Решение № 1019 от 18.11.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…….../...........11.2019 г. гр. Варна

В И М Е

Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря Христина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията, т.д. № 1894/2018 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „УП България 6“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“2 срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.

Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати сумата 119519.12 лева с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ през м. ноември 2015 г., обективирана в дебитно известие №94/31.12.2015г. към фактура №90/30.11.2015г., дължима по силата на Договор изкупуване № 95/26.08.2009 г. и сумата 34399.99 лв., обезщетение забава върху главницата за м.11.2015г. за периода 29.01.2016 г. – 30.11.2018 г., както и сумата от 63707.94 лева, дължима по същия договор за м.12.2015г. по фактура №93/31.12.2015г. и сумата от 18407.38 лева, обезщетение за забава върху главницата за м.12.2015г. за периода 25.01.2016г. – 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски в производството.

Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към мрежата, по силата на Договор № ДУА-242/08.10.2007г.

– 3078/10.10.2007-4040-ВГ-09.08.2008г. от 14.11.2008г. и за изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор № 95/26.08.2009 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Ищецът е произвел и доставил ел.енергия на ответника за м.11 и 12.2015г., като произведените количества са отразени в двустранно подписани протоколи. Ищецът е фактурирал доставената ел.енергия в съответствие с договора за изкупуване и предвидените в Решение № Ц-010/30.03.2011 г. преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия. Ценообразуването е извършено в съответствие с нормативната уредба в зависимост от това колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа и дали е надхвърлено определеното в т. 1.7. от решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР нетно специфично производство.

За ветровите генератори с пълни ефективни годишни часове работа до 2250 часа се заплаща по-високата преференциална цена, определена със съответното ценово решение (Решение Ц-010), а за произведената ел.енергия при следващите пълни ефективни годишни часове работа над 2250 часа – по-ниската преференциална цена, определена в същото решение. За издадените фактури и дебитни известия ответникът бил уведомен по електронна поща, като е извършил частично плащане по тях и е останал задължен за процесните суми. Поради неплащане на задължението в уговорения срок ответникът изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в претендираните размери.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че собствената на ищеца ВяЕЦ е присъединена към мрежата по силата на визирания в исковата молба договор, че между страните е сключен договор за изкупуване на произведените количества, както и че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г., но счита, че същата се дължи само за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Твърди, че именно така е изкупено и заплатено на ищеца процесното количество, което от своя страна е продадено на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението вменено с разпоредбата на чл. 94 ЗЕ.

Излага, че спорът между страните се корени в тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г., с което се определя нетното специфично производство на енергия, което единствено подлежи на заплащане по преференциалните цени, съобразно изм. на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Излага, че през м.11. и 12.2015г. централата на ищеца е надминала нетно специфично производство от 2000 КВтЧ, при работа на централата до 2250 ефективни работни часове. От своя страна излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието. Оспорва начина на изчисляване на стойността на произведеното количество енергия и сочи, че процесното количество енергия е било заплатено на ищеца по цена на излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД. Счита, че не е осъществен състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като ищецът не е изправна страна по договора, поради което и не е изпадал в забава и не дължи обезщетение за това. Изразява становище кои обстоятелства са безспорни между страните.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Излага коментар на доводите съдържащи се в отговора на ответника и анализ на начина, по който са изчислени стойностите на продадената енергия и на приложимата нормативна уредба. Счита, че отмяната на точки 1.7 и 1.8 от Решение № СП-1 би имала сила считано от постановяването и действие спрямо всички. Изразява становище по безспорните между страните факти.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор поддържа становището си, изложено в отговора и сочи, че в свое Решение № 1115/ 28.01.2019 г., по адм.д.

№ 5284/2018 г., с което обявява незаконосъобразността на т.1.7. на Решение СП-1/31.07.2015г., ВАС еднозначно е приел, че е неоснователно твърдението, че по отношение на един и същи производител на ел. енергия се прилагат двете категории преференциални цени. Изразява становище по искането на ищеца за приемане на обстоятелства за безспорни.

