Определение № 2912 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2912 гр. София, 02.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20268002101200 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Народен театър „Иван Вазов“ против решение №5977/03.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 953/2025 г. от ІІ-г състав на СГС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което са уважени предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.

Безспорно е установено между страните по делото, че ищецът е бил служител при ответника на длъжност „главен режисьор“, за което е представен и трудов договор № 13/21.06.2022 г., както и че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 15/28.02.2023 г. на директора на Народен театър „Иван Вазов“. Безспорно е също така, че ищецът не се е явил в сградата на театъра на 09.01.2023 г., 10.01.2023 г. и 11.01.2023 г.

Със заповед № 15/28.02.2023 г., ответникът е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание на ищеца за следните нарушения: 1) неявяване на 1 работа в продължение на три последователни дни на 09.01.2023 г., 10.01.2023 г. и 11.01.2023 г.; 2) неизпълнение на законно нареждане на работодателя за явяване на организирана среща в кабинета на директора на 09.01.2023 г., в 16,30 часа; 3) уронване доброто име на работодателя, изразяващо се в надраскване на вратата на кабинет № 304 на директора Васил Василев с надпис „официален офис на ДПС“, задраскване на табелата с надпис „директор“ и изписване вместо това на „ДПС ректор“ и показване надписите на трети лица, както и потвърждаване на действията в интервю за интернет сайта https://www.ploshtadslaveikov.com/ , в което интервю са използвани и негативни квалификации към представляващия Народен театър „Иван Вазов“.

Съдът е приел, че заповедта отговаря на формалните изисквания и е спазена процедурата по чл.193 КТ.

Относно нарушенията неявяване на работа в продължение на три последователни дни на 09.01.2023 г., 10.01.2023 г. и 11.01.2023 г. и неизпълнение на законно нареждане на работодателя за явяване на организирана среща в кабинета на директора на 09.01.2023 г., в 16,30 часа съдът е приел, че между страните не се спори, че на процесните дари ищецът не се е явил в сградата на театъра, което обстоятелство се подкрепя и от събраните по делото доказателства. Спорен е въпросът, дали длъжността на ищеца е част от художествено-творческия състав на театъра, съответно дали 09.01.2023 г. е присъствен ден за същия.

Относно установяване на трудовите функции на ищеца, съдът се е позовал и обсъдил представения по делото трудов договор, Устройствения правилник на Народен театър „Иван Вазов“, Правилника за вътрешния трудов ред и длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност.

Въз основа на горното съдът е приел, че основните функции на длъжността, заемана от ищеца преди уволнението, са свързани предимно с репертоарния план на театъра и художественото майсторство на актьорите, т.е. могат да бъдат определени като художествено-творчески такива. За неоснователно е прието становището на въззивника, че основните функции на длъжността са предимно административни. Посочено е, че на главния режисьор са възложени и ръководни функции, които неминуемо включват и такива от административен характер, но те не са същински за длъжността на ищеца. Прието е, че основните функции на тази длъжност са художествено2 творческите, о т което е направен извод, че ищецът е част от художествено творческия състав на театъра.

В раздел IV от ПВТР, в чл. 17 е предвидено, че художественотворческият персонал на театъра е в режим на ненормирано работно време в рамките на 40 работни часа седмично с 12-часова междудневна почивка и два почивни дни, определени съгласно предварително съставен седмичен и месечен график. Чл. 16 от Правилника пък предвижда, че разпределението на работното време се утвърждава от директора на театъра чрез подписване на седмичната и месечната програми за репетиции и представления, които имат силата на заповед. От представената по делото програма за месец януари се установява, че действително за 09.01.2023 г. не са насрочени репетиции и представления, но на 07.01.2023 г. (събота) са били насрочени репетиция и представление на постановката „Животът е прекрасен“, чийто режисьор е ищецът А. М.. Съдът е посочил, че ако бъде възприета тезата на въззивника, че работното време на М. следва да е 8 часа дневно при 40-часова работна седмица, вземайки предвид и предвиденото в чл. 20 от ПВТР, че почивни дни за служителите на администрацията са събота и неделя, не е видно как ищецът ще може да изпълнява задължението си, предвидено в длъжностната характеристика, да наблюдава представленията в театъра и да следи за тяхното качествено развитие.

С оглед установеното от свидетелските показания обстоятелство, че ищецът е присъствал на представлението на постановката „Животът е прекрасен“ на 07.01.2023 г. /чиито режисьор е той/, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 153, ал. 4 КТ, която предвижда, че за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Освен това съдът е приел за установено, че понеделник е почивен ден за художествено творческия персонал на театъра, в който попада и длъжността на М..

Предвид изложеното, съдът е приел, че ищецът не е бил длъжен да се явява на работа на 09.01.2023 г., доколкото същият е бил неработен за него, респ. не е бил длъжен да се явява и на организираната среща в кабинета на директора на същата дата.

