Решение № 21294 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21294 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110148536 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Вавилон 2001“ ЕООД.

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Вавилон 2001“ ЕООД кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 12,59 лв. – мораторна лихва върху сумата от 108,89 лв. за топлинна енергия за имот на длъжника, на адрес: адрес, аб. № Т410357, за периода от 31.03.2015 г. до 02.04.2018 г.; сумата от 7,85 лв. – за стойността на извършена услуга дялово разпределение за същия имот за периода от 01.02.2015 г. до 30.04.2017 г.; сумата от 0,93 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.03.2015 г. до 02.04.2018 г. върху стойността на извършена услуга дялово разпределение; ведно със законната лихва върху главницата за периода от 10.04.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 22842/2018 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Посочва, че между страните не е бил подписван договор за продажба на 1 топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на ищеца, поради което същата се е обогатила неоснователно за сметка на дружеството за консумирана и неплатена топлинна енергия и дължи връщане на онова, с което се е обогатила. Счита, че между страните не е възникнало валидно облигационно отношение. Твърди, че е отправил покана до ответницата за процесните задължения, но тя отказала плащане, с оглед на което дължи лихва за забава от момента на поканата. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение ЧГД № 22842/2018 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище, че претенцията за сумата от 108,89 лв. е основателна. По отношение на обезщетението за забава излага доводи за недължимост на същото поради липса на отправена покана.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС, като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3. липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от ответника в този период, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово 2 разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

В отношенията между страните е безспорно, че тези предпоставки са налице в разглеждания случай, респ. ответникът не оспорва исковата претенция в тази част – относно главницата за стойността на услугата за дялово разпределение в размер на сумата от 7,85 лв.

Страните спорят единствено относно дължимостта на обезщетението за забава по отношение на главницата за стойността на топлинната енергия, доставена в процесния топлоснабден имот, и относно обезщетението за забава върху главницата за стойността на услугата за дялово разпределение.

Основателността на исковата претенция по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми; 3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки.

Ответникът е разполагал с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е било да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

В отношенията между страните е безспорно наличието на главен дълг.

Задължението по чл. 59 от ЗЗД е безсрочно. В тази връзка енеобходимо кредиторът да е поканил длъжника да изпълни, за да изпадне последният в забава. В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5 / 2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Ищецът обаче не е представил доказателства, от които може да се установи по безспорен начин, че е поканил ответника да изпълни. По делото са представени документи за извършено дялово разпределение, но от представените обратни разписки не може да се установи, че ответникът действително е получил тези документи. В разписката относно документите за дялово разпределение за периода 2015/2016 г. е посочено, че е получена от 3

Попова, Камен Стоилов, съответно липсват данни, че пратката е адресирана до ответното дружество или че е получена от посочените физически лица в качеството на представители и/или служители на ответното дружество. От разписката за документите за дялово разпределение за периода 2016/2017 г. се установява, че пратката е пусната в пощенската кутия.

Следва извод, че ответникът не е изпаднал в забава.

При това положение в тази част исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

При този изход на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 200,00 лв., от които за заповедното производство 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и за исковото производство 25,00 лв. за държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които на основание чл. 78, 1 от ГПК следва да му се присъдят за заповедното 22,41 лв. за ДТ и 44,81 лв. за юрк. възнаграждение и за исковото 9,18 лв. за ДТ и 36,73 лв. или общо разноски в размер на 113,13 лв.

Ответникът не претендира разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Вавилон 2001“ ЕООД, ЕИК

121360807 н а основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 7,85 лв. – за стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2015 г. до 30.04.2017 г., за имот на длъжника, на адрес: адрес, аб. № Т410357, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 10.04.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 22842/2018 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу „Вавилон 2001“ ЕООД, ЕИК 121360807 искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата 4 от 12,59 лв. – мораторна лихва върху сумата от 108,89 лв. за топлинна енергия за имот на длъжника, на адрес: адрес, аб. № Т410357, за периода от 31.03.2015 г. до 02.04.2018 г.; и сумата от 0,93 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.03.2015 г. до 02.04.2018 г. върху стойността на извършена услуга дялово разпределение в размер на 7,85 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 22842/2018 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД, ЕИК 130036512 – трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5