Определение № 259 от 14.06.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. София, 13.06.2024 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Яника Т. Бозаджиева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно частно наказателно дело № 20231800600621 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК и е образувано по частна жалба от адв. С. К. от САК - повереник на частния обвинител и граждански ищец Б. Ю. Й., срещу протоколно определение № 494 от 09.10.2023 год., постановено по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК по н.о.х.д. № 350/2023 г. по описа на Районен съд - С..

С обжалваното определение, съставът на първоинстанционния съд е констатирал, че на досъдебното производство, при изготвяне на обвинителния акт, не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия или на пострадалия, поради което е оставил без уважение искането на повереника на частния обвинител и граждански ищец за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

В частната жалба на повереника се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се изложеното в разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд становище, че при изготвяне на обвинителния акт са били допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като в съдържанието му не е посочена като 1 нарушена нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и това е довело до неяснота на обвинението, което препятства упражняването на правата на частния обвинител.

Към въззивния съд е отправено искане за отмяна на горепосочения съдебен акт в обжалваната част и прекратяване на съдебното производство за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, след като обсъди депозираната частна жалба и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл.

341 - чл. 345 от НПК, прие за установено следното:

Частната жалба, като подадена в срока, визиран в разпоредбата на чл.

342, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна.

Това е така по следните съображения:

Изложеното в частната жалба оплакване - че на досъдебното производство са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на частния обвинител, не могат да бъдат споделени.

Съгласно указанията дадени в TP № 2/2002 год. на ОСНК на ВКС, основното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението по начин, определящ предмета на доказване в аспекта на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се очертават основните рамки на процеса на доказване, респективно и на осъществяване на правото на защита.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях извън съмнение, се отнасят времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия, като липсата на посочване на всички факти от този род, винаги съставлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правата на обвиняемия и на участващите в процеса частни обвинители и граждански ищци. Същевременно, непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и 2 размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав, а когато не съставляват признаци на престъплението, тези факти могат да се установяват в хода на съдебното следствие.

Иначе казано, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се извършва преценка дали ако са налице непълноти от фактическа страна, същите се отнасят до съставомерните признали на деянието и участието на обвиняемия в него, защото само в тези случаи, ще е налице допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните права на обвиняемия и неговата зашита. Аналогична е ситуацията със заключителната част на обвинителния акт.

В конкретния случай внесеният обвинителен акт, разглеждан от състава на Районен съд - С. по н.о.х.д. № 350/2023 г. по описа на същия съд, отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени времето, мястото и начинът на извършването на престъплението, фактите, които обуславят съставомерността на твърдяното деяние и по-конкретно фактическите действия на двамата водачи, участвали в реализираното произшествие, изразили се и в нарушения на правилата за движение по пътищата.

Според настоящия състав на въззивния съд оплакването на жалбоподателя не се отнася до порок на обвинителния акт по смисъла на чл.

248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Доколкото в съставения обвинителен акт са описани всички фактически обстоятелства, свързани с начина на извършване на престъплението, обусловили дадената правна квалификация, то както за подсъдимия, така и за частния обвинител е налице възможност да упражнят процесуалните си права по отношение на тези факти. Съответната на тези факти правна квалификация на нарушението, предвидено в Закона за движението по пътищата и/или в правилника за неговото прилагане, подлежи на определяне от съда, като в някои случаи би могла да не съвпада с дадената квалификация на нарушението в обвинителния акт. Такава промяна е напълно допустима, стига да не надхвърля рамките на обвинителния акт относно фактическите данни и обстоятелства, свързани с начина на извършване на престъплението, които са от значение за правната му квалификация като деяние по съответния текст на 3 чл. 343 от НК. Както е прието и в мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 2016 г. на ОСНК на ВКС, такава форма на изменение на обвинението по принцип не води до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, в случай че се е защитавал срещу предявените му идентични факти, и новото обвинение не обуславя по-тежка наказателна отговорност, а само прецизира правната квалификация на установената фактология по престъпната деятелност.

В настоящия случай, касаещ извършени от обвиняемия нарушения на чл. 49 от ЗДвП и чл. 103, т. 3 от ППЗДвП, инкриминирани в обсъждания обвинителен акт, за съда поначало няма пречка да преквалифицира извършеното нарушение в такова, отнасящо се до друга хипотеза на ЗДвП, в случай че се позовава на описаните в обвинителния акт факти. Даже напротив - именно в правомощията на съда е определянето на правната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му (т. 7 от ТР № 2/2016 г. ОСНК на ВКС).

Такава промяна, настъпваща едва с постановяване на присъдата, по никакъв начин не би се отразила на правната квалификация на деянието - по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, нито ще наруши правата на страните, щом не се отличава съществено по фактически състав от това, за което е предаден на съд обвиняемият.

Предвид всичко изложено, правилен се явява крайният извод на първоинстанционния съд, че при изготвянето на обвинителния акт не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на пострадалия, конституиран като частен обвинител. Внесеният в Районен съд С. обвинителен акт е напълно годен да инициира съдебно производство, тъй като от гледна точка на неговото съдържание, отговаря на реквизитите по чл.

246, ал. 2-4 от НПК.

С оглед на гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна поради което следва да бъде постановено определение, с което обжалваният първоинстанционен акт бъде потвърден, а делото върнато на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по н.о.х.д. № 350/2023 год. по описа на Районен съд - С..

4

Воден от горното и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 494 от 09.10.2023 г., постановено по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК по н.о.х.д. № 350/2023 г. по описа на Районен съд - С. и ВРЪЩА делото на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5