Решение № 126 от 30.05.2022, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Попово, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря И.Д.Б. като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20213520100928 по описа за 2021 година

Предявеният иск е с правна квалификация – чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът-„Енерго-Про Продажби” АД, гр. В., чрез пълномощник – адв.Н.М. от РАК, твърди в исковата молба, че ответникът му е клиент с клиентски № ****, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с абонатен № ****, находящ се в гр. П.***.

Твърди, че облигационните отношения между страните се регламентират от Общите условия за продажба на ел. енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД.

Твърди, че за периода 13.08.2020г. – 17.05.2021г. на ответника била начислявана единствено мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, която се дължала и не била обвързана от потреблението на ел.енергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата

Така за този период, и тази услуга били издадени 12 бр. фактури, на обща стойност 242.89лв.

Твърди, че по заявление на ищцовата страна е образувано ч.гр.д. № 531/2021г. по описа на Районен съд – Попово, по което със заповед за изпълнение са присъдени суми по неплатени фактури и мораторна лихва. На осн.чл.415 от ГПК, в законоустановения срок ищеца предявил настоящия иск.

Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента на подаване на исковата молба стойността на фактурите не била заплатена.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 242.89 лв. – главница по издадени фактури за предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ по фактури, издадени в периода 13.08.2020г. – 17.05.2021г. за обект с абонатен № ****, кл.

№****, находящ се в гр. П.***, както и сумата 8.93 лв. – лихва за забава върху всяка една от фактурите от датата, следваща падежа й до 28.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за 1 изпълнение по ч.гр.д. №531/2021г. по описа на ПпРС. С исковата молба се претендира и присъждане на разноски

В съдебно заседание поддържа предявения иск чрез адв.Н.М. от АК-Р..

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения особен представител на ответника С.Б. С. от гр.П.- адв.Р.А. от ТАК, с който намира иска за основателен и допустим. Счита, че представения договор за наем на недвижим имот, не съответствал на дата съответстваща сключването му.

В съдебно заседание за ответник се явява назначения му особен представител, който по същество счита, иска за допустим и основателен, като оспорва единствено по размер вземането по фактура №030765180/05.05.2021г. и фактура №0308315196/17.05.2021г., с която смята, че на ищеца е начислена допълнително такса.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено от „Енерго-про продажби” АД - гр. В. заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №531/2021г. по описа на ПРС. По него е издадена Заповед № 271/01.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.Б. С. да заплати на кредитора сумата 242.89 лв. – главница по издадени фактури за предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ по фактури, издадени в периода 13.08.2020г. – 17.05.2021г. за обект с абонатен № ****, кл.№****, находящ се в гр. П.***, както и сумата 8.93 лв. – лихва за забава върху всяка една от фактурите от датата, следваща падежа й до 28.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.

Не се спори по делото, че ответникът е потребител на ел. енергия, доставяна му от ищеца за обект за обект на потребление, находящ се в гр.П......, с абонатен № ****, по клиентски № **********. Това обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба доказателства- заявление № ***/06.04.2015г., съгласие на собственик на недвижим имот към ползвател СВ. Б. СТ. от 02.04.2015г., договор за наем на недвижим имот от 01.04.2015г. между СВ. Б. СТ. и „Д.“ ЕООД; договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД при общи условия № ***/17.04.2015г.; заявление № ***/06.04.2015г. за продажба на ел. енергия, протокол за монтаж/демонтаж / проверка на директен електромер от 07.04.2015г. на „Енерго-Про Мрежи“ АД, както и от констативен протокол от 16.04.2019г. на „ЕРП – Север“.

В исковата молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността на предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, по клиентския номер на ответника за посочения по-горе абонатен номер.

