Определение № 35249 от 28.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35249 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110120085 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, бул. „Б., чрез пълномощника си юрисконсулт Е. С. К., срещу В. Б. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, ж.к.

„М.., и М. В. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, ж.к. „М.., чрез пълномощника си адв. М. Л. Л., със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ул. „Г. ...

Съдът намира, че исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими.

Съдът констатира, че е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба ведно с доказателствата е връчен на ответниците, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника М. В. К., чрез адв. М. Л.. В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Б. К. не е депозирал отговор на исковата молба.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.11.2026г. от 10:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б.., представлявано от управителите С.., чрез юрисконсулт Е. С. К., срещу солидарно задължените лица В. Б. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, ж.к. „М.., и М.

В. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, ж.к. „М.., чрез пълномощника си адв.

М. Л. Л., със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ул. „Г. ... С исковата молба са предявени:

Установителни искове реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 1 216,20 евро (хиляда двеста и шестнадесет евро и 20 цента), представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 40021895714 от 04.12.2023 г., дължима от вноска № 10 с падежна дата 05.10.2024 г. до вноска № 27 с падежна дата 05.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 257 от 01.04.2026 г. по ч.гр.д. № 319/2026 г. по описа на Районен съд – Балчик.

1

Осъдителни искове (предявени на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК поради отхвърляне на заявлението за тях в заповедното производство): ответниците да бъдат осъдени да заплатят при условията на солидарност на ищеца сумата от 941,52 евро (деветстотин четиридесет и едно евро и 52 цента), представляваща договорно възнаграждение (договорна лихва) по Договор за потребителски кредит № 40021895714 от 04.12.2023 г., дължимо от вноска № 10 с падежна дата 05.10.2024 г. до вноска № 27 с падежна дата 05.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата/сумата от датата на депозиране на исковата молба – 08.06.2026 г. до окончателното изплащане; ответниците да бъдат осъдени да заплатят при условията на солидарност на ищеца сумата от 543,32 евро (петстотин четиридесет и три евро и 32 цента), представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит № 40021895714 от 04.12.2023 г., дължимо от вноска № 10 с падежна дата 05.10.2024 г. до вноска № 27 с падежна дата 05.03.2026 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.06.2026 г. до окончателното изплащане; ответниците да бъдат осъдени да заплатят при условията на солидарност на ищеца сумата от 627,81 евро (шестстотин двадесет и седем евро и 81 цента), представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40021895714 от 04.12.2023 г., дължимо от вноска № 10 с падежна дата 05.10.2024 г. до вноска № 27 с падежна дата 05.03.2026 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.06.2026 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 04.12.2023 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД в качеството на кредитор и ответника В. Б. К. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40021895714, приложими към който са Общите условия на кредитора. Ответникът М. В. К. на основание чл. 10.1 от ОУ във вр. с чл.

121–127 ЗЗД се е задължил като солидарен длъжник да отговаря за задълженията на В. Б. К. при условията на сключения договор за кредит. Кредитът е бил отпуснат в размер на 5000,00 лв., за срок от 36 месеца, с месечна погасителна вноска по кредита 242,67 лв., с падеж 5-о число на месеца, фиксиран годишен лихвен процент 41,00% (лихва на ден 0,11%) и ГПР 49,17%, при общо дължима сума по кредита 8736,36 лв. Твърди, че по избор и искане на ответниците са били закупени допълнителни незадължителни услуги „Фаст“ (възнаграждение 2250,00 лв.) и „Флекси“ (възнаграждение 2600,00 лв.), с размер на месечната вноска за услугите 134,72 лв., при общо дължимо задължение по договора и допълнителните услуги в размер на 13 586,36 лв. и обща месечна вноска от 377,39 лв.

Посочва, че по силата на т. V от договора е било уговорено вътрешно рефинансиране на предходно задължение на В. К. към „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД в размер на 3207,22 лв., което е извършено от ищеца, а остатъкът от кредитните средства в размер на 1792,78 лв. е бил преведен по банковата сметка на кредитополучателя на 04.12.2023 г.

Твърди, че на ответниците е била предоставена пълна преддоговорна информация, включително Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и погасителен план. Впоследствие, на 13.05.2024 г. е сключен Анекс № 1 за безплатно намаляване на вноски № 3 и № 4 (намалени на по 189,39 лв.), като погасителният план е бил удължен с 1 вноска – общо 37 вноски.

