Решение № 61 от 25.02.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Н., 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100779 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 6270/05.07.2024 г. на собствениците в Етажна собственост в комплекс „С.С.“ - сграда с идентификатор № 51500.507.**** по КККР на гр. Н., к.к. С.б., комплекс „С.С.“, представлявани от управителя В.Н.Л., чрез адвокат Н. Ч. от БАК, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № ****, ап. ляв, срещу В.В.Д. БУЛСТАТ *********, гражданин на Р.Ф., роден на ****** г. в М., с адрес: гр. Н., т.к. „Х.Ф.К“, бл. *****, ап. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на етажната собственост сумата в общ размер на 2560,86 лева, представляваща дължими вноски към етажната собственост за собствените на ответника СОС с ид. № № 51500.507.****.46 и 51500.507.****.101, въз основа на решения на общото събрание на етажната собственост, взети на 13.05.2024 г., от която сума в размер на 1222,29 лева за СОС с ид. № 51500.507.****.46 /вкл. 930,26 лева – вноска за разходи по чл. 50 от ЗУЕС и 292,03 лева – вноска за разходи по чл. 51 от ЗУЕС/; и сума в размер на 1338,57 лева за СОС с ид. № 51500.507.****.101 /вкл. 1046,54 лева – вноска за разходи по чл. 50 от ЗУЕС и 292,03 лева – вноска за разходи по чл. 51 от ЗУЕС/; сумата от 4,90 лева, представляваща лихва за забава върху главниците за периода от 01.07.2024 г. – 04.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 05.07.2024 г. до окончателното изплащане.

Посочва се, че съгласно нотариален акт № 78, том II, рег. № ****, дело № ***/27.04.2012 г. на нотариус с рег. № *** с район на действие Районен съд - Н. ответникът е придобил собствеността по отношение на два гаража /парко-места/ в сградата на к-с „С.С.“, както следва: СОС с ид. № 51500.507.****.46 – парко-място № 4, находящо се на партерен етаж в секция „А“ със застроена площ от 24,35 кв.м. и ведно с 0,8547% ид.ч. от общите части на сградата и СОС с ид. № 51500.507.****.101 – парко-място № 16, находящо се на партерен етаж в секция „С“ със застроена площ от 27,45 кв.м. и ведно с 0,9593% ид.ч. от общите части на сградата.

Твърди се, че на 23.07.2018 г. било проведено ОС на ЕС, на което с влезли в сила 1 решения за управител на етажната собственост бил избран В.Л., както и било прието изготвено площообразуване, съобразно което се извъшвало разпределянето на сумите по чл. 50 от ЗУЕС между етажните собственици. Сочи се, че на 22/23.05.2023 г. било проведено ОС на ЕС, на което с решение по т. 9 В.Л. отново бил избран за управител на етажната собственост. С решения по т. 5, т. 6 и т. 7 от проведено на 13.05.2024 г.

ОСЕС били взети решения за приемане на бюджет за 2024/2025 г., начин за разпределяне на видовете разходи/суми, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в етажната собственост. Изтъква се, че по силата на решенията ответната страна дължала сумата в общ размер на 2560,86 лева за собствените два имота, която следвало да бъде заплатена по банкова сметка на ЕС в срок до 30.06.2024 г., но до настоящия момент това не било сторено. С доводи за изпадане на ответника в забава, считано от 01.07.2024 г. се претендира и осъждането му за лихва за забава в размер на 4,90 лева. По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане в полза на ищеца на съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 10741/15.11.2024 г., от ответната страна, чрез адв. З. Н. от БАК, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани, и се моли за отхвърлянето им.

