Решение № 299 от 25.11.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 42/2025
- Вид
- Решение № 299
- Подписан
- 25.11.2025
- Състав
- МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.15, ал.5 · Закон за народните читалища
- чл.15, ал.7 · Закон за народните читалища
- чл. 17 · Закон за народните читалища
- чл.17, ал.2, т.3 · Закон за народните читалища
- чл. 3 · Закон за народните читалища
- чл. 44 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 299 гр. Перник, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20251700100042 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 510/24.01.2025г., депозирана от Окръжна прокуратура - гр. Перник срещу Народно читалище "Климент Охридски - 1915“, с ЕИК: 000379963, с адрес: с. Долни Раковец, общ. Радомир, с която се иска да бъдат отменени всички посочени в исковата молба решения, взети от народното читалище на проведеното редовно общо събрание на 07.12.2024г.
В исковата молба се сочи, че Народно читалище „Климент Охридски - 1915“ - с.
Долни Раковец е вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с решение на ОС - Перник по ф. д. № 937/97г. Сочи се, че на 07.12.2024г. е било проведено редовно общо събрание на читалището, на което са били взети решения за избор на нов председател, нови членове на Настоятелството на читалището, избрани са нови членове на Проверителната комисия на читалището и са приети нови членове на читалището. Взетите решения са били вписани в регистъра при АВ на 17.12.2024г.
Твърди се още в исковата молба, че взетите решения са незаконосъобразни, по посочените в исковата молба причини. Сочи се, че Окръжна прокуратура - Перник е била сезирана за посоченото по-горе събрание със сигнал, приложен към исковата молба. Поради това и по изложените съображения се иска постановяване на решение, с което всички взети на проведеното редовно общо събрание на 07.12.2024г. решения да бъдат отменени.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното читалище, е депозирало писмен отговор, чрез пълномощнищите си адв. М. Д. - САК и адв. Д. Р. - САК, с който се изразява становище за недопустимост на иска, а в допълнение - и за неоснователност. Доводите за недопустимост ответника основава с постановеното по чл. 290 от ГПК Решение № 1
50023/06.07.2023г. по дело 322/2022г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение, като се развиват подробни съображения в тази насока, някои от тях преповтарящи решаващите мотиви на върховната инстанция.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
"Народно Читалище "Климент Охридски - 1915 г." е вписано в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, като същото е регистрирано с Фирмено дело: 937/1997 170.
Окръжна прокуратура – Перник е предявила иск за отмяна на решенията на Общото събрание на НЧ „Климент Охридски - 1915“, проведено на 07.12.2024 г., поради допуснати нарушения при провеждането събранието, а именно: нарушение на чл.17, ал.2, т.3 от ЗНЧ и чл.19, ал.2, т.3 от Устава на читалището, тъй като председателят на читалището към процесната дата – А.Ч., е открила общото събрание, но не е ръководила същото.
Видно от представените по делото писмени доказателства, на 22.11.2024 г. е проведено заседание на настоятелството на НЧ „Климент Охридски -1915“, на което е взето решение за провеждане на редовно-изборно събрание на 07.12.2024 г., като е приет следния дневен ред: 1. Избор на председател, настоятелство и проверителна комисия с мандат три години съгласно ЗНЧ; 2. Приемане на нови членове; 3. Други.
Видно от протокола на заседанието, същото е проведено при наличие на кворум, проведено е обсъждане на точките и след изчерпване на дневния ред, заседанието е закрито. Представени са покана за събрание на 07.12.2024 г.; поименен списък на действителните членове на читалището, поканени на процесното събрание; декларации от членовете относно връчването на поканата както и квитанции за заплатени членски такси.
Въз основа на така взетото решение, на 07.12.2024 г. е проведено общо събрание на НЧ „Климен Охридски – 1915 “ с. Долни Раковец. Видно от протокола на същото, начало на заседанието е дадено в 11,30 ч., при присъстващи 67 от 69 действителни членове. А.Ч., в качеството си на председател на читалището към датата на събранието, е открила същото като е обявила, че подава оставка. Предложила е председател на събранието да бъде Д.К., а протоколчик Р.Х.. Проведено е разискване по релевирани възражения от страна на чл. М.И. относно приема на нови членове и неспазена процедура за това. Събранието е ръководено от Д.К., като след проведено разискване и гласуване, са взети следните решения: По т.1 от дневния ред е прието, че новият председател на НЧ „Климент Охридски - 1915“ е В.Д.Н., като е гласуван и съставът на читалищното настоятелство и проверителната комисия; по т.2 от дневния ред е прието, че постъпилите 12 броя молби за членство следва да бъдат одобрени, като е отразено, че решението е взето с единодушие; по т.3 от дневния ред е проведено разискване по възражение на чл.М.И. за нарушение в процедурата по прием на нови членове, като възражението не е прието. Поради изчерпване на дневния ред, заседанието е закрито.
При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:
Правният статут на народните читалища, условията за членство в тях, структурата и правомощията на техните органи са уредени в специалния Закон за народните читалища, обн. в ДВ бр. 89/22.10.1996 година. Читалищата, по силата на 2 закона, са дефинирани като традиционни самоуправляващи се културно - просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно - просветни задачи, учредяват се с цел задоволяване на културните, образователните и социалните потребности на гражданите. Народните читалища осъществяват дейността си под правноорганизационната форма на юридически лица с нестопанска цел, като такива притежават свое имущество, персонален субстрат, както и органи на управление.
