Определение № 3486 от 11.12.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3115/2024
- Вид
- Определение № 3486
- Подписан
- 11.12.2024
- В сила
- 11.12.2024
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3486 гр. П., 11.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300503115 по описа за 2024 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Д- р П.Д.” № ***, офиссграда ***, ет. ***, офис ***, чрез пълномощника юрисконсулт А., срещу разпореждане № 26949 от 24.09.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 15475/2024г. на ПдРС, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. П. Д.. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и иска да се отмени първоинстанционното разпореждане и да се разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Производството пред РС – П. е образувано по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. С., ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Д. П. Д. за вземания по договор за потребителски паричен кредит №*** от 28.06.2018 г., сключен между длъжника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, които дружеството-заявител е придобило въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.04.2019 г. към Рамков договор за цесия от 02.11.2018 г. С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че таксата за разглеждане на документите при кандидатстване за кредит е нищожна, тъй като заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а клаузата за възнаградителна лихва накърнява добрите нрави, което също я прави нищожна.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
1
По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Вярно е, че, за да е редовно заявлението, е достатъчно в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича вземането и които позволяват индивидуализацията му. В конкретния случай обаче такава индивидуализация липсва. Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора. Нещо повече - чл.410, ал.3 от ГПК изисква да се приложат към заявлението всички приложения и изменения, касаещи договора, сключен с потребител, от който се претендира да е възникнало вземането. Разглеждането на останалите възражения в частната жалба, касаещи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и договорната лихва, би било резонно, в случай че формално заявителят има качеството кредитор и е налице валидно сключен договор, който очевидно да не уврежда потребителя – в този случай следва да се направи преценка на клаузите. Случаят обаче не е такъв.
Доколкото жалбоподателят не е установил, че има качеството кредитор, респективно – че има вземане спрямо длъжника, не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение.
Отделно от изложеното съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г./
Като краен резултат е правилен извода на първостепенния съд, че следва да се остави без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, макар и изложените от въззивната инстанция съображения да са различни. Разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
На страната не следва да се присъждат разноски за настоящето производство.
Воден от гореизложеното, П.ският окръжен съд, VII граждански състав ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №26949/24.09.2024 г., постановено по ч.гр.д.
№15475/2024 г. по описа на Районен съд П., XXIV граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2