Решение № 608 от 17.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Бургас, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20222100501294 по описа за 2022 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас, ЕИК 812115210, седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор инж.Ганчо Тенев, подадена чрез гл.юрисконсулт Д. Златева, против решение № 1230 от 10.06.2022 г. , постановено по гр.д.№ 8825/2021 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр.Бургас против И. Х. А. и З. Х. А., искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждането им, всеки от тях да заплати по 329.89 лв. – припадащата им се част от стойността на предоставени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода в периода от 16.08.2017 г. до 28.09.2021 г., както и по 34.45 лв. – мораторна лихва за периода от 21.01.2019 г. до 14.12.2021 г. , ведно със законната лихва върху главниците, начиная от 16.12.2021 г. до окончателното плащане, поради извършено в хода на делото плащане на задължението.

Въззивникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните 1 правила. Счита се за неправилен извода на БРС, че плащането следвало да бъде отнесено към закриване на текущите задължения, тъй като старите непогасени задължения на ответниците не можело да бъдат заплатени на каса, а само чрез съдебен изпълнител по съответното изпълнително дело. В тази връзка се сочи, че ищецът е поискал назначаването на съдебно-икономическа експертиза, която да установи кои задължения са погасени с извършените от ответниците плащания и дали е спазен реда по чл.76, ал.1, изр.2 ЗЗД, но съдът не е уважил това доказателствено искане, с което е допуснал процесуално нарушение. Изразява се несъгласие и с извода на съда, че плащане в брой, при което не е отразено конкретното задължение, което се погасява, следвало да бъде отнесено към текущо такова, а не към по-старо, в случаите, при които това старо задължение било предмет на изпълнително дело. В тази връзка, в жалбата са изложени подробни съображения по приложението на чл.76, ал.1 ЗЗД и се сочи, че длъжниците не са се възползвали от привилегията да заявят кое от всички свои задължения погасяват, поради което кредиторът е разнесъл плащането за погасяване на по-старите задължения, без значение дали същите са предмет на образуват изпълнителен процес. По тези съображения, въззивникът моли решението на БРС да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде уважена исковата претенция.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза с цел да се установи кои задължения в каква поредност са погасени от длъжниците, което е оставено без уважение от въззивния съд като неотносимо, тъй като представлява по съществото си правен въпрос.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата З. Х.

А., подаден чрез назначения й от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.Стоян Петров, в който са изложени съображения и доводи за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Моли решението на РСБургас да бъде потвърдено. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия И.

Х. А. и от въззиваемата, същите не вземат становище по жалбата.

С оглед изложените във въззивната жалби доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Производството по гр.д.№ 8825/2021 г. по описа на БРС е образувано по исковата молба, уточнена с допълнителна молба, на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас против А. Ш. Х., З. Х. А. и И. Х. А., за осъждането им да заплатят 2 разделно сумата общо от 1979.30 лв., или 1319.52 лв. за А. Х. и по 329.89 лв. за всеки от ответниците З. А. и И. А., представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода до обект на адрес гр.Б., кв.П., ул.“К.“ № *, с аб.№ *, за което са издадени фактури с отчетен период 16.08.2017 г. – 28.09.2021 г., и сумата общо от 206.71 лв., или 137.81 лв. за А. Х. и по 34.45 лв. за всеки от ответниците З. А. и И. А., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.01.2019 г. до 14.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са наследници на Х.

А. Х., който е бил клиент на „ВиК“ ЕАД по правоотношение за доставка на ВиКуслуги до обект в гр.Б., кв.П., ул.“К.“ № *, с аб.№ *. По силата на наследственото правоприемство ответниците са придобили имота и притежават качеството потребители в отношенията с дружеството на основание чл.3 Наредба № 4/2004 г. за посочения водоснабден обект. Твърди се, че за периода от 16.08.2017 г. до 28.09.2021 г. по партидата на абоната са налице неплатени задължения за ползвани ВиК-услуги на обща стойност от 1979.30 лв., за които са издадени фактури в периода от 21.12.2018 г. до 25.10.2021 г. Сочи се, че с оглед неплащането на задълженията, ответниците дължат и лихва за забава в общ размер от 206.71 лв. за периода от 21.01.2019 г. до 14.12.2021 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й плащане. За събирането на посочените вземания е предявен и настоящия иск, като от всеки ответник се претендира сума, съобразно квотата му в съсобствеността.

В подкрепа на твърденията си ищецът е представил писмени доказателства – нотариален акт № */1994 г., установяващ собствеността върху водоснабдения имот в патримониума на Х. А. Х. и удостоверение за наследници на същия, от което е видно, че е починал на *** г. и негови наследници са ответниците по делото А. Ш. Х. – съпруга, И. Х. А. – син и З. Х. А. – дъщеря.

Ответниците А. Х. и И. А. не са депозирали писмен отговор на исковата молба.

С допълнителна молба, ответникът И. А. е представил в първото по делото заседание доказателства – фискални бонове от 17.01.2022 г., 07.02.2022, 14.03.2022 г. и 15.03.2022 г. за извършени плащания в брой на каса на сумата общо от 365 лв. за абонатен № *.

