Решение № 547 от 24.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Велико Търново, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Йордан Воденичаров

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500945 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.437 от ГПК ввр. чл.435 ал.2 т. 7 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№16488/05.09.2024г. срещу Постановление от 1 3.08.2024г. по изп.дело№20247280400308 по описа на ЧСИ Дияна Ж.Колева - per.№728 по регистъра на КЧСИ от страна на ЗД„Бул Инс”АД с ЕИК:831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано от Изп.директор Стоян Ст.Проданов и Изп.директор Крум Д.Крумов - заедно(ч р е з адв.Maриян Ил.Г. от САК) , с което е оставено без уважение възражението на ЗД„Бул Инс”АД относно начисленото адв.възнаграждение в полза на взискателя за образуване и процесуално представителство по делото. ЧСИ посочил критерий за определяне размера на адв.възнаграждение фактическата и правна сложност на делото размерът на дълга по изп.лист, който възлизал на 5000.00лв. - главница, ведно със законна лихва в размер на 1314.26лв., посочвайки, че претендираният размер на адв.възнаграждение в размер на 800.00лв. не надхвърлял минималния размер съгласно чл.10 т.1, т.2 във ввр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ЧСИ не бил се съобразил и с чл.428 ал.1 от ГПК и е приложил принудителни изпълнителни мерки преди изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение - запор на банкови сметки на дружеството. Счита за прекомерно претендираното адв.възнаграждение предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително производство. ЗД„Бул Инс“АД е лицензирано застрахователно дружество, с клонове в много населени места в България, с публични сметки и под контрола на КФН. По делото липсвали данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на молбата за образуване на делото. Във връзка с това не следвало да му се дължи и претендираното възнаграждение за водене на делото, а само за неговото образуване, съгласно Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Липсвали и доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, както и основание за начисляване на ДДС върху претендираното адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено постановлението, с което ЧСИ Дияна Колева отказва да измени постановлението за разноски по изп.дело№20247280400308 в частта за приетото адвокатско възнаграждение , като с 1 оглед правната и фактическа сложност на изпълнението, да бъде намалено адв.възнаграждение, претендирано от взискателя до 200.00лв., размер, съобразен с чл.10 във ввр. чл.7 ал.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. на ОСГТК ВКС). Алтернативно, да бъде намалено претендираното адв.възнаграждение до минималния размер, дължим съгласно наредбата - за образуване и водене на изп.дело. Претендират се направените по настоящото дело разноски(в т.ч. и адв.възнаграждение).

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на В. В. Р.(чрез адв.Ж. Димова от ХАК) – присъединен взискател по изп.дело№20247280400308 по описа на ЧСИ Дияна Ж.Колева с район на действие ВТОС, e постъпил писмен отговор във връзка с депозираната жалба на длъжника. По изп.дело било представено пълномощно от 26.06.2024г., с което В. Р. упълномощила адв.Ж. Димова от ХАК да образува изп.дело във връзка с издаден изп.лист№80/12.06.2024г., издаден по гр.дело№1354/2022г. на РС-Севлиево, като договореното адв.възнаграждение в размер на 800.00лв. било платено „в брой" при подписване на пълномощното. Съгласно чл.10 т.4 ввр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед на това, че материалният интерес е в размер на 5000.00лв., адв.възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - е дължимо в размер на 800.00лв. Счита, че отговорността за разноски в изп.процес била уредена по начин, различен от исковия – чл.79 от ГПК. Критериите по чл.78 от ГПК, и в частност правилото на чл.78 ал.5 от ГПК не намирали приложение в изп.процес. Твърди, че разходите за адв.възнаграждение били направени по повод изп.процес. Погасяването на задължението не било в резултат на доброволно плащане от страна на длъжника, а би било вследствие реализирано действие по принудителното изпълнение в т.ч. и чрез налагане на „запор“ върху сметките на длъжника. Последното е функция от обстоятелството, че длъжникът със своето поведение е довел до това да бъдат сторени тези разноски, поради това, че не изпълнил своевременно своето задължение и се е стигнало до ангажиране на адвокатска защита и образуване на изп.дело по принудително събиране на дълга.

Моли да бъде оставена без уважение жалбата и се потвърди атакуваното постановление.

