Решение № 2714 от 18.08.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2714 гр. Варна, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20213110111227 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, предявена от КР. Д. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***,чрез пълномощника си адв.Я.П. Я. от ВАК, с личен адвокатски № **********, с адрес ***, тел. *, моб. *; съдебен адрес - адреса на пълномощника: ** СРЕЩУ Д. ИЛ. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес *

Ищецът претендира от съда да постанови решение с което да допусне и извърши делба, на основание чл.34 от ЗС, на следния съсобствен между страните недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ** (**) по кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със заповед № РД-1873/23.06.2008г. на ИД на АГКК, представляващ Апартамент № 7 (седем), находящ се в **, на трети жилищен етаж в сградата, а съгласно кадастралната карта на четвърти етаж, с площ от 62,28 (шестдесет и две цяло и двадесет и осем стотни) кв.м., състоящ се от вх.антре, баня - тоалет, пералня, дневна, кухня, спалня, дрешник и тераса, с граници по кадастрална карта на същия етаж - обекти № *, № *, под обекта - обекти № *, № *, над обекта - обект № *, ведно с изба № * с площ от 7,01 (седем цяло и една стотна)кв.м., при съседи: север - изба №*, изток - коридор, юг - двор, запад - изба № *, заедно с 6,2212 %(шест цяло две хиляди двеста и дванадесет десетохилядни процента) ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е построена сградата, представляващо Поземлен имот с идентификатор № * (*) описан в документ за собственост като парцел № *-*, в кв. *, по плана на *ти подрайон на гр. Варна, с площ от 294 кв.м., при равни квоти, т.е. по 1

1/2ид.част за всеки един от съделителите.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Ищецът - КР. Д. К., с ЕГН: ********** и ответникът - Д. ИЛ. К. са съсобственици на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *(*) по кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със заповед № РД-1873/23.06.2008г. на ИД на АГКК, представляващ Апартамент № * (*), находящ се в *, на трети жилищен етаж в сградата, а съгласно кадастралната карта на четвърти етаж, с площ от 62,28 (шестдесет и две цяло и двадесет и осем стотни) кв.м., състоящ се от вх.антре, баня - тоалет, пералня, дневна, кухня, спалня, дрешник и тераса, с граници по кадастрална карта на същия етаж обекти № *, № *, под обекта -обекти № *, № *, над обекта - обект № *, ведно с изба № *, с площ от 7,01 (седем цяло и една стотна)кв.м., при съседи: север изба №*, изток - коридор, юг - двор, запад - изба № *, заедно с 6,2212 %(шест цяло две хиляди двеста и дванадесет десетохилядни процента) ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е построена сградата, представляващо Поземлен имот с идентификатор № *(*) описан в документ за собственост като парцел № *-*, в кв. *, по плана на *ти подрайон на гр. Варна, с площ от 294 кв.м.

Съсобствеността върху имота е при следните квоти: 1/2 за КР. Д. К. и 1/2 за Д. ИЛ. К..Правата на съсобствениците се основават на следните обстоятелства:С договор за продажба на право на строеж от 26.11.1997г. сключен под формата на нотариален акт вписан в АВ, СВ - Варна под № *, том *, дело № */1997г.„Б." ЕООД продава на Д. ИЛ. К. вещно право на строеж за изграждане на Апартамент № * (*), находящ се в **, на трети жилищен етаж в сградата, с площ от 62,28 (шестдесет и две цяло и двадесет и осем стотни) кв.м., състоящ се от вх.антре, баня -тоалет, пералня, дневна, кухня, спалня, дрешник и тераса, ведно с изба № *, с площ от 7,01 (седем цяло и една стотна)кв.м., при съседи: север - изба №*, изток - коридор, юг -двор, запад изба № *, заедно с 6,2212 % (шест цяло две хиляди двеста и дванадесет десетохилядни процента) ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е построена сградата, представляващо парцел № *-*, в кв. *, по плана на *- ти подрайон на гр. Варна, с площ от 294 кв.м.

