Решение № 172 от 14.11.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. В., 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

В. при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20251300500194 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „СК“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц***, законен представител:НПП – управител чрез Г. И. Г.- юрисконсулт против: Решение № 47/ 20.06.2025 г. по гр.д. № 332/2024 г. по описа на РС К..

Поддържа във въззивната жалба, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и моли същото да бъде отменено като неправилно, а по същество съдът да постанови Решение, с което признава за установено, че ответникът дължи посочените в исковата молба суми.

Поддържа във въззивната жалба, че между И. И. Ц. и „СК“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 793868 на 08.01.2023 г. за сумата в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, изплатена на длъжника на същата дата на каса на Изипей (начало на периода на договора), като клиентът се задължава да я върне до 07.02.2023 г. (крайна дата на срока на договора).

Страните са уговорили, че заемната сума ще бъде върната ведно с 1 възнаградителната лихва на 1 /една/ месечна вноска- чл. 3.6 от договора.

Клиентът е бил наясно със задълженията си при подписване на договора, но същият не е изпълнявал.

При сключване на договор за потребителски кредит чрез онлайн платформата на “СК” ООД - https://credirect.bg/, клиентът по настоящото производство е направил валидно волеизявление чрез действията по сключването му, а именно: Клиентът е кандидатствал, като е посочил параметрите на искания от него кредит, а именно: свои лични данни (три имена, единен граждански номер и номер на лична карта, телефон, имейл и пр.).

Електронното изявление, изразяващо съгласието на длъжника за сключване на договор, е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Съгласно чл.

10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система. Видно от представените писмени доказателства в тях фигурира информация, която логически е свързана само н единствено с ответника по настоящото гражданско дело, който лично я е предоставил на дружеството при кандидатстването.

Следователно длъжникът с попълване на данните си в заявката за кредит следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.

От страна на кредитодателя е направена проверка, като е поискано потвърждение от длъжника на неговите лични данни. След като е потвърдено, че лицето е кандидатствало за кредит и е налице съответствие с представените лични данни, сумата е изплатена.

Видно от представения по делото лог файл, заемната сума е изплатена на длъжника на каса на Изипей. Считат, че с тези действия от страна на длъжника се потвърждава ясно и категорично волята му да сключи договор за паричен заем с дружеството и да получи заемната сума срещу задължение да я върне съгласно договора.

Твърди се, че в хода на гр.д. № 332/2024 г. е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като са предоставили на вещото лице Разписка за извършено 2 плащане № : 2000000334026711 от 08.01.2023 г. 13:13 ч. към EasyPay с наредител на паричния превод за сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, „СК“ ООД и получател И. И. Ц. с ЕГН: ********** и КИН 0000000501, като описанието на превода е „Паричен превод към EasyPay, заем съгл.дог.793868“.

Цитираната разписка представя като приложение.

Предвид това считат, че исковете ни са доказани.

По делото е постъпил ОТГОВОР НА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА ОТ И. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: град К., ул. „Х***, Действащ чрез адв. Л. Б., вписана в САК.

Считат, че въззивната жалба на „СК“ ООД е неоснователна, а оспореното с нея Решение № 47 от 20.06.2025 г., постановено по гр. д.

№332/2024 г., по описа на РС-К., е правилно и законосъобразно. Считат, че обжалваното решение е постановено при цялостен анализ на събраните доказателства и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, като същото е обосновано с липса на проведено от ищеца пълно доказване на възложените в негова тежест факти и обстоятелства.

Считат, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е стигнал до извода, че по делото не е доказано между страните да е постигнато съгласие за сключване на процесния договор, тоест ищецът не е доказал наличието на валидно сключен договор за кредит между ответника и „СК“ ООД, като не може да се направи категоричен извод, че ответникът е автор на електронното изявление за сключване на процесния договор, с което и изискването за форма на договора по чл. 10 ЗПК- писмена форма, на хартиен или друг траен носител, да се приема за спазено.

Твърди се, че по делото липсват доказателства по какъв начин ответникът е кандидатствал за отпускане на процесния кредит и какви данни е подал при кандидатстването, така че те да го идентифицират в достатъчна степен, така че да им се придаде стойност на подписани със саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.