Оспорва се реалната поддръжка на етажната собственост за процесния период и извършените разходи за ремонтни дейности. Правят се оплаквания за неяснота относно формирането на заложената по бюджет сума за ремонтни дейности от 219 400 лева, като се твърди, че същата е фиктивно определена. Излагат се съображения за незаконосъобразност на решенията, на които се основават ищцовите претенции, като се твърди, че претендираните от ответника вноски за разходи по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС са неопределни и неопределяеми. Възразява се за нищожността на взетото на 23.07.2018 г. решение за определяне на площообразуване за процесната сграда, като привидно взето, при отсъствие на реално формирана воля от законоизискуемото по закон мнозинство от самостоятелни обекти в сградата. Оспорва се представената от ищеца таблица за броя на собствениците на обекти в ЕС към 13.05.2024 г. и се прави оплакване за ненадлежното уведомяване на ответника за дължимите суми. Моли се за отхвърляне в цялост на претенциите, като неоснователни и недоказани и се претендират сторените разноски по делото.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и присъди претендираните суми.

Представя се писмено становище по съществото на спора. Претендират се съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът се представлява в проведеното по делото съдебно заседание от упълномощения си адвокат, който поддържа дадения отговор и моли за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски по списък и релевира възражение за прекомерност на заплатения от ищцовата страна адвокатски хонорар по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при което в тежест на ищцовата етажна собственост по главните претенции е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС за процесния период, като с влезли в сила решения на ОСЕС от 13.05.2024 г. са определени такси и вноски за етажните собственици, дължими към ЕС, както и размерите им и настъпилата изискуемост. В условията на насрещно доказване в тежест на ответника е разпределено доказването на 2 факта, че вземанията на ЕС са погасени, както и направените насрещни възражения.

Страните не спорят и от представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 78, том II, рег. № ****, дело № ***/27.04.2012 г. по описа на нотариус Линка Чуткина с рег. № *** с район на действие Районен съд - Н. /л. 5-7 от делото/ се установява, че ответникът е собственик на СОС с ид. № 51500.507.****.46 – гараж/парко-място № 4 със застроена площ от 24,35 кв.м., ведно с 0,8547% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 3,51 кв.м. и СОС с ид. № 51500.507.****.101 - гараж/парко-място № 16 със застроена площ от 27,45 кв.м., ведно с 0,9593% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 4,47 кв.м., считано от 27.04.2012 г.

С исковата молба е приложено извлечение от протокол от ОСЕС, проведено на 23.07.2018 г., видно от който с решение по т. 1 е прието площообразуване за сграда с ид. № 51500.507.**** по КККР на гр. Н., представено като приложение в официално заверен препис от адвокат /л. 18-25 от делото/. След служебна проверка с електронната система за публичен достъп до съдебни актове, съдът установи, че съгласно твърденията на ищеца образуваното гр.д. № 887/2018 г. по описа на НРС по искова молба за отмяна на взетите от ОСЕС решения от 23.07.2018 г. е било прекратено с съдебно определение, потвърдено с окончателно определение № IV-1859/04.10.2019 г. по в.ч.гр.д. №1376/2019 г. по описа на БОС, като ответникът не сочи посочените решения да са били отменени по съдебен ред и в рамките на различно съдебно производство.

Видно от одобреното с решение по т. 1 от 23.07.2018 г. на ОСЕС площообразуване за сградата, в която се намират собствените на ответника самостоятелни обекти, за СОС с ид. № 51500.507.****.46 – 0,424 % ид.ч. от общите части и за СОС с ид. № 51500.507.****.101 – 0,477 % ид.ч. от общите части. Не могат да бъдат споделени оплакванията на ответната страна относно площообразуването, доколкото с разпоредбите на чл. 17, ал. 4-6 от ЗУЕС не са предвидени императивни изисквания за форма или ценз на лицето, което да го изготви.

Съгласно представен с исковата молба протокол /л. 36-48 от делото/, на 13.05.2024 г. е било проведено общо събрание на етажната собственост на сграда с ид. № 51500.507.**** по КККР на гр. Н. – комплекс „С.С.“, като с решения по т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 са приети бюджет за 2024/25 г., начин за разпределяне на разходите между собствениците и срокове и начин на плащането им. Така са взети решения гласуваните разходи по чл. 50 от ЗУЕС в общ размер от 219 400 лева да се разпределят между съсобствениците, съобразно притежаваните от тях ид.ч. от общите части на сградата, а гласуваните разходи по чл. 51 от ЗУЕС в общ размер от 40 300 лева – по равно и според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, като за краен срок за заплащане на задълженията е определена датата 30.06.2024 г. С конкретно решение по т. 7 ОСЕС е определило индивидуалния размер на вноските по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС за всеки СОС в ЕС, съгласно приетото площообразуване за сградата и с оглед броя на пребиваващите в ЕС собственици.