За доказване на твърденията си, ищецът е представил и по делото са приети като доказателства заверени копия на извлечение от сметка към 28.05.2021г. изд. от „Енерго-Про Продажби“ АД, за аб.№ ****, извлечение за фактури и плащания за период изд. от „ЕнергоПро Продажби“ АД – към дата 26.10.2021г. за кл. № ****, справка за потреблението през последните 12/24/36 и 12 бр. фактури, както следват: Фактура № 0297598131/13.08.2020г., с посочена сума за плащане в размер 17.57лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.06.2020г. – 23.07.2020г.; Фактура № 0298640803/15.09.2020г. с посочена сума 2 за плащане в размер 23.68лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.07.2020г. – 23.08.2020г.; Фактура № 0299559339/18.10.2020г. с посочена сума за плащане в размер 29.02лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.08.2020г. – 23.09.2020г.; Фактура № 0300729207/05.11.2020г. с посочена сума за плащане в размер 17.57лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.09.2020г. – 23.10.2020г.; Фактура № 0301885713/04.12.2020г. с посочена сума за плащане в размер 23.68лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.10.2020г. – 23.11.2020г.; Фактура №0303039367/05.01.2021г с посочена сума за плащане в размер 22.91лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.11.2020г. – 23.12.2020г.; Фактура № 0304194702/04.02.2021г. с посочена сума за плащане в размер 23.68лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.12.2020г. – 23.01.2021г.; Фактура № 0305343001/04.03.2021г. с посочена сума за плащане в размер 22.91лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.01.2021г. – 22.02.2021г.; Фактура №**********/05.04.2021г. с посочена сума за плащане в размер 22.15лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 23.02.2021г. – 23.03.2021г.; Фактура № 0307651380/05.05.2021г. с посочена сума за плащане в размер 23.68лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.03.2021г. – 23.04.2021г. и Фактура № 0308315196/17.05.2021г с посочена сума за плащане в размер 16.04лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.04.2021г. –14.05.2021г.

От посоченото по-горе доказателства е видно, че общата сума за плащане по фактурите е в размер 242.89лв., а лихвата за забава към 28.05.2021г. е в размер 8.93лв.

Посочените суми са претендирани както със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и с исковата молба по настоящото дело. За тези суми, както бе посочено по-горе, е издадена и заповед за изпълнение.

Истинността на приложените фактури не е оспорена от ответника в едномесечния срок за отговор на предявения иск по чл. 131 от ГПК.

От приложения констативен протокол 5427184/14.05.2021г. на „ЕРП Север“ – „Енерго – Про“ и протокол № М4014842/08.04.2016г. за монтаж/демонтаж на електромер, съставен от „Енерго Про“ се установява, че поради закриване на мястото на потребелние е демонтира съществуващия в обекта електромер.

По делото са приложени и лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия № Л-13911/13.08.2004г. на ДКЕВР на „Е.ОН България Продажби“ АД; Извадка от сайта на "Енерго Про Варна" ЕАД, извадка от сайта на "Електроразпределение Север" АД за предстоящ ценови период от 28.02.2020г. и копие на публикация в местен ежедневник "Черно море“ от 28.02.2020г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 415 ГПК във вр. чл. 98а ЗЕ, във вр. чл.

79 и чл. 86 от ЗЗД.

Искът е допустим, тъй като, предвид подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК против издадената заповед за изпълнение, ищецът има правен интерес от установяване на вземането си.

В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да докаже вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже, че за визирания период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия, по който ищецът е доставчик, а ответникът – купувач; че ищецът е изпълнил договорните си задължения да достави ел.енергия по абонатния номер на ответника за посочения период, че последният е останал задължен за цената на доставената му ел. енергия и че тя е в претендирания в 3 исковата молба размер.

По общо правило отношенията между ищеца - електроразпределително дружество и крайните потребители възникват по силата на Договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези договори, то правата и задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от „Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия“ (ОУДПЕЕ) на „Енерго-Про Продажби“ АД, издадени на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към периода на предоставяне на енергията на ответника. Освен това се прилагат и Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени от ДЕКВР.

По делото не се спори, а доколкото са налице безспорни писмени доказателства (заявления за сключване на договор, договор за достъп и пренос на ел.енергия, съгласие на собственик, договор за наем констативни протоколи за монтаж/демонтаж на електромер) ответникът е поискал от ищеца да бъде присъединен и захранван с ел.енергия, на обект с клиентски № **********, в гр. Попово, ***** поради което следва да се приеме наличието на облигационна връзка между страните по делото за обект сс абонатен № ****, находящ се на този адрес, по силата на която ответникът е бил потребител на електрическа енергия за битови нужди, по смисъл на разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУДПЕЕ, на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, който като физическо лице е ползвал електрическа енергия за домакинството си и е снабдяван с такава от ищцовото дружество.

Съгласно нормата на чл.28, ал.1 от ПТЕЕ битовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. В чл.29, ал.1 от Правилата е посочено, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени, а в ал.3 на същата разпоредба е посочено, че клиенти, в това число и производители в режим на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос през електропреносната мрежа, за достъп и пренос до/през електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.