Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 18.01.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4817/2022
Вид
Решение № 92
Подписан
18.01.2023
В сила
13.04.2023
Състав
Пламен Димитров Караниколов

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Варна, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20223110204817 по описа за 2022 година Производството е образувано по жалба на санкционираното дружество "ТИЕМ БИЙЧ" ЕООД, ЕИК 205661464, представлявано от управителя А. С. Й., против НП № 654990-F667836/12.08.2022 г. на

Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" на НАП, издадено на основание чл. 53, вр. чл. 83 ЗАНН.

С жалбата се счита, че са нарушени чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН, като липсва описание на нарушението и е налице разминаване между описанието на нарушението в КП и в АУАН и НП по отношение на размера на установената положителна разлика. Алтернативно се счита, че е налице хипотеза на чл. 28 от ЗАНН, както и, че наказанието е неправилно определено. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление или намаляване размера на наказанието.

В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.

Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

1

В пледоарията си по съществото на делото моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2020 г. служители към ТД на НАП – Варна, сред които св. П.

Б., извършили проверка в търговски обект по смисъла на & 1, т.41 от ДР ЗДДС – ресторант "Жар", находящ се в гр.Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 108, стопанисван от "ТИЕМ БИЙЧ" ЕООД, ЕИК 205661464.

По време на проверката проверяващите установили, че разчетната касова наличност от монтираното в обекта ФУ модел " DATES DP-150 " с рег.

№ 4455183/29.11.2021 г. с ИН на ФУ DT745940 и ИН на ФП 02843934, съгласно дневен финансов отчет № 0025002/06.07.2022 г. е в размер на 311.23 лв. Служебно въведени пари в касата няма. Установената, чрез преброяване и изготвяне на опис на паричните средства, фактическа наличност в касата на фискалното устройство ФУ е в размер на 408.70 лв.

Проверяващите установили разлика между разчетената от ФУ и фактическата наличност е в размер на 97.47 лв. Сумата от 97.47 лв. представлявала въвеждане на пари в касата, която не била отразена на фискалното устройство чрез функцията "служебно въведени" суми в момента на извършването и с точност до минута. Фискалното устройство притежава функциите "служебно въведени/изведени суми".

Извършената проверка била обективирана в ПИП Кд 184, сер. АА № 0059674/03.07.2022 г.

Представляващ дружеството бил поканен да се яви в ТД НАП Варна.

На 14.07.2022 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN № F667836/14.07.2022 г. срещу 2

"ТИЕМ БИЙЧ" ЕООД, ЕИК 205661464., в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация.

Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.

Възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, не постъпили по преписката и впоследствие.

На 12.08.2022 г. въз основа на акта било издадено НП № 654990F667836/12.08.2022 г, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел описаното от данъчните служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание над минимално предвидения в чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС размер, а именно 700.00 лв..

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото, както и показанията на св. П. Б. и св.М. П..

Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.

Проверяващите обективно, всестранно

3 и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и ЗДДС и е издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС , която следва да намери приложение.

Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗДДС наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път, поради което санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в закона минимум.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

С жалбата се счита, че са нарушени чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН, като липсва описание на нарушението и е налице разминаване между описанието на нарушението в ПИП и в АУАН и НП по отношение на размера на установената положителна разлика.

Съдът не констатира да са допуснати сочените нарушения.

На първо място следва да се отбележи, че обвинението в Административно наказателното производство се повдига с начален актАУАН, като съставения ПИП няма характер на документ, иницииращ административно наказателно производство и не е относим към предмета на 4 обвинението.

На следващо място, изрично в АУАН и НП е посочено, че от фактическата наличност на касата в обекта е изключена стойността на контролната покупка, което обяснява разликата между ПИП, АУАН и НП.

Алтернативно се счита, че е налице хипотеза на чл. 28 от ЗАНН.

Според настоящия съдебен състав липсват основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото установената разлика е значителна, предвид вида на осъществяваната търговска дейност в конкретния обект. Деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно дружеството е било имуществено санкционирано.

След като констатира, че са налице основания за намаляване размера на наложеното административно наказание, съдът измени наказателното постановление, като намали имуществената санкция до предвидения в закона минимален размер.

При този изход на делото претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, и следва да бъде уважена в размер на 80.00 /_осемдесет/ лв. в минималния размер по чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ .

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

5

ИЗМЕНЯ НП № 654990 - F667836/12.08.2022 г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" на НАП, с което на "ТИЕМ БИЙЧ" ЕООД, ЕИК 205661464, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700.00 /седемстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 700.00 /седемстотин/ лева на 500.00 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА "ТИЕМ БИЙЧ" ЕООД, ЕИК 205661464, представлявано от управителя А. С. Й. , да заплати на НАП – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6