Решение № 16166 от 15.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16166 гр. София, 15.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251110135578 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 234, ал. 1 З** за осъждане на Главна дирекция „****“ да заплати на М. Б. З. сумата от 1751.24 евро (3425.12 лева), представляваща неизплатена част от обезщетение, дължимо му при прекратяване на служебното му правоотношение съобразно броя на прослужените от него години в системата на **, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 17.06.2025г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в периодите от 27.09.2012г. до 10.12.2018г. и от 10.12.2018г. бил държавен служител по смисъла на нормата на чл. 142, ал. 1, т. 1 З**, като при първоначалното прекратяване на служебното му правоотношение, след което без прекъсване възникнало друго в системата на **, му било изплатено обезщетение по чл. 234, ал. 1 З** за 6 прослужени години- за периода от 27.09.2012г. до 10.12.2018г., а при последното и окончателно прекратяване на служебното му правоотношение на 20.09.2024г. му било изплатено обезщетение в размер на още 5 месечни възнаграждения в общ размер на последното от 17 125.60 лева- по 3425.12 лева за всяка прослужена година. Поддържа, че доколкото общият му стаж в системата възлиза на 11 години 11 месеца и 24 дни и доколкото през този период полагал извънреден труд в размер на 1541 часа, равняващи се на 192.6 дни, при което при прибавянето им към въпросните необезщетени 11 месеца и 24 дни се получава период от над една година, му се следва обезщетение и за нея като прослужена такава по смисъла на нормата на чл. 234, ал. 1 З**. В тази връзка, излага съображения, поради които счита, че при изчисляване на прослуженото време по смисъла на посочената норма не следвало да бъдат съобразявани календарните години, а продължителността на обективно положения през тях труд от служителя. При тези съображения претендира процесното обезщетение, ведно със законната лихва върху него.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки правната обоснованост на претенцията часовете положен извънреден труд да бъдат преизчислени като дни прослужено време, респ. да бъдат прибавени към периода от време над размера на пълните прослужени от ищеца календарни години. Подчертава в тази връзка, че в З** е използван терминът „прослужени години“, като в закона липсвало основание при определяне на обезщетението 1 да бъде взет предвид стаж, който не формира пълна прослужена година, както и за приобщаване към него на часове извънреден труд след преизчисляването му в брой прослужени дни. Във връзка с последното поддържа и че полаганият от служителите в ** извънреден труд се заплаща допълнително, т. е. възмезден е чрез изплащане на възнаграждение, поради което повторното му възмездяване чрез включването му при определяне на продължителността на прослуженото време, респ. при определяне на броя на възнагражденията по чл. 234, ал. 1 З** би довело до необосновано повторно възмездяване на служителя за едни и същи негови усилия. Поддържа в тази връзка, че съобразно разясненията в Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2020г. специалните компенсаторни механизми не бива да се тълкуват разширително и в противоречие с целите на разпоредбите.

Заявява искане за спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2025г., образувано по следния въпрос: „Приравненият служебен стаж по § 57 от ПЗРЗИДЗ** (ДВ, бр. 44/12.06.2012 година) на държавните служители по § 64 от ПЗРЗИДЗ** (ДВ, бр. 93/24.11.2009 година) включва ли се в стажа по чл. 235, ал. 1, т. 1 от З** за определяне на размера на обезщетението по чл. 234, ал. 1 от З**?“. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че с постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение искането за спиране на производството по делото е оставено без уважение, доколкото образуването на тълкувателно дело е основание за спиране единствено на производството пред касационната инстанция- арг. чл. 292 ГПК, а и доколкото въпросът, предмет на тълкуване с посоченото от ответника тълкувателно решение, няма пряко отношение към спорния по делото правен въпрос.

По иска с правно основание чл. 234, ал. 1 З** процесуално задължение на ищеца е пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че е замаел длъжност по чл. 142, ал. 1, т. 1 З**, продължителността на прослужените в ** години, твърденията си за положен от него извънреден труд със сочената в исковата молба продължителност от 1541 часа, както и размера на месечното си възнаграждение, получавано преди прекратяване на служебното правоотношение.

С оглед на конкретно изложените от страните твърдения, доводи и оспорвания с доклада по делото на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните са отделени следните обстоятелства с правно значение: че страните по делото са били обвързани от служебно правоотношение в продължение на 11 години 11 месеца и 24 дни, че при прекратяване на същото на ищеца са изплатени общо 11 негови месечни възнаграждения, като при повторното прекратяване му е изплатено обезщетение от общо пет месечни възнаграждения с общ размер от 17 125.60 лева, че през времето на съществуване на служебното правоотношение ищецът е положил извънреден труд от общо 1541 часа, за което му е било изплатено трудово възнаграждение за извънреден труд.

Независимо от това, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че тези правнорелевантни факти се установяват въз основа на приобщената и неоспорена доказателствена съвкупност- удостоверение с изх. № от 01.10.2024г., издадено от ответника, съдържащо данни относно общата продължителност на прослуженото време на ищеца в структурите на **- 11 години 11 месеца и 24 дни, както и относно броя часове положен от него извънреден труд след 31.12.2004г. до прекратяване на служебното правоотношение1541 часа, както и заповед № 8121К- 12306/02.09.2024г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, получена от него на 20.09.2024г., от който момент същото е прекратено съобразно нормата на чл. 230, ал. 2 З**.

