Определение № 758 от 18.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 758 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20265300500075 по описа за 2026 година

Постъпила е жалба от „Кредисимо“ ЕАД с вх.№1063/12.01.2026г. против Решение №4284/06.10.2025г., постановено по гр.д.№13219/2024г. по описа на Районен съдПловдив, XIX гр.състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение №3916/08.08.2025г. по гр.д.№13219/2024г., чрез вписване в диспозитива на решението на сумата от 5500 лв., представляваща главница, вместо погрешно посочена от съда сума от 3500 лв.

Жалбата е постъпила в законоустановения срок; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че с Решение №3916/08.08.2025г., съдът уважил предявения от „Кредисимо“ ЕАД насрещен иск, като в мотивната част било посочено, че чистата стойност на кредита възлизала в размер на 5500 лв., а в диспозитива на решението си съдът допуснал ОФГ при изписването и присъдил сумата от 3500 лв.

Неправилни били изводите на съда, с които отказвал да допусне поправката на ОФГ. В тази връзка се навежда, че в насрещната искова молба дружеството изрично посочило, че чистата стойност на кредита възлиза на 5500 лв. Искането е за отмяна на обжалваното решение и да се допусне поправката му по реда на очевидната фактическа грешка, като бъде вписано в диспозитива на същото сумата от 5500 лв., вместо посочената сума от 3500 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Постъпила е и частна жалба с вх.№105419/14.10.2025г. от В. И., чрез проц. представител адв. М. В. М. против Решение № 4284/06.10.2025г., постановено по гр.д.

№13219/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIX гр.състав, в частта, имаща характер на определение по чл. 248 ГПК, а именно с която съдът е оставил без уважение молбата на адв. М. за изменение на постановеното по делото решение № 3916/08.08.2025г. по гр. д. № 13219/2024г. в частта за разноските, чрез присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 1164 лв. с ДДС, дължимо от „Кредисимо“ ЕАД, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 958 лв. с ДДС, дължимо от „Ай тръст“ ЕООД.

1

Жалбата е постъпила в законоустановения срок; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че в производството пред Районен съд депозирал искова молба, с предявени два иска против две дружества, изготвил и отговор на насрещна искова молба, както и уточнителна молба. Била депозирано становище по хода на делото, в което било налице позоваване на задължителна съдебна практика на ВКС и СЕС. В същото време делото се отличавало със завишена правна сложност. Воденото на производството изисквало полагането на процесуални усилия от адвоката, както и предварителна подготовка и обследване на приложимата съдебна практика. Дължало се и присъждането на ДДС, във връзка с което се излагат подробни съображения.

Искането е за отмяна на обжалваното решение, в частта имаща характер на определение, като същото бъде изменено чрез осъждането на „Кредисимо“ ЕАД да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 1164 лв. с ДДС, както и чрез осъждането на „Ай тръст“ ЕООД да заплати сумата в размер на 958 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

Настоящият състав, след като съобрази изложените в жалбите становище, както и материалите по делото и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В. П. И., чрез адв. М. В. М. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №2929785/27.02.2024г., сключен с първия ответник, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клауза на чл. 4, ал. 1 от Договора, както и за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 27.02.2024г., сключен с втория ответник.

Видно от договор за правна защита и съдействие от 22.06.2024г., сключен между В. И. и адв. М. М., процесуалното представителство по делото е осъществено на основание чл. 38 ЗА.

Депозиран по делото е насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД против В. И., като в обстоятелствената част ищецът по насрещния иск е изложил твърдения, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 2929785/27.02.2024г., по който главницата била в размер на 3500 лв., а всички плащания по кредита възлиза в размер на 6711.39 лв., като в скоби ищецът е диференцирал сумите, както следва:

5 500 лв. – главница и 1211.39 лв. – възнаградителна лихва. Посочил е, че поради настъпила предсрочна изискуемост дължимата главница възлизала на 5 500 лв., от които 1085.49 лв., представляващи падежирали вноски за период от 6 месеца, както и 4414.51 лв. – предсрочно изискуема главница. В случай, че договорът се прогласи за недействителен, то в полза на дружеството следвало да се присъди усвоената главница в размер на 5 500 лв. В петитума на исковата молба ищецът е отправил искане до съда за осъждане ответницата по насрещния иск да заплати сумата от 2504.33 лв. – главница по месечни погасителни вноски от 1-ва до 6-та, а в условията на евентуалност, ако договорът бъде прогласен за недействителен, то да се осъди ответницата да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 3500 лв., представляваща главница – чистата стойност по Договор за потребителски кредит №2929785/27.02.2024г.