Така, с посоченото решение за собствените на ответника обекти са определени следните вноски по чл. 50 от ЗУЕС: за СОС с ид. № 51500.507.****.46 – 930,26 лева и за СОС с ид. № 51500.507.****.101 – 1046,54 лева, както и е определен индивидуалният размер на вноската по чл. 51 от ЗУЕС – в размер на 292,03 лева на собственик.

Ищцовата етажна собственост е ангажирала доказателства за подадено уведомление по чл. 46б от ЗУЕС от 31.05.2023 г. до Община Н. и въз основа на взето решение от ОСЕС на 22/23.05.2023 г. за обявяване на законния представител на ЕС – 3 управителя В.Л., както и за поставянето на уведомления в непосредствена близост до собствените на ответника обекти в ЕС относно задълженията, срока за плащането им и основанието им, като по делото не се събраха доказателства за това взетите на 13.05.2024 г. решения на ОСЕС да са били оспорени, вкл. отменени по съдебен ред, предвид което и настоящият съд приема, че същите са придобили стабилитет и съставляват годно основание за ангажиране отговорността на етажните собственици във връзка с изпълнението им и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС.

Тук е моментът да се отбележи, че в практиката си върховната инстанция константно приема, че етажната собственост, като неперсонифицирана общност, се управлява от общото събрание на етажните собственици, чрез взимането на решения, които се формират от успоредните изявления на мнозинството от присъстващите, насочени към постигането на определена цел. Съответно, за решенията на ОСЕС са неприложими правилата за сделките, доколкото липсват насрещни престации, като в тази връзка е несъстоятелно и възражението на ответника за отсъствие на доказателства /финансово-оправдателни документи/ за надлежно изпълнение от страна на ищцовата ЕС и изразходваните от бюджета суми. От друга страна, субективните предели на действие на решенията ОСЕС са по-широки от тези на многостранните сделки и обвързват, след влизането си в сила, по задължителен начин, всички етажни собственици, вкл. тези, които са гласували против, неучаствалите съсобственици, както и бъдещите етажни собственици, ползватели и обитатели /така Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I-во Г.О./.

Съобразно изложеното, налага се изводът, че въз основа на влезлите в законна сила процесни решения на ОСЕС за етажните собственици е възникнало задължение да направят съответните вноски, така както са гласувани от мнозинството.

Релевираните с отговора на ответника възражения за незаконосъобразност на решенията не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство, доколкото с оглед задължителната практика на ВКС, допустимостта им е обусловена от спазването на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Действително и съгласно Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр.д. № 978/2022 г. по описа на ВКС, II-ро Г.О., бе дадено разяснение, че нищожност на взето решение на ОСЕС е допустимо да се установява извън срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, както чрез иск, така и по възражение, но само по твърдения за формална привидност, като са дадени и примерни хипотези. В случая, с отговора по делото е направено възражение за нищожност, но не на процесните решения на ОСЕС, а на решението за определяне на площообразуване 23.07.2018 г. като привидно взето, но същото се основава на фактически твърдения за допуснати нарушения на процедурата по свикване и провеждане на събранието, които твърдения се отнасят до законосъобразността, а не до валидността на решението, съответно не покриват критериите, установени с цитираното решение на ВКС. Така, предвид липсата на надлежни възражения за нищожност на процесните решения и доказателства в тяхна подкрепа и при отсъствието на данни за успешно проведено производство по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за отмяната им, всички възражения на ответника, насочени срещу законността на решенията не следва да бъдат обсъждани по същество в настоящото производство.