Решение № 1500 от 13.06.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 1500

13.06.2019 година гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд ХХ граждански състав

На тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ДЕЧЕВ при секретаря Недялка Димитрова изслуша докладваното от съдията Иван

Дечев гражданско дело № 6035/2018г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Н.Д.Ч. и И.И.Г. за осъждане на ответника Община Бургас, с адрес гр.Б., представлявана от кмета Д.Н.Н. да заплати сумата от 1973.15 лева, представляваща изплатено обезщетение по застраховка ”Каско” за претърпени щети по л.а.“Форд Смакс“, рег.

№ А 5239 МТ, причинени от попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на 22.07.2017г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 22.07.2017г. при движение по ул.“Крайезерна“ в посока към бул.“Яким Якимов“, пред бензиностанция Транском водачът на л.а. “Форд С-макс“, рег. № * **** ** е преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. В резултат на настъпилото ПТП, на автомобила са нанесени материални щети. ПТП е настъпило, тъй като пътната настилка била мокра, имало е големи локви и водачът се е затруднил да възприеме дупките навреме. Автомобилът има сключена застраховка ”Каско ” със срок на покритие от 13.04.2017г. до 13.04.2018г.

Застрахователят е признал щетата и е определил обезщетение от 1973.15 лева.

Сумата била надлежно изплатена на автосервиз за извършения ремонт на автомобила. Ищецът счита, че вина за процесното ПТП носи Община Бургас, която в нарушение на задълженията си не е организирала чрез своите длъжностни лица дейностите по поддържане на пътя. По силата на чл.410, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования и има право на регрес срещу лицето, причинило щетите. Моли се искът да се уважи.

Исковете са с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете. Заявява, че липсва съставен протокол от КАТ за станалото ПТП. Инцидентът е деклариран от пострадалото лице, но тази декларация е частен документ и няма доказателствена сила. Липсват доказателства относно състоянието и натовареността на пътното платно, размерите на дупката, скоростта, с която се е движел автомобилът и възможността случилото се ПТП да бъде предотвратено. Възразява, че застрахователят е платил сумата без правно основание, защото застрахователен риск не се носи при виновно поведение на застрахования, който не е спазвал правилата за движение. Твърденията на ищеца, че заплатените от него вреди са настъпили в следствие на ПТП и че причинител на вредата е общината, са недоказани. Не се доказва причинно-следствената връзка между неправомерното поведение на общината и вредите. Не е доказан механизмът на ПТП, както и размерът на претърпените вреди. Общината няма вина за вредите, а вината е изцяло на водача на автомобила, шофирал със скорост, несъобразена с пътната обстановка, конкретните условия и знаците за организация на движението в участъка на пътя. Оспорва се твърдението, че настилката е била мокра, като се заявява, че за посочения период е нямало валежи на територията на града. Ответната община заявява също, че с договор от 27.04.2015г. е възложила на ”АБ Инвест НН“ ЕООД извършването на текущ ремонт и поддържане на улични, пътни и тротоарни настилки за част от територията на гр.Бургас, обхващаща и процесния участък. В последствие ”АБ Инвест НН“ ЕООД е променило наименованието си на “Инфра Експерт“ ЕООД, а след това е променена и правната му форма и към момента е с наименование Инфра Експерт АД. С договора изпълнителят е поел задължението да поддържа уличната настилка и при констатиране на дупки или неравности да уведоми незабавно възложителя и да предприеме действия по ремонта им след писмено възлагане от страна на възложителя. В случая това не е сторено и общината не е била уведомена за наличие на дупки, за да може да възложи тяхното поправяне. Ето защо, ако се докаже твърдяното ПТП, то вредите от него са в резултат на неизпълнените задължения на дружеството по договора. Тогава общината има право на иск срещу изпълнителя за претърпените щети.

С тези мотиви ответникът предявява обратен иск против ”Инфра Експерт“ АД да му заплати процесната сума от 1973.15 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по процесната щета, ведно с присъдените в полза на застрахователя разноски, в случай че общината бъде осъдена да ги заплати на първоначалния ищец.