Ищецът поддържа, че ответниците не са изпълнили коректно задълженията си за погасяване на вноските. По кредита са постъпили частични плащания на обща стойност 2555,46 евро, с които са погасени 1807,41 евро по погасителен план, 502,64 евро лихва за забава/просрочие, 15,34 евро такси по Тарифа и 230,07 евро съдебни такси.

Твърди се, че падежирали и изцяло или частично неплатени са вноските от № 10 до № 27 включително, поради което за ищеца е налице интерес от предявяване на претенциите за главница, договорно възнаграждение и възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“.

Ищецът изрично заявява, че в настоящото производство се отказва от претендираните със заявлението такси по Тарифа в размер на 255,65 евро и лихва за забава в размер на 23,27 евро поради липса на материален интерес. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът представя писмени доказателства: Искане за отпускане на потребителски 2 кредит № 40021895714; Договор за потребителски кредит № 40021895714 със СЕФ и допълнителна преддоговорна информация; Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД; заверено копие от преводно нареждане за кредитен превод от 04.12.2023 г. за 1792,78 лв.; Погасителен план; Извлечение по сметка от 08.06.2026 г.; Анекс № 1 от 13.05.2024 г. с нов погасителен план; Удостоверение за актуално състояние; Пълномощно с рег. № 356 от 12.01.2024 г. на нотариус рег. № 271. Прави доказателствено искане за служебно прилагане на ч.гр.д. № 319/2026 г. по описа на РС – Балчик.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили два идентични отговора на исковата молба от ответниците В. Б. К., представляван от адв. С. С. С., и М. В. К., представляван от адв. М. Л.

Л..

С депозираните отговори ответниците оспорват предявените искове изцяло по основание и размер. Поддържат, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не са спазени законовите изисквания за еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12 пункта, документът съдържа неясни таблици и разбивки, и за потребителя остава неясно как е формирана общата сума по кредита и месечните му вноски. Възразяват също, че към договора липсва надлежен погасителен план с изискуемите от ЗПК реквизити, изготвен на разбираем език. Позовават се на чл. 23 ЗПК, съгласно който при недействителност на договора потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита без лихви и такси, което изключва основателността на договорните искове и обуславя евентуална претенция за неоснователно обогатяване при начална липса на основание.

При евентуалност в отговорите се релевират идентични възражения за нищожност на отделни договорни клаузи. На първо място се оспорва действителността на клаузите за закупуване на допълнителните пакети от услуги „Фаст“ и „Флекси“ поради липса на съгласие и реално предоставени насрещни престации, като се поддържа, че същите представляват скрито възнаграждение, целящо заобикаляне на законовия лимит за ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаляне на императивната забрана по чл. 10а, ал. 2 ЗПК за събиране на такси за усвояване и управление на кредита. Твърди се, че тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП и нищожни поради нарушаване на добрите нрави, тъй като предоставят единствено нормативно признати права срещу неоправдана имуществена тежест, без насрещно задължение за кредитора. Поддържа се също, че стойността на услугите не е включена в ГПР, което води до превишаване на допустимия законов размер от 50% и съставлява самостоятелно основание за недействителност.

На следващо място и двамата ответници възразяват за нищожност на клаузата, предвиждаща възнаградителна лихва в размер на 41,00% годишно, поради явно противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и надвишаване с повече от три пъти на законната лихва съобразно задължителната съдебна практика на ВКС.

Ответниците изтъкват, че нищожността на клаузите за допълнителните услуги и за договорната възнаградителна лихва води до пълна нищожност на целия договор за потребителски кредит по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като кредиторът, възползвайки се от посилната си икономическа позиция, не би сключил сделката без тези неравноправни и нарушаващи добрите нрави клаузи.

В заключение ответниците молят за постановяване на съдебно решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни и недоказани. Молят съда да им бъде предоставена възможност да ангажират допълнителни доказателства с оглед процесуалното поведение на ищцовата страна. Претендират присъждане на сторените разноски в производството на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата по представени списъци по чл. 80 ГПК за оказана безплатна правна помощ в размер на по 300,00 евро за всеки един от адвокатите, като представят пълномощни и договори за правна помощ и съдействие.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е както следва:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК,

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест както следва:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че между страните възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит /заем/, по което кредиторът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в 3 посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че падежът на вземанията е настъпил и ответникът е изпаднал в забава, както и размера на дължимото обезщетение за забава. Ищецът следва да установи че са налице обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.