Решение № 67 от 24.07.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 67

***, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200086 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Ф. Д., ЕГН **********, ******, срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от Началник група в ОДМВР – Силистра, РУ - Дулово, с което на основание чл.174, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са му наложени административни наказания: глоба в размер на 1 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП (управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5 промила).

НП е издадено въз основа на АУАН серия ** № *** г.

В обстоятелствената част на НП е описано, че на *** г. около *** ч. в ***, на ул. „**“ до дом № *** жалбоподателят Д. Д. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Ф. Дж. Ф. от **, когато бил спрян за проверка от полицейски служители. При проверката водачът бил тестван за алкохол с техническо средство Алкотест “Дрегер” ** (фаб.

№ **), като устройството отчело положителен резултат – 1.15‰ алкохол в издишания въздух (проба № ***). На водача бил издаден талон за медицинско изследване №*** и същият дал кръвна проба във Филиала за спешна помощ – Дулово, като по изготвената впоследствие химическа експертиза (Протокол № **** г.) е установено съдържание на алкохол в кръвта 0.90‰. В НП е отбелязано също, че за същото деяние жалбоподателят вече е бил наказан по НП №**, връчено на *** г. и влязло в сила на *** г. АУАН е подписан от нарушителя без възражения, но в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН е постъпило негово писмено възражение срещу констатациите. Административно-наказващият орган (АНО) е приел, че не са налице основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл.28 ЗАНН. При определяне на наказанията в обжалваното НП органът е обсъдил обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН, отчитайки че размерът на глобата не е законово фиксиран. Като отегчаващо обстоятелство е ценена именно повторността на нарушението, тъй като жалбоподателят повторно управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5‰ до 1.2‰ включително.

Жалбоподателят твърди в жалбата (и допълненията към нея), че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло. Излага се като основен довод, че са 1 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: след като жалбоподателят е оспорил с възражение резултата на техническото средство (Дрегера) и е дал кръвна проба, в наказателното постановление не е следвало да се сочат показанията на Дрегера, а само резултатът от лабораторното изследване. Според жалбоподателя липсата на посочване на окончателно установената концентрация на алкохол (0.90‰) в диспозитива на НП представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, водещо до неговата отмяна. На следващо място се твърди, че наложените наказания са явно завишени и несъответни на обществения риск – жалбоподателят е млад човек, безработен, без други системни нарушения на ЗДвП освен един предходен случай (за същото нарушение през ** г.). Счита се, че АНО не е съобразил в достатъчна степен изискванията на чл.27, ал.2 ЗАНН за индивидуализация – в частност не е изложил мотиви защо не налага минималните предвидени санкции (глоба 1 000 лв. и 12 месеца лишаване от правоуправление). Като допълнителни аргументи за незаконосъобразност на НП се сочат още: пропуски при попълване на АУАН (неточно цитиране на нарушената правна норма – например непосочване на конкретния подлек от чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП), както и нарушения на Наредба № 1/19.07.2017 г. – жалбоподателят твърди, че при връчване на талона за кръвна проба не бил предупреден да не поглъща алкохол или други вещества до вземане на пробата и че не били взети две отделни проби кръв в изискваните по наредбата вакуумни епруветки. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата по всички изложени основания и алтернативно моли, ако съдът приеме НП за законосъобразно, същото да бъде изменено чрез намаляване на наказанията към законовия минимум. Претендират се направените по делото разноски (адвокатски хонорар), отразени в списък.

Административно-наказващият орган (Началник РУ – Дулово, ОДМВР – Силистра) чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. А. оспорва жалбата като неоснователна.