Съгласно чл.436 ал.3 изр.II от ГПК са приложени и мотиви по обжалваните действия от страна на ЧСИ Дияна Ж.Колева с район на действие ВТОС . Заема се становище за неоснователност на жалбата. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. - ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е в брой, това трябва да е отразено в договора и той да е приложен по делото, като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната е договорила и заплатила адвокатското възнаграждение. Счита, че искането за намаляване на възнагражденията на 200.00лв. е неоснователно, като дължимостта на разноските в изпълнителното производство е уредена в разпоредбата на чл.79 от ГПК и същите са за сметка на длъжника, освен в предвидените в закона изключения, които не са налице в процесния случай. Сочи, че при образуване и водене на изпълнителното производство никоя от страните не може да предвиди хода на делото и какви изпълнителни действия ще бъдат необходими, затова и чл.78 ал.5 от ГПК кумулативно е предвидил два критерия, по които да се отсъди за прекомерност на претендираното възнаграждение - действителна правна и фактическа сложност на делото, както и предвидения в закона минимум. От представеното пълномощно, определящо рамките на представителната власт на процесуалния представител адв.Ж.Димова от ХАК на взискателя В. В. Р. недвусмислено било 2 установено, че същата е учредена не само с оглед образуването, но и осъществяването на процесуални действия в хода на самото изпълнително производство. Допълва се, че действително така заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство не се явявало прекомерно, тъй като същото е в размер, към минимума, предвиден в чл.10 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че обжалваното постановление било правилно и законосъобразно, а жалбата - неоснователна и следвало да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изп.дело№20247280400308 по описа на ЧСИ Дияна Ж.Колева - per.№728 по регистъра на КЧСИ е образувано въз основа на молба и изп.лист от взискателя Румен Н.Йорданов срещу длъжника ЗД„Бул Инс”АД. По изп.дело са подадени молби за присъединяване срещу същия длъжник: молба с вх.№11310/27.06.2024г. от В. В. Р.(чрез адв.Ж. Д.Димова от ХАК с пълномощно и договор за правна помощ с отбелязано договорено възнаграждение и платено в брой в размер на 800.00лв. за процесуално представителство и защита по изп.дело ) с изп.лист№80/12.06.2024г., издаден по гр.дело№1354/2022г. на РС-Севлиево за сумата 5000.00лв., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2022г. до окончатленото и изплащане; молба с вх.№11311/27.06.2024г. от адв.Ж.

Д.Димова от ХАК(чрез адв.Христо Р.Коев от ВТАК с пълномощно и договор за правна помощ с отбелязано договорено възнаграждение и платено в брой в размер на 400.00лв. за процесуално представителство и защита по изп.дело) с изп.лист№79/12.06.2024г., издаден по гр.дело№1354/2022г. на РС-Севлиево във връзка с в.гр.дело№154/2024г. на ОС-Габрово за сумата 800.00лв. – адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв. за въззивната инстанция. По така присъединените вземания е изготвена и връчена на ЗД„Бул Инс”АД ПДИ с изх.

№12039/28.06.2024г.

С молба с вх.№11659/03.07.2024г. и молба-допълнение с вх.№14322/07.08.2024г. – двете от страна на ЗД„Бул Инс”АД(чрез адв.М.Г. от САК) е направено искане за намаляване на адв.възнаграждение по Изп.дело№20247280400308 по описа на ЧСИ Дияна Ж.Колева, отразено в ПДИ с изх.№12039/28.06.2024г. до сумата 200.00лв., а също и искане за намаляване таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ по изп.дело.

С Постановление от 13.08.2024г. на Помощник ЧСИ Илона Ив.,Любенова при ЧСИ Дияна Ж.Колева молба с вх.№11659/03.07.2024г. и молба-допълнение с вх.№14322/07.08.2024г. – двете от страна на ЗД„Бул Инс”АД(чрез адв.М.Г. от САК) по отношение на адвокатските възнаграждения, присъдени в полза на взискателите, са оставени без уважение, като е постановен: -отказ за намаляване на възнагражденията до по 200.00лв. за образуване на делото; -отказ за намаляване таксите по по т.26 от ТТРЗЧСИ. По делото са присъдени адвокатските възнаграждения в поискания размер.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл.435 ал.2 от ГПК изчерпателно и лимитивно са изброени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава XXXIX от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК е в Част I “Общи правила”. Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство.

Жалбата по чл.435 ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжник по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК. Насочена е 3 срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното Постановление от 14.08.2024г. касае разноските по изпълнението, т.е. попада в нормата на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК – разноските по изпълнението. Внесена е и дължимата държавна такса. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

При обжалване действията на съдебния изпълнител, съгласно препратката на чл.436 ал.4 от ГПК намират приложение във връзка с администрирането на жалбата нормите на чл.260 от ГПК, чл.261 от ГПК и чл.262 от ГПК.. Разпоредбите на чл.437 ал.1-ал.4 от ГПК, обаче, предвиждат специален ред за разглеждане на самите жалби против действията на съдебния изпълнител, с оглед и на контролно-отменителните правомощия на окръжния съд.

Според чл.79 ал.1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника. освен в случаите, когато: 1.делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2.изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. 3.разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно изпълнение, подписана от съдебния изпълнител. Според чл.79 ал.2 от ГПК невнесените от взискателя авансови такси се събират от длъжника.

Както се посочи, с Постановление от 13.08.2024г., издадено на основание чл.434 от ГПК, ЧСИ Дияна Ж.Колева е оставил без уважение молбата на длъжника(жалбоподател по настоящото производство), в частта и, с която е поискано намаляване на претендираните в полза на взискателите адв.възнаграждения до минималния предвиден размер от 200.00лв.(за образуване на изпълнителното производство) по чл.10 т.1 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ЧСИ е възложил в тежест на длъжника заплащането на адв.възнаграждения в размер съответно на 800.00лв. и 400.00лв. за образуване и водене на изп.производство, съгласно по чл.10 т.1 и т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с присъединени нови двама взискатели(и двамата чрез процесуални представители-адвокати).