С договор за дарение на право на строеж от 09.12.1997г., сключен под формата на нотариален акт вписан в АВ, СВ - Варна под № *, том *, дело № */*. Д. ИЛ. К. д. аходящ се в *, на трети жилищен етаж в сградата, с площ от 62,28 (шестдесет и две цяло и двадесет и осем стотни) кв.м., състоящ се от вх.антре, баня -тоалет, пералня, дневна, кухня, спалня, дрешник и тераса, ведно с изба № 7, с площ от 7,01 (седем цяло и една стотна)кв.м., при съседи: север - изба №*, изток - коридор, юг - двор, запад - изба № 10, заедно с 6,2212 %(шест цяло две хиляди двеста и дванадесет десетохилядни процента) ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е построена сградата, представляващо парцел № *-1487, в кв. 131, по плана на 2

29 - ти подрайон на гр. Варна, с площ от 294 кв.м.

Сградата в която е разположен апартамент № 7 за построяването на който е продадено, респективно дарено право на строеж е построена съгласно разрешение за строеж № 64/27.09.1994г. Съгласно Удостоверение peг. № АУ 087212 АС/26.08.2013г. на община Варна, район Аспарухово, строежът не подлежи на въвеждане в експлоатация, като построен преди 31.03.2001г.

Сградата е нанесена в кадастралната карта на гр. Варна с идентификатор № *, а делбеният имот с идентификатор № *

С оглед на изложеното ищецът - КР. Д. К. и баща му - ответникът - Д.

ИЛ. К. са съсобственици на делбения имот при следните квоти: 1/2 за КР. Д.

К. и 1/2 за Д. ИЛ. К..

Ищецът желае да бъде прекратена съсобствеността върху имота чрез доброволна делба или друга сделка, но ответникът отказва съдействие.

Предвид посоченото и на основание чл.34 от ЗС за КР. Д. К. е налице правото да поиска делба на съсобствения имот.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, чрез пълномощник адв. Р., депозира отговор на исковата молба и предявява насрещен иск.

Оспорва изложеното в исковата молба, с която се претендира допускане на делба на недвижим имот представляващ апартамент № *, находящ се в **.

Не оспорва факта, че през 1997 год. е закупил право на строеж за описания имот, като през същата година е направил дарение върху 1/2 ид. ч. от вещното право на строеж на ищеца.

Въпреки, че ответникът е прехвърлил 1/2 ид.ч. от имота, реално правото на строеж е реализирано изключително и само от ответника, като ищеца няма никакъв принос за реализиране на строежа.

Правото на строеж е реализирано единствено и само с лични средства на ответника, като същият заявява, че е единствен собственик на имота.

С оглед на горното за ответника е налице правен интерес за предявяване на насрещен иск с които да се установи, че ответникът е едноличен собственик на имота.

Предвид на гореизложеното предявява НАСРЕЩЕН ИСК, с който навежда следните фактически твърдения:

С договор за дарение ответникът е прехвърлил 1/2 ид.ч. от право на строеж да ищеца, като след прехвърлянето ищеца по никакъв начин и с никакви средства не е допринесъл за реализиране на това право на строеж, като същото е реализирано единствено и само с лични средства на ответника.

Нещо повече ищеца никога и по никакъв повод не е ползвал имота, като заявява, че единствено ответникът е владял имота от изграждането му през 2001 год. до настоящият момент, като всички разходи по изграждането и завършването са направени единствено от ответника.

3

С оглед на горното за ответника е налице правен интерес от предявяване на насрещния иск, с който претендира от съда след като се убеди в основателността на твърденията му да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на К. Д.К., ЕГН **********, че Д. И. К. е единствен собственик на имота, реализиран изключително с негови лични средства.