С решение № 3916/08.08.2025г., постановено по гр. д. №13219/2024г., съдът е приел, че процесните договори за кредит и поръчителство, сключени между ищцата и ответните дружества, са недействителни. По отношение на предявения насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД против В. И., съдът е приел, че поради недействителността на 2 договора за кредит, по аргумент от чл. 23 ЗПК потребителят не дължал връщане на суми, различни от усвоената такава. Поради това насрещният иск за заплащане на сумата от 2504.33 лв. следвало да се отхвърли като неоснователен. Това се явявало предпоставка за разглеждането на евентуалния иск за заплащане на сумата от 3500 лв., представляваща невърната чиста стойност по кредита. По тези съображения решаващата инстанция е: 1) прогласил за нищожен договор за паричен заем от 27.02.2024г., сключен между В. П. И. и „Кредисимо“ ЕАД; 2) обявил е за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 27.02.2024г., сключен между В. П. И. и „Ай Тръст“ ЕООД; 3) ОСЪДИЛ е В. П. И. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 3500 лв., представляваща главница – чиста стойност на договора за кредит; 4) отхвърлил е предявения от „Кредисимо“ ЕАД иск против В. И. за осъждането последната да заплати сумата от 2504.33 лв.

Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски по делото, както следва: 1) „Кредисимо“ ЕАД е осъдено да заплати на ЕАД ****, представлявано от адв. М. В. М. сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38, ал.2 ЗА; 2) „Ай Тръст“ ЕООД е осъдено да заплати на М. В. М. сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38, ал.2 ЗА.

В мотивите си съдът е приел, че в полза на адв. М. следвало да се определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 400 лв. общо, като върху възнаграждението не следвало да се присъжда ДДС.

Против решението в частта за разноските е постъпила молба по чл. 248 ГПК от М.

В. М., с която е поискано от съда да измени постановеното решение, като осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1164 лв. с ДДС, а „Ай Тръст“ ЕООД – адвокатско възнаграждение в размер на 958 лв. с ДДС.

Постъпила е и молба от „Кредисимо“ ЕАД, с която е поискано съдът да допусне поправка на ОФГ в решението си, като впише в диспозитива на същото сумата от 5 500 лв., вместо посочената 3 500 лв., представляваща дължима главница по договора за кредит.

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция Решение № 4284/06.10.2025г., съдът е приел, че не са налице основания за изменение на вече определеното адвокатско възнаграждение в полза на адв. М.. По искането за поправка на ОФГ решаващата инстанция е посочила, че при произнасянето по предявения насрещен евентуален осъдителен иск, съдът бил обвързан от направеното искане, а в насрещната искова молба и в допълнителната такава „Кредисимо“ ЕАД посочило, че претендира сума от 3500 лв., представляваща главница – чиста стойност по договора за кредит. Така съдът оставил без уважение депозираните молби.

При съобразяване на така изложеното настоящият състав намира следното:

По жалбата, депозирана от „Кредисимо“ ЕАД с вх.№1063/12.01.2026г. за поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка.

По реда на чл. 247 ГПК се допуска поправка на очевидна фактическа грешка, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебното решение. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на акта, а изразяването да е обективирано в диспозитива. Следва да бъде посочено, че е възможно съдът да е допуснал грешки в мотивите на съдебното решение, но те да са аритметически или пък такива, при които съдът погрешно е посочил дата, час и пр. В последния случай не се касае до направата на правни изводи, тоест до формиране на конкретна воля на съда, поради което и така допуснатите грешки ще подлежат на поправяне по реда на ОФГ, доколкото не е налице изменение на волята на решаващата инстанция. В настоящия случай, в мотивите на 3 решението, с което е решен спорът по същество, по- конкретно, в частта касаеща предявения от дружеството насрещен иск, съдът е посочил, че съобразно формирания извод за недействителност на процесния договор за заем, по аргумент от чл. 23 ЗПК, заемополучателят не дължи връщане на суми, различни от усвоената такава. Поради това насрещния иск за заплащане на сумата от 2504.33 лв. се явявал неоснователен.

Последното съдът е приел, че е предпоставка обаче за разглеждане на евентуалния иск, съответно за заплащане на сумата от 3500 лв. – невърната чиста стойност на кредита.

С диспозитива на съдебното решение, съдът е осъдил ответницата по насрещния иск да заплати точно тази сума – 3500 лв., представляваща чистата стойност по договора за кредит. Видно от така изложеното липсва противоречие между мотиви и диспозитив в атакувания съдебен акт. Не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебното решение.

Отделно от това при постановяване на крайния си съдебен акт, съдът се е ръководил от петитума на исковата молба, където дружеството е посочило, че претендира сума от 3500 лв., а не 5 500 лв., както навежда в жалбата си пред настоящата въззивна инстанция.

Ето защо обжалваното решение ще се потвърди в частта, с която се оставя без уважение молбата за допускането на поправка по реда на ОФГ.

По частна жалба с вх.№105419/14.10.2025г. от В. И., чрез проц.представител адв. М. В. М. против Решение №4284/06.10.2025г., в частта, имаща характер на определение по чл. 248 ГПК, с която съдът е оставил без уважение молбата на адв.

М. за изменение на постановеното по делото решение №3916/08.08.2025г. по гр.д.

№13219/2024г. в частта за разноските.

При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при успех на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22).