От страна на ответницата З. А. е постъпил писмен отговор, подаден чрез назначения й от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.Стоян Петров, в който исковата претенция против нея е оспорена като неоснователна, поради плащане на задължението, за което към отговора са представени писмени доказателства – фискален бон от 31.03.2022 г. за извършено плащане в брой на каса на сумата от 365 лв. за абонатен № *.

3

Във връзка с възраженията на ответниците, с допълнителна молба ищецът не е оспорил извършените плащания на касов салон на дружеството, но е заявил, че с тях се погасяват частично други по-стари задължения по партидата, а именно задължение по изп.дело № 286/2018 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов. Доказателства за наличието на стари задължения и за цитираното в молбата и образувано против ответниците изпълнително дело не са представени от ищеца.

С първоинстанционното решение съдът е приел, че наследодателят Х. Х. в качеството си на собственик на процесния имот е бил потребител на ВиК услуги и след неговата смърт ответниците са станали съсобственици на имота при квоти – 4/6 за съпругата и по 1/6 за всяко от децата му, поради което всеки от тях дължи част от исковата сума, съответна на квотата му, както следва: А. Х. – 1319.52 лв. главница и 137.81 лв. лихва, И. А. – 329.89 лв. главница и 34.45 лв. лихва и З. А. – 329.89 лв. главница и 34.45 лв. лихва. Районният съд е приел, че по отношение на ответниците И.

А. и З. А. исковете следва да се отхвърлят, поради извършено в хода на процеса плащане, тъй като всеки от тях е заплатил по 365 лв., или сбора от дължимата от тях сума за доставена вода от 329.89 лв. и за мораторната лихва от 34.45 лв. В тази връзка, съдът е преценил като неоснователно становището на ищеца, че с тези си плащания, доколкото не било посочено друго, двамата ответници погасявали по-стари задължения, за които било образувано принудително изпълнение. Прието е от БРС, че плащанията са извършени на каса на дружеството, след инициране на настоящия процес, с посочване на абонатен номер, като старите задължения, при наличие на започнато принудително изпълнение, за да се отнесат плащанията за тях, е следвало да се извършат по съответното изпълнително дело, чрез съдебен изпълнител. По горните мотиви районният съд е отхвърлил предявения иск против И. А. и З. А. като основателен, поради извършено в хода на делото плащане на задължението. По отношение на А. Х. исковата претенция е уважена като основателна.

Предмет на въззивна проверка е решението на БРС в частта, с която е отхвърлен иска на „ВиК“ ЕАД против И. А. и З. А.. В останалата част решение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Фактическата обстановка по делото не се оспорва от страните и същата се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, поради което БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК и затова не е необходимо събраните пред първата инстанция доказателства да се преповтарят и от въззивния съд.

Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на БРС 4 за неоснователност на исковата претенция против И. А. и З. А., поради плащане в хода на делото, които са формирани въз основа на установената фактическа обстановка, същите за правилни и в съответствие със събраните доказателства и закона, поради което въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Безспорно е по делото, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение и ответниците са потребители на доставените до наследствения им имот ВиК услуги, поради което дължат тяхното заплащане. Не се спори и по отношение размера на задълженията, претендиран с исковата молба, както и относно извършените от И. А. и З. А. в хода на делото плащания на суми в исковия размер от по 365 лв. в полза на „ВиК“ ЕАД за процесния имот.

Спорът по делото се свежда до въпроса дали с направените от ответниците плащания са погасени процесните им задължения или по-стари такива. В тази връзка, въззивният съд споделя изводите на БРС, като намира възраженията в жалбата за неоснователни. Принципно правилни са изложените от въззивника съображения по приложението на чл.76, ал.1 ЗЗД, но в конкретния случай същите са неотносими към спора. В случая, в исковата молба не се съдържат твърдения за наличието на стари непогасени задължения на ответниците към ищцовото дружество, нито по делото са представени доказателства в този смисъл (напр. фактури). Не са ангажирани от ищеца и доказателства за наличието на цитираното в допълнителната му молба изпълнително дело № 286/2018 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов, за което се твърди, че е образувано против ответниците, нито е ясно за какви вземания е образувано това дело, техния размер и период. Съгласно чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, т.е. не е достатъчно само да се твърди едно обстоятелство, а е необходимо същото да бъде доказано с допустимите в ГПК доказателствени средства. В случая, обаче, ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на твърденията си в допълнителната му молба. Ето защо, при липсата на други данни, не може да се приеме, че И. А. и З. А. са имали и други по-стари непогасени задължения към „ВиК“ ЕАД, поради което се налага извод, че с извършените от тях плащания в хода на съдебното производство те са погасили процесните задължения в размер на исковите суми. Поради това, приетият в този смисъл извод от районния съд е правилен, а изложените в жалбата възражения са неоснователни, доколкото в случая не намират приложение правилата на чл.76, ал.1 ЗЗД, поради липса на установени по-стари задължения на ответниците.