Страните в настоящото производство не спорят и относно възникването в 2 патримониума на ищеца при последното и окончателно прекратяване на служебното му правоотношение, считано от 20.09.2024г., на имущественото право да получи обезщетение по чл. 234, ал. 1 З**, конклудентно извънсъдебно признание за което е изплащането от ответника на сумата от 17 125.60 лева. Последната, както бе изяснено, страните потвърждават, че е формирана от петкратния размер на получаваното от М. З. преди прекратяване на правоотношението месечно възнаграждение, респ. че този размер е съобразен с броя прослужени от него години- 5 години 9 месеца и 10 дни, след първоначалното прекратяване на служебното му правоотношение на 10.12.2018г. и с изплатеното при същото обезщетение по чл. 234, ал. 1 З** в шесткратен размер на възнаграждението му съобразно прослужените към онзи момент 6 години 2 месеца и 14 дни.

Спорният по делото въпрос е правен и се свежда до правната обоснованост на поддържаното от ищеца, че положеният от него извънреден труд през времето на съществуване на служебното правоотношение от 1541 часа, който, преизчислен в работни дни, се равнява на 192.6 дни работни дни, следва да бъде прибавен към необезщетените 11 месеца и 24 дни (необезщетени 2 месеца и 14 дни при първото прекратяване и 9 месеца и 10 дни- при второто), с цел постигане на целта на обезщетението по чл. 234, ал. 1 З** за обезщетяване на служителя за продължителността, но и за интензивността на положения от него труд.

Съгласно нормата на чл. 234, ал. 1 З** при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

Настоящият съдебен състав, тълкувайки граматически цитираната разпоредба, намира, че използвайки израза „прослужени години“, законодателят е имал предвид буквалното значение на същия, като е предвидил служителят да получи обезщетение в размер на толкова възнаграждения, колкото пълни календарни години фактически е полагал труд в системата на **, а една календарна година се формира от пълни 12 месеца, поради което и при обезщетяване на служителя по реда на чл. 234, ал. 1 З** от значение е броят на прослужените пълни 12- месечни периоди, считано от възникването на правоотношениетообстоятелство, което, всъщност, ищецът не оспорва, доколкото не поддържа да му се следва обезщетение за всеки ден в повече над съответния брой пълни прослужени години.

Последното, освен това, не следва нито от разпоредбите на чл. 234 З**, нито от подзаконовия акт по приложението на глава 11 З**- Наредба № 8121з-920 от 13.07.2017 г. за условията и реда за изплащане на обезщетенията по глава единадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, в които при регламентиране на начина на определяне на обезщетението се използва единствено терминът „прослужени години“, без да са предвидени правила за пропорционално обезщетяване и на времето, надвишаващо съответния брой прослужени години, но неформиращо пълна календарна година.

Същевременно, настоящият съдебен състав не намира основание за прибавяне към месеците и годините прослужено от ищеца време над пълните календарни години, невключени по изложените съображения при изчисляване на обезщетението по чл. 234, ал. 1 З**, на часовете положен от него извънреден труд.

От една страна, това е така, тъй като полагането на извънреден труд, т. е. на труд извън и над установената продължителност на работното време, подлежи на отделно, нарочно възмездяване съобразно изричните разпоредби на З**, в частност нормата на чл. 178, ал. 1, т.

3 З**, съгласно която към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд, както и нормите на чл. 187, ал. 6 и ал. 7 З** в редакциите им, действали към датата на прекратяване на процесното правоотношение и по време на съществуването му, съгласно които работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в 3 почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени, като извънредният труд по ал. 6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Ето защо, необоснован се явява доводът в исковата молба, че невключването на часовете извънреден труд при изчисляване на прослужените години при определяне на размера на обезщетението по чл. 234, ал. 1 З** води до понеблагоприятно третиране на служителите, полагали извънреден труд, спрямо тези, които не са полагали такъв, след като първите получават допълнително възнаграждение, при това в увеличен размер, каквото ищецът не оспорва, че реално е получил.

От друга страна, предназначението на обезщетението по чл. 234, ал. 1 З** е да бъде засвидетелствана признателност на служителите в ** за продължителната им служба в системата, доколкото се касае за такава в обществен, публичен интерес, поради което и размерът на обезщетението е предопределен по формален начин- единствено от броя прослужени години, без да са въведени допълнителни, подлежащи на преценка при прекратяване на правоотношението, критерии, в частност такива, касаещи качеството на полагания труд или наситеността на работния процес от работните усилия от всеки конкретен служител, въпреки че обективно невъзможно е всички те да бъдат напълно идентични за всеки служител, чието правоотношение се прекратява. Следователно, от значение за определяне на процесното обезщетение е броят пълни години стаж като държавен служител в З**, поради което законодателят е използвал именно израза „прослужени години“, който обективно не държи сметка за наситеността на работния процес с усилията на служителя, с обема на престираната от него работна сила. А извънредният труд влияе върху обема на положения в рамките на прослужените години труд, поради което и, както бе изяснено, подлежи на нарочно възмездяване, но обективно не предопределя продължителността им, а както бе изяснено, и в специалния закон, и в подзаконовния нормативен акт по приложението му не са въведени допълнителни критерии при изчисляване на обезщетението, извън изрично посочения- брой прослужени години.