Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 21 от 07.04.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 323/2023
Вид
Присъда № 21
Подписан
07.04.2023
В сила
26.10.2023
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, Красимира Тончева Донева

Цитирани разпоредби

  • чл.11, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 144 · Наказателен кодекс
  • чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.282 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 21 от 07.04.2023г. по ВНОХД №323/2023г. по описа на ОС БУРГАС

Настоящото въззивно производство е образувано по повод въззивен протест от прокурор при БРП, против Присъда №14 от 26.01.2023г., постановена по НОХД № 3744/2022г. по описа на Районен съд Бургас, с която първоинстанционният съд признал подс.С. Л. К., ЕГН:**********, за невиновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. С въззивния протест се иска отмяна на атакуваната присъда, и се предлага ОС Бургас да признае подс. К. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Към протеста е депозирано и допълнително изложение, в което са изложени подробни аргументи за неправилността и незаконосъобразност на атакуваната присъда като се акцентира на неправилен доказателствен анализ от страна на първоинстанционния съд. Твърди се, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Д.Е., А., И., Г., О., М., К.Е. и в резултат на което неправилно е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Според прокурора събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства водят до единствен и непораждащ съмнение извод, че подс.К. е осъществил вмененото му престъпление. В заключение, отново се моли ОС Бургас да отмени обжалваната присъда и да признае подс.К. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

Срещу така постановеното присъда е постъпила и въззивна жалба от частния обвинител Д.Е. чрез нейния повереник, с която се иска отмяната й, и се моли ОС Бургас да признае подс. К. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Към жалбата е депозирано и допълнително изложение, в което са изложени подробни аргументи за неправилност и незаконосъобразност на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас поддържа въззивния протест и моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен. Предлага въззивният съд да признае подс.К. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

Повереникът на частния обвинител поддържа въззивната жалба и моли ОС Бургас да признае подс. К. за виновен по повдигнатото му обвинение и да му наложи справедливо наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс.К., редовно призован, се явява лично и заедно с неговия упълномощен защитник- адв. Пенев. Защитникът оспорва основателността на протеста и въззивната жалба срещу присъдата на районния съд, счита присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна и моли съда да я потвърди изцяло.

В последната си дума подс.К. не изразява становище.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери въззивния протест и въззивната жалба за процесуално допустими, тъй като са подадени в установения в чл. 319 от НПК, преклузивен, 15-дневен срок от легитимирани да обжалва субекти, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.

Протестът и жалбата, разгледани по същество, са основателни.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратураБургас против С. Л. К., ЕГН:**********, за това, че на 28.04.2021г., в жилище, находящо се 1 в **************, се заканил с убийство на Д. М. Е., като опрял нож до гърлото и й отправил думите „Ей сега ще те заколя, ще те оставя тука на място“ и „Ще те изкормя, ще те убия“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у пострадалата Д. М. Е. - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

По този повод било образувано НОХД № 3744/2022 г. на РС Бургас, завършило с постановяването на присъдата, предмет на настоящото въззивно производство.

Производството пред районният съд се е провело по общия ред. С Присъда №14 от 26.01.2023г., постановена по НОХД №3744/2022г. по описа на Районен съд Бургас съдът признал подсъдимият К. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. За да го оправдае по предявеното му обвинение, мнозинството от съдебния състав е приело, че не е доказано извършването на престъплението от подсъдимия. Съдията –докладчик по делото не е бил съгласен с изводите на съдебните заседатели по делото и подписал присъдата с особено мнение.

Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за необосновани и незаконосъобразни, поради което и на основание чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК отмени оправдателната присъда на РС - Бургас и постанови нова, с която призна подс.

К. за виновен в това, че на 28.04.2021 г., в жилище, находящо се в **************, се заканил с убийство на Д. М. Е., като опрял нож до гърлото и и отправил думите „Ей сега ще те заколя, ще те оставя тука на място“ и „Ще те изкормя, ще те убия“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у пострадалата Д. М. Е. престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване.След самостоятелна проверка и анализ на събраните от първоинстанционният съд доказателствените източници, настоящата инстанция възприе за установени следните фактически положения:

Подсъдимият С. Л. К., ЕГН: **********, е роден на ******* година в гр.К., **** гражданин, ******, ****** (********), ******* образование, *******, с постоянен адрес в ********************.

Подс. К. и свид. Д. М. Е. живеели на семейни начала в продължение на 14 години, като от тяхното съвместното съжителство имали дете М.С. К., родено на ***** г. Св.Е. живеела заедно с подс. К. и с детето им в жилище, находящо се в ***********, което било собственост на родителите на свид. Е..

След като останал без работа, подс. К. започнал често да употребява големи количества алкохол, в резултат на което подлагал на системен психически и физически тормоз свид.Е., но тя не споделяла това с родителите си.

На 28.04.2021г. вечерта, свид. Е. и подсъдимият К. се намирали в жилището. Около 21,00 часа свид. Е. сложила детето М.С. К. да спи в стаята му, след което отишла в хола на жилището и седнала пред компютъра. Подс. К. също си легнал, като преди да легне бил употребил алкохол. След 22,00 часа, подс. К. се събудил, влязъл в хола и си налял водна чаша водка, която изпил, след което започнал да вика, да псува и обижда св.Е.. К. се приближил към нея, вдигнал я от стола, съборил я на земята и започнал да я рита в областта на лявото бедро. Казал й, че ще я заколи, ще я убие, ще я остави инвалид. Св.Е. успяла да се изправи като започнала да го успокоява. Молила го да спре да вика, защото ще събуди детето. Тогава К. отишъл до кухненския плот и от там взел нож, който бил поставен на стойка за ножове върху плота. Ножът бил кухненски, с дължина на острието около 20 см.

