Решение № 171 от 05.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пазарджик, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500225 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд В. , постановено по № гр.д. 20245210101032 е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД/очевидно се касае за разпоредба в ГПК/, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 4587,88лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/ - дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. № 941/2014г. по описа на Районен съд В., определено с Решение № 385/13.09.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 20/13.09.2023 год., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2024год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 508/22.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 895/2024г. по описа на Районен съд-В..

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община В., ЕИК: 000351580 със 1 седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.

Х. Б. -АК П., ЕГН: **********с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на 91,76 /деветдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ по гр. д. 1032/2024 г. на РС В..

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр.

П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д.

1032/2024г. на РС В., в размер на 800 лв. с ДДС /осемстотин лева/.

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.

Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 разноски за държавна такса в размер на 91,76лв. /деветдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ по гр. ч. гр. д. 895/2024г. на РС В..

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр.

П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д.

895/2024г. на РС В., в размер на 500 лв. с ДДС .

В срок така постановеното решение е обжалвано от Община В..

Излагат се оплаквания ,че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при противоречие със събраните по делото доказателства и е необосновано.

Исковата претенция била недоказана както по основание, така и по размер и не били посочени конкретните обстоятелства, на които се основава иска.

Адв., Б. е изготвял книжа по посоченото ч.гр.д. , но той не се явявал по него. Определеното адвокатско възнаграждение било прекомерно, предвид действията, които е извършил.

Начина и методиката на определяне на адвокатското възнаграждение били неприложими, тъй като с решението по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., било прието, че при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба 2

№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за нищожност на Решение № 385/13.09.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П., взето с Протокол № 20/13.09.2023 год., ,тъй като не била съобразена забраната по чл. 101, §2 от ДФЕС .Според тази разпоредба разпоредба всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с чл.101 от ДФЕС, били нищожни.

Съгласно разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съдът не следвало да съобразява размерите в посочената наредба. В определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 75/2024 г., 2 ТО, ТК било прието, че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024 г. приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101,§1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. В същото определение било прието, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици, като е изведено, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба като предвидените в посочената Наредба минимални размери и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следвало да се прецени какъв размер на адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован, но без да се взимат предвид като задължителни посочените в Наредбата минимални размери на възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни, 3 ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на спецификата на спора, сложността му и извършената от адвоката работа.

Нормата на чл. 7,ал.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения посочва като критерий за определяне на минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес именно този определен интерес. В случая е несъмнено, че адвокат Б. не е бил инцидентно ангажиран за изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. Той е бил ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото, поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да се взимат предвид нормите на чл. 9 и на чл. 11 от същата Наредба.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Претендират разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Г. Б..

Оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът приел, че от приложеното ч. гр. д. № 895/2024г. па Районен съд В. се установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение № 508/22.07.2024г.,с която е разпоредено Община В. да заплати на Г. Х. Б. сумата от 4 587,88 лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/ - главница, дължима на основание Протокол № 20 от 13.09.2024г. и Решение № 385/13.09.2024г. на Адвокатски съвет-П. за определяне на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 36, ал. 3 ЗА, за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. 895/2024г. на РС- В., ведно със законна лихва за периода от 18.07.2024г. до изплащане на вземането. Срещу Заповедта за изпълнение длъжникът е възразил и на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск.

Установителният иск е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, като паричното вземане, предмет на иска е идентично с паричното вземане по 4 заповедта за изпълнение, поради което иска е допустим.

Прието било от съда ,в този смисъл били и становищата на страните ,че на 04.02.2019г. ответникът Община В. е упълномощил ищеца адв. Г. Х. Б.-АК П., да го представлява по ч. гр. д. № 941/2014г.по описа на Районен съд-В., за което е съставено пълномощно в писмена форма. Процесуалното представителство е до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия, включително и тези по чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК.

По силата на учредената представителна власт адвокат Г. Б. депозирал молба по ч. гр. д. 941/2014г. на РС В., с която е поискал да бъдат обезсилени издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. г. д. 941/2014г. на РС В. и двете в полза на „Еко Титан“ ЕООД - клон София, като издадени в полза на неправосубектна страна. По молбата съдът се е произнесъл с Разпореждане по ч. гр. д. 941/2014г., с което са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности. В изпълнение на указанията на съда адв. Б. своевременно е предприел процесуални действия и е подал молба. Съдът обаче е приел, че с нея нередовностите на молбата не са отстранени и с Разпореждане по ч. гр. д. 941/2014г. на РС В. е оставил без разглеждане молбата.

Процесуалният представител е обжалвал разпореждането, което е отменено с Определение от 08.07.2019г. по в. ч. гр. д.

43 8/2019г. на Окръжен съд Пазарджик и на първоинстанционния съд са дадени указания да се произнесе по подадената молба за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. С определение № 567/11.07.2019г. по ч. гр. д. 941/2014г. на РС В. е отхвърлена като неоснователна молба от 07.02.2019г. по ч. гр. д. 941/2014г. на РС В. за обезсилване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Определението е обжалвано от процесуалния представител на ответника пред Окръжен съд Пазарджик. Подадената частна жалба от 12.09.2019г. е върната на осн. чл. 275, ал. 2, във вр. чл. 262, ал. 2 ГПК с Разпореждане № 1741/25.09.2019г. по ч. гр. д. 941/2014г. на РС В.. Съдът е намерил, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваният акт не е преграждащ, а и в закона не е изрично предвидено, че съдебните актове, с които се отказва да бъде обезсилена заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на 5 обжалване. Срещу разпореждането в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба вх. № 5005/10.10.2019Г. по ч.гр.д. № 941/2014г. С молба вх. № 6252/02.12.2019г. до Районен съд В. от Община В., подадена чрез кмета К.К. частна жалба срещу разпореждане № 1741/25.09.2019г. по ч. гр. д. 941/2014г. на РС В. е оттеглена, след постигнато между Община-В. и Еко- Титан ЕООД споразумение от 10.12.2019г., с § 1 от което е предвидено задължение на Община В. да оттегли подадената жалба, с произтичащите от това последици.

Поради оттеглянето частната жалба е върната. Определението е връчено на жалбоподателя на 12.12.2019г. и не е обжалвано. Същото е влязло в сила на 20.12.2019г.

Между Община В. и адв. Б. не бил подписван Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението.

С Решение № 385/13.09.2024г. на Адвокатски съвет-П., обективирано в Протокол № 20/13.09.2024г., на адвокат Г. Б. АК-П., на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗА е определено адвокатско възнаграждение в размер на 4 587,88 лв. с ДДС за извършване на правни действия по ч. гр. д. 941/2014г. на РС В..

В отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция - чл. 36, ал. 1 ЗА.

При липса на договор или когато страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването на уговореното от страните правно действие. В случаите, когато договорът за процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на последното съдопроизводствено действие по делото /в този смисъл Решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017г., Г. К, 111 г. о. наВКС/.