Ответникът по обратния иск

”Инфра Експерт“ АД не е представил отговор в срока по чл.131 ГПК. В последствие представя становище за неоснователност на исковете.

Като съобрази събраните доказателства, както и законовите разпоредби, относими към спора, съдът намира следното:

Исковете са основателни.

Била е сключена застрахователна полица между „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и Н.И.К. относно л.а.”Форд С-макс“, рег. № ******* по застраховка Каско. Срокът на застраховката е от 13.04.2017г. до 13.04.2018г. Видно от договора, застрахователна премия следва да се заплати разсрочено, като падежът на първата вноска съвпада с датата на сключване на договора, поради което БРС намира, че тази вноска е платена. Следователно налице е валидно възникнало застрахователно правоотношение, по който въпрос всъщност няма и спор.

Доказва се твърдяното ПТП, случило се на 22.07.2017г. Тогава водачът на автомобила Н.И.К. се е движел по ул. „Крайезерна“, било е късно вечерта, при което попаднал в пътна неравност, като така ударил предната броня на колата, били счупени също предната решетка и табелата с регистрационния номер. Тези факти са описани от шофьора в декларацията за настъпване на застрахователно събитие по полица Каско Стандарт, подадена пред застрахователя. Разпитан като свидетел, водачът К. е потвърдил, че е претърпял процесното ПТП. Заявил е, че вечерта се е движил по ул.“Крайезерна“, като в последния момент видял дупка, от която решил да избяга и така ударил колата долу в дясно. Ударът бил в нещо като бордюр, който бил видян в последния момент от водача, тъй като имало локва с вода. Пътят бил в ремонт, поради което водачът карал с не повече от 30-40 кв/ч. От удара се счупила бронята и се откачила решетката, на която бил закачен номерът. Други части не били увредени. Свидетелят изрично заявява, че пътят е бил в ремонт и имало локви с вода. Имало сигнализация за ремонтните дейности, затова карал бавно. В последния момент видял нещо, което стърчи от пътя, опитал да завие наляво, за да избегне нещо като бордюр и тогава попаднал в локвата и въпреки всичко се ударил в бордюра.

Изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза дава заключение, че претендираните щети са могли да възникнат при дълбочина на дупката над 15 см., тъй като долната част на предната броня и радиатора са влезли в ударно съприкосновение с пътната настилка, като така са причинени голям брой увреждания по предната броня, решетката, радиатора и т.н. Вещото лице е приело за правдоподобни и без забележки констатациите на застрахователя в описа на претенцията досежно вида и стойността на причинените вреди. Експертизата сочи, че при хипотезата, че автомобилът действително е попаднал с дясното колело в дълбока над 15 см. пътна деформация, всички описани от застрахователя увреждания следва да се поставят в пряка причинна връзка с механизма на ПТП.

В съдебно заседание експертът е допълнил, че на снимковия материал е снимана голяма и дълбока деформация, като не се касае до повърхностна ерозия на пътя.

При това положение районният съд навежда извод, че твърдяното ПТП действително е било реализирано, като механизмът му е именно този, описан в исковата молба. Наистина не е съставен протокол за ПТП в конкретния случай, което е обяснимо, доколкото няма загинали или ранени лица и автомобилът е можел да продължи да се движи на собствен ход.

Липсата на такъв протокол е обективен факт, но това не значи автоматично, че произшествието и вредите не се доказват по делото. Напротив, същите се доказват както от подписаното от водача на автомобила уведомление за щета, така и от показанията му като свидетел пред съда, които показания се подкрепят от неоспорената експертиза, според която механизмът на ПТП представлява именно пропадане на дясното колело в пътна неравност, изпълнена с вода. Отново според експертизата, всички описани от застрахователя щети следва да се поставят в пряка причина връзка с механизма на ПТП.