Вземайки ножа, К. се обърнал към свид. Е., заканвайки се към нея с думите „Ей сега ще те заколя, ще те оставя тука на място“ и „Ще те изкормя, ще те убия“, след което замахнал с ножа към гърлото на свид. Е.. Ножът се опрял до гърлото на Е. причинявайки й 2 одрасквания. Свид. Е. силно се изплашила и умолявала подс. К. да се успокои. За да го умилостиви тя го попитала дали иска да остави детето им без майка. К. постепенно се успокоил, пуснал ножа, след което отишъл да си легне. След случилото се, свид. Е. била силно изплашена за живота си и поради тази причина отишла в стаята, където спяло малолетното й дете и се заключила. Тя написала съобщение на своята приятелка - свид. К.

А., че К. се е напил и я е удрял, като поискала да се срещнат на следващия ден.

Случилото се тази вечер накарало свид. Е. да вземе решение да прекрати четиринадесетгодишното съвместно съжителство с подсъдимия, защото изпитала действителен страх за живота си, тъй като досега при скандалите К. не й бил посягал с оръжие. Ето защо, на другия ден- 29.04.2021 г. тя заявила на К., че иска той да се изнесе от жилището. На 30.04.2021г. К. напуснал жилището без да вземе багажа си. Въпреки това, свид. Е. била силно притеснена и не желаела да остава сама в апартамента. На 30.04.2021 г. и отишла заедно с детето си в апартамента на родителите си в **********. Майката на свид. Е. - свид. К.Е. видяла, че дъщеря и има синини по лицето и тялото. Свид. Д. Е. разказала за случилото се на 28.04.2021 г. на своята майка - как К. й е нанесъл побой, отправил е заплахи за живота и й е посегнал с нож. Свид. К.Е. видяла драскотината, оставена от ножа върху врата на своята дъщеря. Свид. Д. Е. казала на родителите си, че ще остане при тях, защото се притеснява за живота си.

На 01.05.2021 г. свид. Д. Е. подала жалба в полицията срещу С. К..

На първия работен ден след Великденските празници - 05.05.2021 г., свид. Е. подала молба за защита от домашно насилие до Районен съд гр.Бургас. На същата дата била наложена мярка за незабавна защита спрямо свид. Д. Е. и нейния син М.С. К.. На 05.05.2021г. свид. Е. посетила и УМБАЛ „Бургас“, където била освидетелствана от съдебен лекар. При прегледа е установено, че лявата скула е оточна и синкаво кръвонаседнала. В областта на шията са установени група драскотини, с размери по около 5 мм, с кафеникави корици на нивото на кожата. В долната трета на лявото бедро, е установено синкавокафеникаво кръвонасядане с размери 5x2, а в долната трета на дясното бедро друго кръвонасядане с размери 1x1 см. В лявата гръдна област било установено синкаво жълтеникаво кръвонасядане с размери 2x2 см.

Видно от заключението на назначената в ДП съдебномедицинска експертиза по писмени данни, Д. Е. е получила отоци и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, които увреждания е възможно да са получени по време и начин, както се съобщава от Е. от действието на твърди тъпи предмети, каквито са юмруците и ритниците на човек, като същите са довели до болка.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд установи въз основа на гласните доказателства - показанията на пострадалата Д. Е., на свидетелите К. А., П.Г., Д. М., Д. О., К.Е., дадени пред първоинстанционния съд, заключенията по съдебно-медицинска експертиза, съдебно-психиатрична експертиза, съдебно- психологическа експертиза, изготвени в хода на ДП и приети от съда по реда на чл.282 от НПК, както и повторната съдебно-психиатрична експертиза, назначена от РС.

Основният спорен фактически въпрос по делото е дали по време на скандала между двамата вечерта на 28.04.2021г. подсъдимият е опрял нож до гърлото на Е. и е изрекъл думите „Ей сега ще те заколя, ще те оставя тука на място“ и „Ще те изкормя, ще те убия“. За да отговори положително на този въпрос, съдът реши да даде вяра на показанията на Е., тъй като те са много подробни и изчерпателни и се подкрепят от показанията на свидетелите К.

А., П.Г., Д. М., Д. О., К.Е., дадени пред първоинстанционния съд, както от СМУ и от заключенията по съдебно-медицинската и съдебно- психологическата експертизи.

Свидетелката Е. е единственото лице, контактувало с подсъдимия К. вечерта на инцидента, поради което и нейните показания са единствен източник на преки доказателства за обстоятелствата по делото. В показанията си пред РС, Е. е категорична, че е била заплашена 3 с отнемане на живота й от подсъдимия и той е опрял нож до гърлото й. Св.Е. подробно и хронологически издържано е пресъздала пред първоинстанционния съд случилото се на 28.04.2021г. между нея и подсъдимия. По правило показанията в качеството на свидетел на пострадалия са проблематични поради потенциални конфликти на интереси. От друга страна, показанията на жертвата могат в значителна степен да допринесат за доказване вината на извършителя на престъплението и по този начин за постигане на справедливо и правилно съдебно решение, особено когато се подкрепят и от други косвени доказателства.Освен това в много случаи, показанията на жертвата са и най-важното доказателство, тъй като в много случаи на домашно насилие няма други очевидци. В случая въззивният съд счита, че твърденията на Е. се подкрепят от всички останали косвени доказателства по делото. Разпитаните като свидетели К. А., П.Г., Д. М., Д. О., К.Е. косвено потвърждават твърденията на пострадалата за отправени закани и посегателство с нож срещу нея от страна на подсъдимия. Те са възприели непосредствено твърденията на пострадалата, която от самото начало е им разказвала, че е била бита и заплашена с нож от подсъдимия. Още на следващия ден - 29.04.2021 г., пострадалата се срещнала със свид.