Текстът на чл. 17 от ЗНЧ пояснява в какво се изразява длъжностната функция на председателя на читалището, как се избира и мандата му, а в ал. 2 на обсъждания текст - неговите правомощия и в частност - тези по организацията дейността на читалището съобразно закона, устава и решенията на общото събрание; по представителството на читалището; по правото му да свиква и ръководи заседанията на настоятелството и председателства общото събрание; по задълженията му да отчита дейността си пред настоятелството; както и по правомощието му да сключва и прекратява трудовите договори със служителите съобразно бюджета на читалището и въз основа решение на настоятелството.
Правото на свободно сдружаване е регламентирано в чл. 11 КЗПЧОС, като упражняването му не подлежи на никакви други ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Конституцията на Република България също регламентира правото на свободно сдружаване като съгласно чл. 12 ал. 1 сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси. Съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 4 от Конституцията, за да бъде защитено и гарантирано това право на гражданите, то са въведени ограничения, на които следва да се подчинява дейността на сдруженията, респ. ограниченията в проявленията на свободното сдружаване.
Разпоредбата на чл. 15, ал.7 от Закона за народните читалища дава правомощие на Прокуратурата да предяви иск за отмяна на решение на общо събрание ако същото противоречи на закона или устава. Това правомощие не е абсолютно и независимо от съдържанието на атакуваните решения и правните им последици, а следва да бъде съобразено с обхвата на допустимата намеса на държавата в дейността по сдружаване на гражданите.
Намесата на прокурора чрез иск по реда на чл.15, ал.7 от ЗНЧ е допустима ако се заявява в защита на легитимна цел или цели / визираните в чл. 11 ал. 2 от Конвенцията, респ. чл. 44 от Конституцията на Република България, вкл. в съответствие с изрично регламентираните в ЗНЧ/. Доколкото последиците й рефлектират върху обществото и задоволяват значима обществена необходимост, то е задължително спазване изискването за пропорционалност – намесата да бъде адекватна по обем на защитаваната ценност.
В настоящия случай не се установява, взетите решения да препятстват или компрометират културно-просветната дейност на читалището по чл. 3 от ЗНЧ, не се установява да се нарушават права на граждани или общности, които закона защитава, нито се установява, че е налице опасност за обществения ред или за упражняване на публично възложени функциии. Твърдяните нарушения засягат единствено 3 вътрешната организация и реда на провеждане на заседанието, тоест сферата на автономното функциониране на сдружението, която е защитена от свободата на сдружаване.
При това положение намесата чрез иск по чл. 15, ал. 7 ЗНЧ би била несъразмерна, тъй като би довела до контрол върху формалното протичане на заседанията и до подмяна на волята на членовете, без да е налице застрашен обществен интерес.
Предвид преждеизложеното, предявеният иск се явява недопустим и производството следва да бъде прекратено.
За пълнота следва да бъде посочено, че дори и да се приеме, че искът е допустим, той би бил неоснователен. Както се посочи и по-горе, нито една от визираните цели на чл. 3 от ЗНЧ не е застрашена в резултат от взето решение на проведеното събрание на 07.12.2024 г. на НЧ „Климент Охридски - 1915“. Видно от изготвеният протокол, по време на заседанието е релевирано възражение единствено от чл. М.И. относно реда за прием на новите членове, като същото е разискано и е оставено без уважение. Установява се, че чрез така установените действия по свикване и провеждане на заседанието на ОС на НЧ „Климент Охридски - 1915“ от 07.12.2024 г., същото е надлежно свикано и ръководено, поради което не е налице порок при провеждането му, и взетите решения не следва да бъдат отменяни. Действащият към онзи момент председател – А.Ч., е открила заседанието като е ръководила същото до избора на нов председател и протоколчик, които да подложат на разглеждане и гласуване подадената от Ч. оставка както и останалите въпроси от дневния ред. Тези обстоятелства се установяват от представения Протокол от проведеното заседание от 07.12.2024 г., както и от поканата за същото и декларациите за връчване на покани.
Съвкупността от предпоставки, относими към допустимата намеса на държавата в организацията и дейността на сдруженията, респ. читалищата, по необходимост изисква самите решения да инкорпорират нарушението, защото само с оглед техните правни последици е възможно да би била нарушена легитимна цел, очертана в разпоредбите на чл. 11 ал. 2 от Конвенцията и чл. 44 от Конституцията на Република България. Съдът споделя становището на трайно установената съдебна практика,че иск на прокурора за отмяна решенията на ОС на читалище, основан единствено на нарушения, свързани с кворума и мнозинството при вземането им, а както е в настоящият случай и с формалното провеждане на заседанието, независимо от съдържанието на самите решения, е недопустим.
В допълнение, съдът счита, че допустима защита срещу решения на общото събрание на НЧ „Климент Охридски - 1915“ може да бъде реализирана по реда на чл.15, ал.5 от ЗНЧ.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.4 от ГПК, на ответника НЧ „Климент Охридски - 1915“ с. Долни Раковец се дължат сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, като същите са своевременно предявени и доказани по основание. Съдът счита за основателно възражението за прекомерност на така договореното адвокатско възнаграждение, направено от ищцовата страна.
При определяне на дължимото се на ответника адвокатско възнаграждение, 4 съдът се съобразява с постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22, в което е посочено, че приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение.