурорска колегия на ВСС) до 15.10.2024 година (датата, предхождаща тази на изготвяне на сигнала от М. К.), която да включва входящ номер, изходящ номер, копия на сигналите, в случай, че съдържат резолюция на и.ф. главен прокурор, информация дали са му докладвани, дали са били насочени или присъединени към вече образувани прокурорски преписки и на коя прокуратура или са образувани нови прокурорски преписки.

След набавяне на копия от всички произнасяния по подадени сигнали и жалби от М. К., прокурорът по чл. 411а, ал. 4 НПК извършил щателен преглед на постъпилите документи и констатирал, че след датата на избирането на Б.

Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80c2fd1c-8148-42fc-b890-9992b96c7ee1