Решение № 1411 от 16.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. Варна, 15.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20243100501871 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Д.“ №1, представлявано от Ж. С. К. и Б. Г. И., действащи чрез адв.Б. М., със съдебен адрес: ****, против Решение №2029/2024г. постановено по гр.д.№15607/2022г. на PC Варна, с която е уважен предявеният от С. К. К., с ЕГН **********, с адрес: ****, със съдебен адрес: ****, чрез адв.Т. П., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 2613.28лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от увреждането на л.а.“****“, с рег.№****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 07.09.2022г. в гр.Варна по вина на водача на л.а.“****“, с рег.№****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-25.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се оспорват изводите на съдът за дължимост на застрахователно обезщетение. Поддържа се, че предвид въведеното от ответника оспорване на механизма на ПТП и че процесните увреждания са вследствие на това събитие, то неправилно без да е проведено надлежно доказване съдът е презюмирал механизма на настъпване на събитието 1 и причинно следствената му връзка с вредите. Оспорват се и изводите на съда, че извършеното от застрахователя плащане, в извън съдебна фаза, на застрахователно обезщетение, съставлява признание на всички предпоставки за това. Поддържа се, че заключенията на допуснатите по делото първоначална и повторна САТЕ не са установили механизма на настъпване на произшествието и размерът на вредата, като са изложени подробни аргументи за непълнота, необоснованост и неправилност на експертните заключения. На следващо място се поддържа, че е налице необоснованост на атакуваното решение, тъй като първоинстанционния съд не е разгледал и обсъдил въведеното от жалбоподателя възражение за липсата на действително извършено плащане по приложените по делото фактури. Твърди се, че факта на отремонтиране на автомобила, е от съществено значение за установяване на действителния размер /конкретна стойностна/ на вредата, а не следва да се ползва хипотетичният такъв, какъвто се явява средната пазарна стойност, определена на база субективната преценка на вещото лице. Твърди се, че пазарната стойност би била приложима само в случай, когато ремонтът все още не е извършен и самият ищец не знае колко би му струвало да възстанови автомобилът си. Твърди се още, че при положение, че ищецът знае конкретна стойност и умишлено възпрепятства установяването й, означава да се допусне неоснователно му обогатяване в резултат от собственото му негативно поведение. Сочи се, че при възстановяване на автомобила, именно разходите направени за неговото ремонтиране, представляват реално настъпилата вреда и негова възстановителна стойност. Поддържа се, че при липса на данни ищецът да е реализирал разходи в посочения във фактурите размер или по-висок такъв, искът му се явява недоказан, както и че в случая не се цели обезвреда, а неоснователно обогатяване, което не следва да се допуска от съда.

Моли ли се за отмяна на атакуваното решението и отхвърляне на предявеният иск, ведно с присъждане на сторените разноски, пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени подробни съображения за доказаност на всички елементи от фактическия състав на деликта и за ангажиране на отговорността на ответният застраховател. Оспорват се доводите на жалбоподателят, че не са доказани механизма на ПТП и причинна връзка на декларираните увреждания, както и размера на дължимата стойност за ремонт на процесните уврежданията.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивника, чрез пълномощник поддържа жалбата си и моли за нейното уважаване, ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемият, чрез постъпила писмена молба от процесуалният му представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното решение, както и за присъждане на деловодни разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с който се претендира осъждане на ЗАД ”Даллбогг: живот и здраве” АД да заплати на С. К. К.