По отношение на възражението на ответника, че в процесния ден, а и в дните преди него е нямало валежи, поради което не е било възможно на трасето да има дупка с вода, съдът отчита на първо място показанията на свидетеля, според който пътната неравност е била пълна с вода. В декларацията за настъпване на ПТП свидетелят също е записал, че на пътя е имало много големи локви. Представена е от ответника извадка от информационна система за управление на водите, от която наистина е видно, че на 22.07.2017г. не е валяло, но е имало валежи в полунощ на 18 срещу 19.07.2017г., т.е. валяло е три дни преди това. Ето защо съдът намира, че показанията на свидетеля са достоверни, като при движението на автомобила по процесната улица, в резултат на валежите е имало дупки, пълни с вода.

Според чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите

В случая хипотезата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ е изпълнена. Налице е сключен застрахователен договор, в периода на действие на който е реализирано описаното ПТП. В резултат на ПТП са нанесени щети по процесния автомобил. Размерът на щетите е приет от вещото лице за правдоподобен. Установено е още, че застрахователят е заплатил сумата от 1973.15 лева за репарация на повредите.

Сумата е платена на сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от 22.11.2017г.

Според горните факти са налице вреди, за които трябва да отговаря общината, доколкото съгласно § 7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА собственост на общините са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а съгласно чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Увреждането на автомобила е настъпило на общински път, за който Общината следва да полага грижи да го поддържа в изправност. В случая има данни, че пътят е бил в ремонт, извършвали са се ремонтни дейности, поради което Общината отговаря за всички действия на фирмата, извършваща ремонта, тъй като ремонтът е възложен от общинските власти. Ръководните органи на общината не са предприели мерки по отстраняване на неравността от пътния участък нито чрез служители на Общината, нито чрез фирмата, извършваща ремонта, поради което се е случило и процесното ПТП. Съдът приема, че не е налице съпричиняване от страна на шофьора на автомобила, като в тази връзка не кредитира изразеното мнение на вещото лице в тази част на експертизата, в която е записано, че при движение с ниска скорост водачът е имал възможността да възприема пътната неравност, която се е откроявала ясно по отблясъка на водната повърхност и да се отклони от нея. БРС по този повод взема под внимание, че автомобилът се е движел в тъмната част на денонощието, като при това положение шофьорът ще е изпитвал трудности да забележи неравността на голямо разстояние от нея, още повече че е била покрита с вода /самото вещо лице е записало в експертизата, че не винаги е възможно при движение на фарове да се възприеме дупката като опасност в обсега на осветената от фаровете зона/. Съдът счита, че по-правдоподобна е другата хипотеза, описана от вещото лице, а именно при която водачът се е движил с ниска скорост от порядъка на 30-40 км/ч /няма данни скоростта да е била по-висока/, при което е можел да възприеме дупката и евентуално я е възприел, но е считал, че тя може да бъде премината безопасно, тъй като се е движел бавно. БРС намира, че такава субективна преценка на шофьора в случая е извинима, тъй като той не е можел да предположи, че се касае за дълбока пътна неравност. Било е нощ, автомобилът се е движел на път, който е в ремонт, имало е локви, от друга страна няма данни за движение с несъобразена скорост. Не без значение е и показанието на свидетеля, че в последния момент е видял някаква издатина, подобна на бордюр, като е налице реакция от негова страна, за да избегне бордюра, при което попаднал в дупката. Тези факти сочат на това, че водачът се е опитал да реагира адекватно на ситуацията, проявил е рефлекси, поради което не може да се говори за съпричиняване от негова страна. Касае се за път в ремонт, с дупки, пълни с вода, който макар и и да бил обозначен, че на него се извършват ремонтни дейности, не е бил затворен за движение и явно не е бил и достатъчно обезопасен. Това е задължение на собственика на пътя, т.е. на Общината, която следва да го обезопаси чрез своите служители или чрез фирмата, на която е възложила ремонта /чл.49 ЗЗД/. Ето защо съдът намира, че следва да се ангажира гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника към застрахователя и да бъде осъдена Община Бургас по реда на регреса да заплати обезщетение от 1973.15 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.