В условията на евентуалност да приеме, че Д. И. К. е собственик на целия имот на база давностно владение,осъществявано в периода от 2001 год. до настоящият момент, тъй като правота на строеж е реализирано преди 2001 год. и от тогава имота се владее единствено и само от ищеца по насрещния иск.

При уважаване на насрещния иск, претендира от съда да отхвърли иска за делба на ищеца. Ако съдът приеме,че насрещната претенция при наведените основания е неоснователна, да допусне делба.

В срока за отговор на насрещния иск, ответникът по насрещния иск, депозира отговор,чрез пълномощника си адв. Я.. Намира предявените насрещни искове за неоснователни.

Възраженията срещу предявените насрещни искове и аргументите за тяхната неоснователност са следните:

Неоснователен е искът, с които се претендира, че Д. ИЛ. К. е единствен собственик на делбения имот, тъй като той е дарил само 1/2 ид.ч. от правото на строеж за изграждане на имота, но имотът бил реализиран само с негови средства. По силата на чл.63, ал.1 от ЗС лицето в полза на което е отстъпено право на строеж става собственик на изградената въз основа на това право сграда. Фактическото изграждане на постройката и разноските за нейното изграждане са ирелевантни по отношение на правото на собственост.

Независимо от това кой е построил сградата или кой е заплатил разноските за построяването, собственик ще стане собственика на земята (чл.92 от ЗС) или този в полза на когото е отстъпено право на строеж (чл.63 от ЗС). Предвид посоченото дори да се приеме, че Д. ИЛ. К. е заплатил разноските (а това не е така за което ще бъдат изложени твърдения и основания по-долу) за построяване на делбения имот- - апартамент N 7, то собственици на имота са носителите на правото на строеж, а именно: Д. ИЛ. К. и КР. Д. К..

Независимо от горното оспорва, че построяването на делбения имот е заплатено само със средства на Д.К.. От представените от него доказателства е видно, че договорът за строителство на апартамента е сключен няколко години преди прехвърляне на правото на строеж и плащанията по договора също са направени прели учредяване на правото на строеж. Към момента на сключване на договора за строителство и към момент на плащанията по този договор Д.К. е бил в брак с Д. К. К.а - майка на К.К.. Договорът за строителство е сключен през 1994г, тоест по време на брака му с Д. К.а.

Плащанията по този договора са извършвани с парични средства, които са на двамата съпрузи Д.К. и тогавашната му съпруга Д. К., намиращи се в 4 съпружеска имуществена общност към момента на плащанията. Всъщност част от парите за плащането по договора за строителство са осигурени от роднини на съпругата Д., което е и една от причините, след прекратяване на брака 1/2 идеална част от апартамента (правото на строеж) да бъде дарена на общото им дете К. От представените документи не се установяват значителни плащания извършени след учредяване на правото на строеж, още повече, че видно от представената по делото декларация (по същество приемателен протокол ) вече построеният апартамент е предаден на Д.К. и на Дияна К.а, която е подписала декларацията от името на малолетния си син.

Отделно от изложеното дори някакви разноски за реализирането на учреденото право на строеж и завършването на имота да са направени само от Д.К., то същите са част от дарственото намерение, с което последния е дарил на сина си 1/2 идеачна част от правото па строеж (фактически от собствеността) на делбения апартамент. Даряването па право на строеж за построяване на сграда (обект в сграда) на малолетно лице, би било лишено от всякаква правна и житейска логика, ако същото не бъде реализирано и трансформирано в право на собственост върху завършен обект.

Независимо от посоченото, дори да бъде прието, че Д.К. сам е заплатил част от стойността на делбения имот, то видно от неговите твърдения и от представените доказателства, тези плащания са направени преди повече от 20 години, поради което с настоящия отговор К.К. прави възражение за погасяване на евентуалните вземания по давност.

Неоснователен е и предявения в условията на евентуалност иск, с който се претендира, че Д.К. е придобил делбения имот въз основа на упражнявано давностно владение повече от 10 години.