Решение № 287 от 17.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Карлово, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320101919 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно член 124, ал.1 от ГПК вр. с член 79 от ЗЗД и член 86, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: град С., п.к. 1404, ***, със законни представители Х. М. М. и П.В. чрез процесуалния си представител твърди, че дружеството подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника В.

В. П., ЕГН ********** с адрес: К., п.к. 4300, ул. ***, по което било образувано ч.гр.д. № 1022024 г., по описа на Районен съд - Малко Търново. В образуваното производство срещу длъжника била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която била връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Сочи, че на 11.07.2020 година ответницата В. В. П., сключила договор за потребителски кредит № 625301 със „Стик – Кредит“ АД, по силата на който получила сумата от 150 лева, срещу което се съгласила да върне 1 броя вноска по 150 лева в срок до 10.08.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем бил договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно 1 стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребителят и кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Приложените общи условия и договор за паричен заем № 625301 на 11.07.2020 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от общите условия по договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. Горепосочения договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече. Дори и съдът да не приемел, че договорите не са сключени по електронен път, то следвало да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Ответникът В. В. П., не изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. „Стик – Кредит“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1404, бул.

„България“ № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в приложение № 1, извадка от която била приложена към исковата молба, със заличени лични данни, съгласно 2

ЗЗЛД. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор (цедент) да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено. Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба Ответникът В. В. П. не изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

С оглед наведените обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът В. В. П. дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1007/2023 г., а именно сумата в общ размер от 636.62 лева, формирана както следва:

- 150 лева – главница по договор за паричен заем;

- 4.50 лева - договорна лихва върху главница по договор за паричен заем за периода 11.07.2020 г. – 10.08.2020 г.;

- 90.57 лева - законна лихва за забава върху главница по договор за паричен заем за периода 11.08.2020 г. – 27.06.2025 г.;

- 391.55 лева - неустойка, съгласно чл. 17 от договора за кредит;

- законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на 3 народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че В. В. П., ЕГН ********** с адрес: К., п.к.

4300, ул. *** дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: град С., п.к. 1404, ***, със законни представители Х. М. М. и П.В. сума в общ размер от 636.62 лева, от която:

- 150 лева – главница по договор за паричен заем № 625301 от 11.07.2000 г., сключен със СТИК-КРЕДИТ АД;

- 4.50 лева - договорна лихва върху главница по договор за паричен заем за периода 11.07.2020 г. – 10.08.2020 г.;

- 90.57 лева - законна лихва за забава върху главница по договор за паричен заем за периода 11.08.2020 г. – 27.06.2025 г.;

- 391.55 лева - неустойка, съгласно чл. 17 от договора за кредит;

ВЕДНО със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 22.07.2025 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена заповед № 65/23.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 102/2025 г. по описа на Районен съд – Малко Търново.

Претендира деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът В. В. П. чрез назначения от съда особен представител,оспорва исковете изцяло като неосновтелни.

Прави възражение за изтекла погасителна давност; прави възражение за нередовно връчено уведомление за цесия, прави възражение за нищожност на договора за кредит на специалните основания, предвидени в чл.

22 от ЗПК и чл. 143-147Б от ЗЗП.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.

До допустимостта:

Съдът намира предявения иск за частично недопустим и прекратява производството по делото в частта, с която се претендира признаване за установено по отношение на ищеца, че В. В. П. му дължи сумата от 391.55 лева, представляваща неустойка, съгласно чл. 17 от договора за кредит и за разликата над 86.07 лева до пълната претендирана сума от 90.57 лева, представляваща законна лихва за забава върху главница по договор за паричен заем за периода 11.08.2020 г. – 27.06.2025 г., по следните съображения:

Като доказателство по делото е приобщено електронно заповедно производство по ч. гр. дело № 102 от 2025 г. по описа на Районен съд Малко Търново. По това дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за следните суми:

- 150 лева – главница по договор за паричен заем № 625301 от 11.07.2000 г., сключен със СТИК-КРЕДИТ АД; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.

410 от ГПК – 22.07.2025 г. до окончателното плащане, - 4.50 лева - договорна лихва върху главница по договор за паричен заем за периода 11.07.2020 г. – 10.08.2020 г.;

4

- 86.07 лева - законна лихва за забава върху главница по договор за паричен заем за периода 11.08.2020 г. – 27.06.2025 г..

С разпореждане № 185 от 23.07.2025 г. съдът е оставил без уважение искането на заявителя, понастоящем ищец за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК сумата от 391.55 лева, представляваща неустойка, съгласно чл. 17 от договора за кредит и за разликата над 86.07 лева до пълната претендирана сума от 90.57 лева, представляваща законна лихва за забава върху главница по договор за паричен заем за периода 11.08.2020 г. – 27.06.2025 г. Разпореждането за частично отхвърляне на заявлението е подлежало на обжалване в едноседмичен срок, същото не е обжалвано и е влязло в законна сила. Липсва заповед в тези части, съответно – установителен иск се явява недопустим, лишен от правен интерес поради наличие на възможност за предявяване на осъдителен такъв.