Решение № 2908 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17927/2022
- Вид
- Решение № 2908
- Подписан
- 26.06.2023
- В сила
- 27.05.2024
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл.195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2908 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330117927 по описа за 2022 година
Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищцата К. В. В. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ****/******** г. на ************* на ответната страна, да я възстанови на предишната й работа "**************************", както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода *********** г. - ********* г. в размер на 12 562, 98 лева, заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът СУ “Свети Паисий Хилендарски“ – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:
1
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното училище и неговите праводатели от
******** г., последно на длъжност
"***************************". С процесната Заповед, връчена й на ********* г., на основание чл.188, т.3 във връзка с чл190, ал.1, т.2 от КТ при спазване на изискванията на чл.189, чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ, на ищцата е била наложено дисциплинарно наказание „*********“, и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ – прекратено трудовото й правоотношение, считано от ********* г.
Като конкретни причини за издаването й в Заповедта е посочено, че без наличието на оправдателен документ ищцата не се е явила на работа без уважителна причина в периода ***– ********** г.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, преди издаването на процесната Заповед, с връчена на ищцата на ********* г. чрез ******************, ответникът я е поканил в 3-дневен срок от получаването да представи писмени обяснения за неявяването си на работа в посочения период и на ********* г. тя е депозирала такива – поради което съдът намира, ответникът преди уволнението на ищцата е изпълнил задълженията си по чл.193 от КТ.
Действително, ищцата е представила болничен лист от ********** г., от който е видно, че в периода ** – ********* г. тя е била в отпуск поради временна неработоспособност – но същият, както се установява от събраните по делото писмени доказателства, е бил отменен с ********************* № ***/********** г., потвърдено с ЕР № ****/******** г. на ********** на ******* към ************************ - като макар и последното да е било отменено с ЕР № *****/******** г. на ***** по ***********************************, това е станало поради нарушения на процедурата и преписката е била върната за ново освидетелстване – поради което съдът намира, че предвид липсата към момента на акт, потвърждаващ действителното наличие на временна неработоспособност на ищцата за времето на отсъствието й от работа, действително К. В. е отсъствала без уважителна причина от работа през периода ***-******** г.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително ищцата боледува от **************, а освен това е ползвала и друг отпуск поради временна неработоспособност поради ****************** – поради което преди уволнението на ищцата ответникът е поискал и получил предварително разрешение за уволнението от **********************************, както и мнение на ***** – поради което съдът намира, че наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на Заповедта поради неизпълнение на задълженията на ответника по чл.333 от КТ и същото да е било отменено с, съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на процесните Заповеди заради неизпълнение от ответната страна на задълженията й по чл.193, ал.1, т.3 и т.4 от КТ.
Процесната Заповед е издадена в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ от откриването, респективно – от извършването на нарушенията, съдържа всички законоустановени в чл.195, ал.1 от КТ реквизити и е мотивирана, а с оглед тежестта на извършените нарушения, обстоятелствата, при които са били извършени и поведението на ищцата, съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание се явява съразмерно на извършеното от К. В. нарушения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед неоснователността на този иск и акцесорния им характер, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответната страна направените разноски за производството по делото в размер на 2 310 лева – платено адвокатско възнаграждение.
2
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените К. В. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „********“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „************“ № ***, офис ***, адв. Т. Ф. , против СУ „Паисий Хилендарски“, ЕИК 000453140, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 48, представлявано от ************* И. М. Д., съдебен адрес: гр. П., ул.
„************“ № **, ет.**, адв. Н. К., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконни и отмяната като такива на Заповед № ****/******** г. на ************* на ответната страна, възстановане на ищцата на предишната й работа "**************************", осъждане на ответната страна да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода ************* г. - ********* г. в размер на 12 562, 98 лева, заедно със законната лихва , както и направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА К. В. В., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА СУ „Паисий Хилендарски“, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 2 310 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 03.07.2023 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
3