По отношение на неявяването в сградата на театър на датите 3

10.01.2023 г. и 11.01.2023 г. съдът е приел, че ищецът на процесните дати не се е намирал физически в сградата на театъра, но това не е равнозначно на това да не е изпълнявал работните си задължения. Отново съдът се е позовал на спецификата на работата на ищеца, която освен ръководни, включва предимно художествено-творчески задължения, изразяващи се в развитие на художественото майсторство на актьорите, наблюдаване на представления, подготовка на спектакли, привличане на външни творци и т.н. Прието е, че тези дейности не биха могли да бъдат извършвани единствено от кабинет в сградата на театъра при работно време 8 часа дневно и 40-часова работна седмица. Освен това съдът е приел за установено от показанията на свидетеля Йорданов, че последният е присъствал в дома на ищеца на 11.01.2023 г., за да работят по текста на постановката „Хъшове“, а от показанията на свидетелката Димова се установява, че същата е присъствала в дома му в периода между 09.01.2023 г. и 12.01.2023 г., за да обсъждат поставянето на нова пиеса.

Въз основа на горното съдът е приел, че ищецът не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина „неявяване на работа в течение на два последователни работни дни“, поради което незаконосъобразно му е наложено дисциплинарно наказание за него.

Относно нарушението „уронване на доброто име на работодателя“ съдът е приел за безспорно установено, че ищецът е написал на вратата на кабинета на директора на Народния театър надписите „ДПС ректор“, „официален офис на ДПС“, „ДПС“. Според съда обаче, чрез тези си действия ищецът е изразил своята гражданска позиция и личен протест срещу фигурата на директора на Народния театър, следователно същите не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на трудовата дисциплина. Отчетено е и обстоятелството, че надписите са надраскани на кабинет в служебната част на театъра, до която нямат достъп външни лица.

По отношение на това, осъществил ли е ищецът вмененото му нарушение, уронване на доброто име на работодателя“ чрез израза „Аз с нищожества не контактувам“ съдът е приел, че работодател на ищеца е Народен театър „Иван Вазов“, а не неговият директор Васил Василев. По делото не се установяват действия на ищеца, които обективно са от естеството да уронят доброто име на Народния театър или да накърнят репутацията му.

4

Прието е, че използваният израз по отношение на директора представлява поскоро оценъчно твърдение, което е от естество единствено да засегне честта и достойнството на директора Васил Василев, но не и да урони доброто име на Народния театър.

По отношение на изявлението, направено от ищеца, в интервю, публикувано на 09.01.2023 г., в което е заявил, че Народен театър „Иван Вазов“ е дъщерна фабрика на сараите на Ахмед Доган и Борисов, съдът е приел, че чрез изявленията във въпросното интервю ищецът е упражнил конституционното си право на изразяване на мнение.

Освен изложеното съдът е посочил, че дори да бъде възприета тезата на въззивника, че посредством процесните действия ищецът обективно е допуснал да бъде уронено доброто име на работодателя, то наложеното наказание се явява несъразмерно тежко. Уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа на съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. Отбелязано е още, че в заповедта като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е записан чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, според която разпоредба дисциплинарно уволнение може да се налага и за други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Действията на ищеца, които ответникът е възприел като такива, уронващи доброто име на работодателя, според съда не представляват такова тежко нарушение на трудовата дисциплина. За да достигне до този извод, съдът е съобразил обстоятелството, че за работодателя не са настъпили неблагоприятни последици, както и липсата на предходни нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца. Не е споделено становището на въззивника, че действията на ищеца са се отразили изключително зле на имиджа на Народния театър, доколкото по делото не са представени никакви доказателства в този смисъл.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 КТ – които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Сочените въпроси относно приложението на Устройствения правилник, при определянето на длъжността на ищеца като ръководна и 5 обосновката на въпроса с твърдението, че длъжността на ищеца е само ръководна, са фактически въпроси, а не правни и са свързани с възприетата от съда фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, като следва да се отбележи, че съдът е направил своите изводи относно трудовите функции на ищеца не само въз основа на посочения от касатора Устройствен правилник, а и е обсъдил неговите разпоредби в съвкупност с представения по делото трудов договор, Правилника за вътрешния трудов ред и длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност. Това обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и направените от съда фактически изводи въз основа на това обсъждане не само не е в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС, но е в съответствие с нея, доколкото при фактическите си изводи съдът е длъжен да стори именно това – да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Безспорно е установено в съдебната практика на ВКС, че трудовите функции на работник са установяват от основните функции на длъжността, заемана от ищеца преди уволнението, които в случая са свързани предимно с репертоарния план на театъра и художественото майсторство на актьорите, т.е. могат да бъдат определени като художествено-творчески такива, като в случая съдът е извел своите изводи относно правата и задълженията на ищеца именно въз основа на горното. Съдът не се е отклонил от тази практика, като е извел извод, че спецификата на работата на ищеца, която освен ръководни, включва предимно художествено-творчески задължения, изразяващи се в развитие на художественото майсторство на актьорите, наблюдаване на представления, подготовка на спектакли, привличане на външни творци, както и че основните функции на длъжността, заемана от ищеца преди уволнението, са свързани предимно с репертоарния план на театъра и художественото майсторство на актьорите, т.е. могат да бъдат определени като художествено-творчески такива, именно тълкувайки представения по делото трудов договор, Правилника за вътрешния трудов ред и длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност. Това тълкуване и тези изводи на съда не са направени в отклонение с практиката на ВКС, но и са част от задължението на съда да се произнесе по въпросите, обосноваващи изводите му относно липсата на допуснато нарушение на трудовата дисциплина. Тези въпроси безспорно включват и произнасянето по 6 въпросите относно трудовите функции на ищеца, оттам и неговите задължения по трудовото правоотношение.