Трето лице помагач на страната на ответника - “Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК *********, е депозирало писмено становище за неоснователност на претенциите, основано на съображения за възприемане на тълкуването на правната уредба като изключваща ползването на двете преференциални цени от един и същ производител за една календарна година.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 31.05.2019г. на основание чл. 146, т. 3 и 4 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата следните обстоятелства: ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ „Камен

Бряг Север-2“, която е въведена в експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа; ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на Договор

№ 95/26.08.2009 г.; за отношенията между страните досежно изкупуване на произведената енергия са приложими Решение № Ц-10/30.03.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г.; произведената през процесния период енергия е 669.484 МВтЧ. за м.11.2015г. и 318.357 МВтЧ. за м.12.2015г.; произведеното от ищеца през м. 11. и м.12. 2015 г. количество енергия е остойностено от ответника по цени на излишък, поради достигане на нетно специфично производство от 2000 МВтЧ; издадените от ищеца фактури и дебитни известия са получени от ответника, като заплатена е стойност на енергията по цени за излишък, съобразно фактура №93/31.12.2015г.; между страните е разменяна кореспонденция досежно начина на изчисляване на стойността на произведената енергия и приложението на Решение № СП-1/31.07.2015 г., по което е изразено становище и от „Национална електрическа компания“ ЕАД.

Не се спори, че през м. ноември 2015 г. ищцовата централа е достигнала нетно специфично производство (НСП), определено с т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа и че произведената от ищеца през м.ноември 2015 г. ел.енергия е общо 669.484 мВтч. За посоченото количество ел.енергия е издадена фактура №90/30.11.2015г. на стойност 151268.57 лева. Част от произведеното през м. ноември 2015 г. количество ел. енергия в размер на 570.636 MWh, надхвърляща НСП от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност, произведена докато централата е работила до 2 250 часа, е остойностено по преференциална цена в размер на 188,29 лв/МВтч, определена съгласно т. 8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР, поради което с кредитно известие 91/30.11.2015г. към фактура №**/30.11.2015г. задължението по фактурата е намалено с 128934.06 лева. За същото количество ел.енергия - 570.636 MWh ищецът е издал Дебитно известие 92/30.11.2015г. към фактура №90/30.11.2015г., с което сумата по фактурата е увеличена с 9414.94 лева, остойностена по цена за излишък, която е заплатена от ответника. С Дебитно известие №94/31.12.2015г. към фактура №90/30.11.2015г. на стойност 119519.12 лева е коригирана продажната цена до размера на преференциалната цена, приложима за излишък, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1, в размер на 174.54 лв./MWh.

За произведената от ищеца за м.12.2015г. ел.енергия в размер на 318.357 мВтч. е издадена фактура №93/31.12.2015г. на обща стойност 69373.55 лева, като продажната цена за количеството от 179.364 е 188.29 MWh (преференциална цена, определена по т. 8 на Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа), а за количеството от 138.993 MWh е 172.95 лв./MWh (преференциална цена, определена по т. 9 на Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа). Не се спори между страните, че по фактура №93/31.12.2015г. ответникът е извършил частично плащане в размер на 5665.61 лв. с ДДС.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал.

1 и сл. ЗЕВИ в тежест на ищеца е да докаже наличието на възникнало договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по договора и механизма за определяне на приложимата цена. В тежест на ответника е да установи точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора.

Фактът на сключен между страните договор за изкупуване и произведеното за процесния период количество ел. енергия са безспорно установени по делото. По отношение на приложимата цена следва да бъде съобразено, че процесното правоотношение, макар и нормативно предвидено на договорна основа, се развива на пазар, където договорната свобода е ограничена с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Съответно цените, на които производителите продават ел.енергия на обществения доставчик, не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР -чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.

Съгласно действащия към момента на сключване на процесния договор Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, а впоследствие нормите на Закона за енергията от възобновяеми източници (Обн., ДВ, бр. 35/03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г.), цялата произвеждана от производителя енергия от възобновяеми източници се е изкупувала по преференциални цени, формирани от 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник (чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). С въведените изменения в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) е наложена промяна във възприетата до този момента държавна политика цялата енергия от възобновяеми източници да се изкупува по преференциални цени. С посоченото изменение е редуциран размерът на изкупуваното количество ел. енергия, като същото е обвързано със средногодишната продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР, въз основа на което тя е определена. С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството ел. енергия до размера на нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.