В становище и пледоария, АНО излага, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства – установено е по несъмнен начин, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС в посоченото време и място след употреба на алкохол. Актът за нарушение и издаденото въз основа на него НП съдържат всички законови реквизити, били са надлежно предявени на нарушителя и той е разбрал в какво е обвинен. По отношение на спорния въпрос за показанията на техническото средство и кръвния резултат, административният орган посочва, че в обстоятелствената част на наказателното постановление са отразени и двата резултата – както положителната проба с дрегера (1.15‰), така и номерът и заключението на последвалата химическа експертиза, показала 0.90‰. Следователно не било вярно, че органът е игнорирал резултатите от кръвната проба – напротив, същите са взети предвид, но и двата метода на изследване категорично сочат наличие на алкохол над допустимите 0.5‰, поради което нарушението е доказано и според АНО не са налице процесуални нарушения. Относно санкциите, АНО счита, че размерите им са правилно определени в рамките, предвидени от закона, с оглед на сериозността на нарушението (0.9‰ е близко до горната граница от 1.2‰) и характера на дееца (нарушението е повторно, което изключва възможността да се приеме по-ниска обществена опасност). Предвид изложеното, ответникът настоява жалбата да се остави без уважение, НП да бъде изцяло потвърдено като законосъобразно, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното следствие по делото са разпитани актосъставителят Д. Р. О. (мл. автоконтрольор при РУ – Дулово) и свидетелят Д. Б. А. (мл. инспектор при РУ – Дулово), които са участвали в полицейската проверка. Двамата свидетели дават логични, последователни и допълващи се показания за случилото се на *** г. – техните свидетелства съдът кредитира изцяло, като обективни и непредубедени. От показанията се установява, че около *** ч. на *** г. в ***, по ул. „**“, полицейският автопатрул (в състав св. О. и св. А.) спрял за проверка лек автомобил „***“ с посочената по-горе регистрация, управляван от жалбоподателя Дж. Д.. В автомобила заедно с него пътувал още един млад мъж. При слизането на водача, контролните органи забелязали признаци на алкохолно повлияване – жалбоподателят имал забавени реакции, говорът му бил завален и от него се усещал силен мирис на алкохол; в автомобила се виждали кутийки бира. На въпрос на полицаите дали е пил, жалбоподателят първоначално признал, че е изпил „една бира“. Свидетелите разказват, 2 че пробата с дрегера се е наложило да бъде направена на два пъти, тъй като при първия опит водачът не издишал правилно и апаратът не отчел резултат. Вторият опит бил успешен – техническото средство отчело 1.15‰, след което проверяваният признал, че е изпил общо четири бири. Полицаите обяснили на Дж. Д. правото му да даде кръвна проба за по-точно изследване; той заявил желанието си да се възползва от това право. Незабавно бил съставен талон за медицинско изследване и жалбоподателят (който междувременно се оплакал, че не се чувства добре) бил съпроводен със служебния автомобил до Филиала за спешна помощ – Дулово, където дежурен медицински екип взел кръвна проба в рамките на регламентираните 45 минути. Свидетелите уточниха, че по принцип съпровождането на водач с под 1.2‰ алкохол не е строго задължително според Наредба №1/2017 г., но в случая полицаите преценили, че е необходимо – за да предотвратят опит друг човек (спътникът) да се яви вместо водача и да даде проба, а и от чисто човешка гледна точка, тъй като жалбоподателят бил в недобро състояние и нямало кой друг да го придвижи до болницата своевременно.

След като кръвната проба била взета, служителите оставили водача във филиала на Спешна помощ и се оттеглили по други задачи. Преди това те предупредили Дж. Д., че не може да управлява автомобила си поради установеното нарушение и го посъветвали да изчака до сутринта или да намери правоспособен шофьор, който да прибере колата вместо него. Св. А. потвърждава, че жалбоподателят лично се е подписал на съставения АУАН, след като му било разяснено съдържанието на нарушението. Също така се установява от показанията (и не се спори), че по рано – през ** г. – жалбоподателят вече е бил залавян от същите служители да управлява автомобил след употреба на алкохол, за което му е било издадено предходното НП (влязло в сила).

