Разпореждане № 23675 от 14.10.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 23675 гр. София, 14.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно гражданско дело № 20211110146421 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 417 и сл. от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на „...“ ООД срещу ... за сумите 40 200 лева – неустойка по т. I I от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 49, том V, рег.№ 16132, дело № 778/ 2018 г., по описа на нотариус ...а чрез ...в– помощник-нотариус, в която е обективиран договор за заем № 255-СФ-05.10.2018 г., както и 1800 лева – неустойка по т. I от нотариалния акт, в която е обективиран договор за заем № 254-СФ-04.10.2018 г. В заявлението е посочено, че между „...“ ООД в качеството му на кредитор и М.Б. ... като кредитополучател били сключени договор за заем № 255-СФ-05.10.2018 г., по силата на който дружеството предоставило на М.Б. ... паричен заем в размер на 67 000 лева, както и договор за заем договор за заем № 254-СФ-04.10.2018 г. за сумата 3000 лева. Въз основа на договорите за М.Б. ... възникнало задължение да върне заетите суми, заедно с уговорена възнаградителна лихва на месечни вноски. ... и ... се задължили да отговарят солидарно с М.Б. ... за изпълнението на задълженията й по договорите за заем. В т. 2 от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 49, том V, рег.№ 16132, дело № 778/ 2018 г. бил обективиран договор за заем № 255-СФ-05.10.2018 г., а в т. I - договор за заем № 254-СФ04.10.2018 г. Според договореното, описано в нотариалния акт, при забава в погасяването на дължима вноска с повече от 30 дни след изтичане на срока за плащане, цялото вземане става изискуемо и заемодателят има право да иска предсрочно погасяване на дълга. Освен това било предвидено, че при забава в погасяването на дължима вноска с повече от 30 дни след изтичане на сроковете за плащане, както и при неизпълнение на задълженията на заемополучателя, произтичащи от договорите, заемодателят има право да иска погасяване на остатъка от заетата сума, ведно с неустойка в размер на 60 % от пълния размер на заетата сума. Тъй като кредитополучателят не изпълнил задължението си да заплаща уговорените месечни вноски и преустановил плащанията по договорите за заем „...“ ООД изпратило до него покана за доброволно изпълнение, връчена на 26.07.2021 г., с която обявил предсрочната изискуемост на задълженията. С оглед на тези обстоятелства заявителят твърди, че в негова ползва срещу ... са възникнали вземания за неустойки в размер на 42 000 лева – 60 % от предоставния кредит в размер на 67 000 лева по договор за заем № 255-СФ05.10.2018 г., както и 1800 лева – 60 % от предоставения кредит в размер на 3000 лева по договор за заем № 254-СФ-04.10.2018 г., дължими в условията на пасивна солидарност.

1

Като разгледа заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и приложените към него писмени доказателства съдът намира следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповед, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. В процесния случай съдът намира, че клаузите от договорите за заем, на което се позовава заявителят, за да обоснове претенциите си за неустойки, са нищожни поради противоречие с добрите нрави, като съображенията за това са следните:

Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва да се разбират като морални норми с правно значение, които не са писани, систематизирани или конкретизирани, а съществуват като общи принципи, като принципа на справедливостта, на добросъвестността и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Преценката за нищожност на клауза за неустойка следва да бъде направена към момента на сключването на договора, като бъдат взети предвид естеството на задълженията и размерът им; дали изпълнението на задължението е обезпечено по друг начин (чрез поръчителство, залог, ипотека); вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнение на задължението; съотношението между размера на неустойката и очакваните от неизпълнението вреди; както и други обстоятелства с оглед на конкретния случай. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). Нищожна е неустойка, при която единствената цел, с оглед на която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая между страните по договорите за заем е договорено при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията за същия да възникнат допълнително и задължения за неустойки в прекомерен размер от 60 % от предоставените заеми. Освен това съгласно договорите за заем, обективирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 49, том V, рег.№ 16132, дело № 778/ 2018 г., в този случай за „...“ ООД възниква и вземане за наказателна лихва в размер на 5 % върху неплатените суми, дължима до момента на пълното им погасяване. С предвидената лихва, която има също неустоечен характер, се обезпечава напълно интересът на дружеството от неизпълнението на задължението за връщане на предоставените кредити. Освен това следва да се отчете и фактът, че изпълнението на задълженията за връщане на заемите е обезпечено с договорна ипотека, учредена в полза на заявителя. С оглед на тези съображения съдебният състав намира, че договорените неустойки в размер на 60 % от заемите излизат извън присъщите на неутойската обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и водят до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.

С оглед на изложените съображения съдът приема, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на „...“ ООД срещу ... следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на „...“ ООД срещу ..., по което е образувано ч.гр.д. № 46421/ 2021 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав.

Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 2 едноседмичен срок от получаване на препис от него.

Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3