Определение № 25800 от 21.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10222/2023
- Вид
- Определение № 25800
- Подписан
- 21.07.2023
- Състав
- ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25800 гр. София, 21.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110110222 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 10995 от 26.06.2023 г. съдът е:
- признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Л. Р. Г. , ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от: 2255,40 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от 22.07.2022 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № 146193 и адрес:
.........., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.07.2022 г. до погасяване на задължението, като е отхвърлил иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 21.07.2019 г.; иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на вземания за сумата от 12,25 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 333,05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г. и за сумата от 2,27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 02.08.2022 г. по ч. гр. дело № 39541/2022 г. по описа на СРС, 33 състав;
- признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че В. Р. Г. , ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от: 775,59 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от 22.07.2022 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № 146193 и адрес:
.........., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.07.2022 г. до погасяване на задължението, като е отхвърлил иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 2255,40 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 21.07.2019 г.; иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на вземания за сумата от 12,25 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 333,05 лева, представляваща обезщетение 1 за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г. и за сумата от 2,27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 02.08.2022 г. по ч. гр. дело № 39541/2022 г. по описа на СРС, 33 състав.
С решението съдът е осъдил:
- на основание на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на адв. Р. Ц. А., член на САК, с адрес: ...... сумата от 78,82 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата Л. Р. Г. в исковото производство и сумата от 20,03 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата в заповедното производство;
- на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на адв. Р. Л. Д., член на САК, с адрес: ...... сумата от 393,35 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата В. Р. Г. в исковото производство и сумата от 105,31 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата в заповедното производство.
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските от „Топлофикация София” ЕАД.
Молбата касае искане за изменение на решението в частта за разноските в заповедното производство. Изложени са съображения, че съдът не следва да се съобразява с предвидения минимален размер на разноски, като е направено искане, в случай че счита, че в полза на адвокатите следва да се заплати възнаграждение в заповедното производство, да определи размер под минималния.
От ответниците в производството е постъпил съвместен отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, с който се ангажира становище за неоснователност на искането, като се развиват подробни съображения и се сочи съдебна практика.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Ответницата Л. Р. Г. е представлявана в заповедното производство от адв. Р. Ц.
А., а ответницата В. Р. Г. – от адв. Р. Л. Д., като са представлявани на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Основанието на сключения между страната и адвоката договор в хипотезата на чл. 38 ЗА не подлежи на доказване, като за съда е достатъчно единствено твърдението за това.
В мотивната част от Решение № 10995 от 26.06.2023 г., касаеща разноските, съдът е посочил, че в полза на процесуалния представител на всекиго от ответниците следва да бъдат присъдени разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете и съобразно представения списък на разноски в заповедното производство, за които е съобразено, че не надхвърлят предвидения минимален размер на възнаграждения. В случая процесуалният представител на всекиго от длъжниците в заповедното производство претендира разноски в размер на 150 лева. Съдът, при определяне отговорността за разноски в заповедното производство, не се е ръководил от минималния размер по реда на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, 2 като е посочил, че релевантен в случай е минимално дължимият размер съобразно чл.
6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, уреждаща минималното възнаграждение за писмена консултация, което е в размер на 200 лв. Присъдената сума обаче е пропорционална на отхвърлената част от предявените искове, като при определяне на размера съдът е изходил от направеното искане от процесуалните представители на длъжниците в размер на по 150 лева, а не минималният предвиден в наредбата размер от 200 лева. Така, в полза на адв. Р. Ц. А. е присъдена сумата от 20,03 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на в заповедното производство, а на адв. Р. Л. Д. - сумата от 105,31 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата в заповедното производство.
Съдът, като взе предвид горното, както и становищата на страните, не намира основание да определи възнаграждение под определения със съдебния акт размер на възнаграждения за представителство в заповедното производство, който в случая е под предвидения в чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС минимален размер.
Молбата за изменение следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 193161/06.07.2023 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД за изменение в частта на разноските на Решение № 10995 от 26.06.2023 г. по гр. дело № 10222/2023 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните и на третото лице – помагач.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3