2 сумата от 2613.28лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от увреждането на л.а.“****“, с рег.№****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 07.09.2022г. в гр.Варна по вина на водача на л.а.“****“, с рег.№****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-25.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на л.а.“****“, с рег.№****, който е увреден при ПТП настъпило на 07.09.2022г. в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ по вина на водача на л.а.“****“, с рег.№****. Твърди се, че инцидента настъпил поради неспазване на дистанция от виновния водач, както и че след удара л.а.“****“, се блъснал в намиращия се пред него друг автомобил. Сочи се, че контролните органи били уведомени за пътнотранспортното произшествие, които са съставили АУАН и впоследствие на виновния водач е наложено адм.наказание. Сочи се още, че отговорността на водача, виновен за настъпване на произшествието, е покрита от сключена с ответника задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица № BG/30/121003036980, която е била действаща и валидна към този момент. Твърди се, че ответното дружество е уведомено за въпросното произшествие, като служители на застрахователя са извършили оглед на автомобила и са установили щетите настъпили в резултат от инцидента, за което е съставен Опис на щета №0801-005279/2022-01. Твърди се, че описаните увредени детайли, са както следва: предна броня, ляв фар, десен фар, преден десен калник, задна броня, багажна врата, десен стоп, заден ляв рог, преден десен рог, преден ляв рог. Сочи се, че за така установените увреждания е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 712.75лв., както и че действителната стойност, съгласно извършен ремонт възлиза на 3326.03лва. Сочи се, че претендираното обезщетение от 2613.28л. е формирано, след приспадне от необходимата сума за ремонт на заплатеното до момента обезщетение от ответника.

С постъпилият от ответника отговора на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на иска. Не се оспорва наличието на валидна застраховка “Гражданска отговорност“, действаща към момента на инцидента по отношение на л.а.“****“, с рег.

№**** и заведена пред дружеството щета за процесното събитие, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 712.75лв. Опорва се вината на водача на л.а.“****“, като се поддържа че произшествието е настъпело в резултат от поведението на водача на л.а.“****“, с рег.№****. Оспорва се доказателствената стойност на съставеният за инцидента Констативен протокол за ПТП, в частта описваща механизма на произшествието.

Оспорват се и представените фактури, тъй като същите са частни документи, който не се ползват с материална доказателствена сила. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на водача на л.а.“****“, който е спрял рязко, с което е нарушил ЗДв.П и ППЗДв.П. на последно място се оспорва вида и размера на вредите, като се поддържа, че не всички щети са резултат от процесното ПТП и че стойността за ремонта им е завишена. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на иска.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели 3 на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на въззивникът, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд, относно реда за определяне и размера на дължимото застрахователно обезщетение. Така направеното оспорване не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по същество.

С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск, срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.

Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка “Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.

По делото няма спор и от събраните доказателства, е видно, че на 07.09.2022г. в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ до сервиз “Стъни Ауто“, е настъпило ПТП между л.а.“****“, с рег.№****, л.а.“****“, с рег.№**** и трети автомобил. Според вписаната в протокола Схема на ПТП и описанието на инцидента, произшествието е настъпило след като л.а.“****“, блъснал отзад л.а.“****“, който от своя страна е ударил, намиращия се пред него автомобил с рег.№****.

Липсва спор и по отношение на факта, че гражданска отговорност на водача на л.а.“****“, е застрахована при ответника, като договорът за това е действал към датата на процесното ПТП.

Безспорно е още, а и от ангажираните доказателства е видно, че ищецът е предявил 4 претенция пред ответният застрахователят, който е описал и оценил вида и обема на уврежданията по л.а.“****“, в резултат от което е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 712.75лв.

Според заключението на назначената по делото първоначална САТЕ, процесното ПТП е реализирано, след като л.а.“****“ е бил спрял /бил е в покой/ зад бял микробус, с рег.№ ****, когато е ударен отзад от движещия л.а.“****“. От удара л.а.“****“ е преместен напред, в следствие от което се удря в микробуса пред него. Според вещото лице причина за настъпилото ПТП е движението с несъобразена с пътната обстановка скорост на л.а.“****“ и недостатъчно добър контрол от водача над автомобила, поради което същият не е успял да спре зад л.а.“****“. Заключението на експерта е, че всички констатирани увреждания по л.а.“****“, са в причинна връзка с настъпилото произшествие, като стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на инцидента възлиза на 5270.60лв.