Приобщени по делото писмени доказателства: оригиналът на АУАН №*** г.; препис от обжалваното НП №*** г.; справка за нарушител/водач на ОДМВР – Силистра; копие от НП №**/** г. (предходното наказание); Протокол №**** г. за химическо изследване на кръв (изготвен от сектор БНТЛ при ОДМВР – Силистра), удостоверяващ концентрация на етилов алкохол 0.90 промила; удостоверение за годност на техническото средство (алкотест) и заповеди на МВР, удостоверяващи компетентността на издателя на НП. Нито една от страните не оспори истинността и редовността на тези доказателства.

Съдът, след като обсъди всички събрани доказателства – поотделно и в съвкупност – приема за установена описаната фактическа обстановка.

Жалбата е допустима, подадена в срок и от надлежна страна срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл.59 и сл. ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на *** г., а жалбата, срещу него, е депозирана пред наказващия орган на *** г.- в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, следователно е допустима. Според НП № *** г.., нарушението е извършено на *** г. в *** часа в ***, по ул. „**“, следователно компетентен да разгледа жалбата е Районен съд - ***.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

I. Доказаност на нарушението:

Безспорно от доказателствата по делото се установява извършването на вмененото на жалбоподателя административно нарушение – той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата граница от 0.5‰ (в случая значително над нея).

Действително, в конкретния казус са налице две различни количествени измервания на алкохолната концентрация – 1.15‰ (установено на място с техническо средство) и 0.90‰ (установено чрез лабораторно изследване на кръвта). Съдът намира, че това обстоятелство не поражда съмнение относно авторството или съставомерността на деянието, нито накърнява правото на защита на жалбоподателя. Както е известно, нормативната уредба допуска два алтернативни способа за установяване употребата на алкохол от водачите – чрез проверка с техническо средство (дрегер) или чрез медицинско лабораторно изследване. Ако водачът не е съгласен с показанията на дрегера, той има право да даде кръв за химически анализ и при наличие на лабораторно заключение законово установените стойности от 3 кръвната проба се считат за определящи (арг. от чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП).

Именно това се е случило в процесния случай – жалбоподателят е упражнил правото си да оспори резултата от уреда чрез кръвна проба, която е анализирана по надлежния ред.

Разликата между двете измервания (около 0.25‰) е лесно обяснима с оглед протичането на време (около 30-40 минути) между двете изследвания, през което е естествено концентрацията на алкохол постепенно да спадне. Тази разлика е малка и по същество ирелевантна за отговорността на дееца – и двата резултата многократно надхвърлят законовия минимум от 0.5‰, което е достатъчно за съставяне на АУАН и за налагане на санкция.

Важно е да се подчертае, че административно-наказващият орган е отчел надлежно резултатите от кръвната проба. Видно от съдържанието на НП (обстоятелствена част), органът подробно е описал констатираното нарушение, като е посочил както отчетената от дрегера стойност 1.15‰, така и факта на дадената кръвна проба и номера на протокола от химическата експертиза със заключение 0.90‰. Ето защо не може да се приеме, че е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН – описанието на нарушението в НП съдържа всички значими факти и обстоятелства, включително окончателно установената концентрация на алкохол. Обстоятелството, че в диспозитива на НП (при правната квалификация) повторно е цитирана приложимата санкционна разпоредба за концентрация „над 0.5‰ до 1.2‰“ само уточнява правната рамка на отговорността и не въвежда неяснота относно конкретните установени стойности. Възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно – съществено процесуално нарушение би било налице, ако органът беше отказал да проведе изследване или беше пренебрегнал резултатите от него. В случая обаче лабораторното изследване е извършено законосъобразно, стойността 0.90‰ (потвърждаваща наличието на алкохол над допустимото) фигурира в доказателствата и в мотивите на НП, и тя не се разминава съществено с първоначалната индикация от техническото средство. Както посочва и съдебната практика, наличието на две близки стойности от двата вида изследване не затруднява по никакъв начин защитата на нарушителя – той е напълно наясно в какво нарушение е обвинен и може да организира адекватно защитните си твърдения. В този смисъл е например Решение № 1693/29.03.2012 г. на АдмС – София-град, І отд. по адм. д.