Решение № 1455 от 19.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. Русе, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20234520102346 по описа за 2023 година

Г. С. Х. заявява, че въз основа Определение по гражданско дело №0496/2005г. по описа на Софийски районен съд е издаден изпълнителен лист №0496/25.04.2005г., с който била осъдена да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумите: 22 050 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2005г. до окончателното й изплащане; 17 447.41 лева – мораторна лихва и 183.64 лева.

След снабдяване си с изпълнителния лист, ДФ „Земеделие“, чрез НАП образувал изпълнително дело №12080/2007г. по описа на ДСИ към РРС. В изпълнителното производство била събрана част от дължимата сума и с постановление от 20.05.2021г., влязло в сила на 07.07.2021г. съдебният изпълнител прекратил делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Взискателят поискал връщане на изпълнителното основание и на 14.02.2023г., въз основа същия изпълнителен лист, било образувано ИД №179/2023г. по описа на ЧСИ с рег.

№832.

Запознавайки се с материалите по двете изпълнителни дела, Г. Х. установила следното:

Последното изпълнително действие по ИД №12080/2007г. по описа на ДСИ към РРС, извършено на 24.10.2014г. се изразявало в съставяне на протокол за разгласяване на публична продан на недвижим имот;

На 20.05.2021г. с постановление, влязло в сила на 07.07.2021г. съдебният изпълнител прекратил ИД №12080/2007г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК;

На 14.02.2023г. ответникът образувал ИД №179/2023г. по описа на ЧСИ с рег.№832.

Съобразявайки мотивите на т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГК, ищцата счита, че 1 вземането на ответника е погасено по давност, тъй като са изтекли повече от 5 години за периода от извършване последното изпълнително действие по ИД №12080/2007г. – 24.10.2014г. до образуване на новото ИД №179/2023г. по описа на ЧСИ с рег.№832 – 14.02.2023г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Държавен фонд „Земеделие“, че Г. С. Х., ЕГН ********** не дължи сумите, посочени в Определение по ГД №0496/2005г. по описа на Софийски районен съд, въз основа което е издаден изпълнителен лист №0496/25.04.2005г., представляващи: 22 050 лева – главница и неолихвяемо вземане – непогасен остатък от присъдени моратирно лихви след частични плащания – 1756.05 лева, предмет на принудително изпълнение по ИД №179/2023г. по описа на ЧСИ с рег.№832 с район на действие РОС, поради погасяване вземането по давност.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – ДФ „Земеделие“ е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовата претенция.

Счита, че дори да е изтекъл давностният срок по отношение процесното вземане, то продължава да съществува.

Пояснява, че вземането произтича неизпълнение на задължения по Договор №4002, сключен на 11.11.1998г., по силата на който ДФЗ изплатил на Г. Х. сумата 22 012 000 лева.

Тъй като съгласно чл.162, ал.4, вр. ал.2 от ДОПК и чл.3, ал.7, т.5 от Закона за НАП задължението по издадения в полза на ДФЗ изпълнителен лист представлявал частно държавно вземане, то същият бил предаден за събиране на НАП, като правоприемник на Агенцията за държавни вземания.

Поддържа, че в исковия и в индивидуалния изпълнителен процес, образуван за изпълнение на субективното право, правото на погасителна давност се упражнява пред органа, сезиран с искане за защита на засегнатото субективно право единствено чрез възражение. Възражението за давност по своята същност представлявало признание от страна на длъжника на вземането на кредитора и чрез релевирането му, длъжникът целял прекратяване на държавното съдействие, относно принудителното му събиране.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

В настоящото производство е прието ИД №12080/2007г. по описа на ДСИ при Районен съд - Русе, образувано по искане на Агенция за държавни вземания, въз основа изпълнителен лист от 25.04.2005г., издаден по гражданско дело №0496/2005г. по описа на СРС, по силата на който Г. С. Х. е осъдена да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумите: 22 050 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2005г. до окончателното й изплащане; 17 447.41 лева – мораторна лихва и 183.64 лева за обслужване.

В периода м.юли 2007г. – 24.10.2014г., по молба на взискателя, съдебният изпълнител изискал информация за установяване имущественото състояние на длъжника; изпратил покана за доброволно изпълнение, наложил запори върху банковите сметки и 2

МПС на Г. Х.; извършил опис и оценка на движимото й имущество; наложил възбрана върху собствените на длъжника недвижими имоти. На 24.10.2014г. извършил последното изпълнително действие – насрочил публична продан.

С постановление от 30.05.2021г., влязло в сила на 07.07.2021г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Въз основа същия изпълнителен лист, по молба на НАП, на 14.02.2023г. е образувано ИД №20238320400179 по описа на ЧСИ с рег.№832.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК.

Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.

Съобразно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

За успешното провеждане на претенцията, ищецът следва да установи факти, които изключват или погасяват спорното право.

В случая ищецът (длъжник) отрича съществуването на паричното вземане, предмет на ИД 20238320400179 въз основа факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание, позовавайки се на изтекла погасителна давност. Паричното вземане, съгласно изпълнителен лист, издаден по гражданско дело №0496/2005г. по описа на СРС е установено с определение, влязло в сила на 01.02.2005г. и се погасява с изтичането на общата петгодишна давност.

Изпълнителното дело е образувано преди постановяване на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление на Пленума на Върховния съд №3/1980г., в което е указано, че погасителна давност в хода на изпълнителния процес не тече. Съгласно Тълкувателно решение №3/28.03.2023г. по тълкувателно дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност за вземания по изпълнителни дела, образувани при действието на ППВС №3/1980г., започва да тече от 26.06.2015г. – датата, на която е постановено тълкувателното решение, отменящо разрешенията на ППВС №3/1980г.

В случая, след 24.10.2014г., когато е насрочена публична продан по ИД №12080/2007г. не са поискани и предприети изпълнителни действия. От задължителните постановки на посочените тълкувателни решения следва извод, че след 26.06.2015г. е започнала да тече погасителната давност и е изтекла на 26.06.2020г. В този интервал от време нито са искани, нито са предприемани изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност. Следващото изпълнително дело е образувано през м.февруари 2023г., т.е. след изтичане на давностния срок.

Изложеното води до извод, че ищцата не дължи на ответника сумите по 3 изпълнителен лист от 25.04.2005г., издаден по гражданско дело №0496/2005г. по описа на СРС, тъй като вземането е погасено по давност. Претенцията, като основателна следва да бъде уважена.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 3402.24 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ 121100421 с адрес: гр.София, район „Овча купел“, бул.“Цар Борис ІІІ“№136, представлявано от изпълнителния директор Г.Ш. Тахов, че Г. С. Х., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр.Русе, ул.“Фердинанд“№34, ет.1 не дължи сумите, посочени в Определение по ГД №0496/2005г. по описа на Софийски районен съд, въз основа което е издаден изпълнителен лист №0496/25.04.2005г., представляващи: 22 050 лева – главница и неолихвяемо вземане – непогасен остатък от присъдени мораторни лихви след частични плащания – 1756.05 лева, предмет на принудително изпълнение по ИД №179/2023г. по описа на ЧСИ с рег.№832 с район на действие РОС, поради погасяване вземането по давност.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ 121100421 да заплати на Г. С. Х., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 3402.24 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4