Считат, че представените от ищеца документи не удостоверяват наличието на облигационна връзка между „СК“ ООД и ответника. Твърди се, че от приложената към експертизата разписка не се установява по безспорен начин, че именно ответникът във връзка с процесния договор за кредит е получил въпросната сума. Поради това, изводите на съда, че по делото не е установено 3 по безспорен начин, че ответникът е получил сумата от 500 лева, са правилни и кореспондират с приетите по делото доказателства.

С оглед на всичко гореизложено, считат, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството за сключен между „СК“ ООД и ответника договор за кредит, въз основа на които в тежест на ответника не е възникнало задължение за връщане на претендираната сума.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба отговора на ответната пожалба страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.

Предмет на въззивна проверка е Решение № 47/ 20.06.2025 г. по гр.д. № 332/2024 г. по описа на РС К..

Рс-К. приема, в решението си, че не се установява от посочения електронен адрес на адресата , че е именно на ответника, същият да е автор на електронната заявка - искане за сключване на договор за кредит от 08.01.2023 г. по смисъла на чл.4 ЗЕДЕУУ, че доставчикът на финансовата услуга от разстояние го е уведомил своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние с приложения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съобразно чл.8 и чл.9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл.10 от 4 същия закон, както и да му е изпратил Общите условия, в които е уредено как се изплаща заемната сума и т.н.

Приема се, че не е спазено изискване, регламентирано в чл.18 ал.1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът да докаже, че: е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Прието е, че не е ангажирал доказателства по какъв начин ответникът е кандидатствал за отпускане на процесния кредит и какви данни е подал при кандидатстването, така че те го идентифицират в достатъчна степен, така че да им се придаде стойност на подписани със саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, каквото е уговорено в чл. 20, ал.2 на ОУ, още повече, че няма и категорични доказателства, ответникът да е запознат с ОУ и да се е съгласил с тях. КРС е приел, че не може да се направи категоричен извод ответникът да е автор на електронното изявление за сключване на процесния договор, с което и изискването за форма на договора по чл. 10 ЗПК- писмена форма, на хартиен или друг траен носител, да се приема за спазено. Приема се от първоинстанционния съд, че не е установено ответникът да е посочил по какъв начин да стане усвояването на кредита, като от приложената към експертното заключение Разписка за извършено плащане № 2000000334026711 от 08.01.2023г. за извършен паричен превод чрез Easy Pay от ищцовото дружество в размер на 500 лв. по посочения договор за заем, липсват данни, че посочената сума е получена от ответника.

С оглед на посоченото е прието, че претенцията на ищцовото дружество се явява неоснователна и недоказана.

В.ският окръжен съд, приема за установено следното от правна страна :

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.

415 ГПК, във вр. с чл. 143 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 зПк от „СК“ ООД, ЕИК ***, против И. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. К., общ. К., обл. В., ул. Христо Ботев № 37 с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: главница: 500 лв. - дължима и неплатена по Договор за 5 паричен заем № 793868 / 08.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението и да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сторените в исковото и заповедното производство разноски.

Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е стигнал до извода, че по делото не е доказано между страните да е постигнато съгласие за сключване на процесния договор, тъй като ищецът не е доказал наличието на валидно сключен договор за кредит между ответника и „СК“ ООД.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че от ангажираните от ищеца доказателства не може да се направи категоричен извод, че ответникът е автор на електронното изявление за сключване на процесния договор, с което и изискването за форма на договора по чл. 10 ЗПК- писмена форма, на хартиен или друг траен носител, да се приема за спазено.

По делото липсват всякакви доказателства по какъв начин ответникът е кандидатствал за отпускане на процесния кредит и какви данни е подал при кандидатстването, така че те да го идентифицират в достатъчна степен, така че да им се придаде стойност на подписани със саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. По делото липсват данни за наличие на уговорка между кредитора и ответника, съгласно която на електронни изявления да е придадена стойност на подписани със саморъчни подписи.

Не са представени и доказателства за това, че ищецът е уведомил ответника своевременно за всички условия на договора, съответно, че му е предоставил информацията по чл.8 и чл.9 от ЗПФУР, съгласно изискванията на чл.10 от същия закон.

С оглед на това, ВдОс приема, че представените от ищеца документи не удостоверяват наличието на облигационна връзка между „СК“ ООД и ответника. За да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, в случая ищецът не доказва по безспорен начин изпълнението за законовите изисквания, съответно не доказа наличието на облигационна връзка между „СК“ ООД и ответника по договор за кредит.