Акт от 12.03.2021, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260016 гр. Силистра, 12 март

2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми януари 2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И.

И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 257 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Емакс”

ООД твърди, че посредством НА за покупко

– продажба № .., т. 22 по описа на СВ – С. придобил от ответното дружество правото на собственост върху ПИ с идентификатор ……………. по кадастралната карта и регистри на гр. С……….., одобрен със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 4087 кв.м., находящ се в гр. С., „Промишлена зона – Х.М.“, както и СОС с идентификатор ……………….. по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрен със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „П. Б.“ № …………, на втория етаж на сграда с идентификатор ……………….., с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 347,11 кв.м., ведно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж. След сделката самостоятелният обект бил преустроен в автосервиз съгласно удостоверение № 48 от 18.06.2008 г. за въвеждане в експлоатация, като до настоящия момент той продължавал да функционира като такъв. На 21.09.2019 г. обектът преустановил за една седмица дейността си поради отпуск на служителите, като след тяхното завръщане се установило, че отходната канализация в сградата не функционира. След като служителите на ищеца не могли със собствени усилия да разрешат възникналия проблем, дружеството потърсило услугите на ВиК – С., чиито специалисти установили, че запушването е осъществено на първия етаж на съсобствената сграда, собственост на „Еми” АД.

Отделно от това при проверка на РИОСВ от 17.01.2020 г. било установено затапване на канализационното отклонение от изграденото в имота на ищеца с идентификатор ……….. пречиствателно съоръжение КМУ 2 в ревизионна шахта в имота на „Еми” АД, предприето по заповед на управителя на дружеството. При проверката затапването било премахнато, след което канализационното отклонение било запушено отново, като при повторното запушване престанала да функционира и канализацията на друга сграда на ищеца, находяща се в посочения имот. Поради тези обстоятелства ищецът моли съда да осъди ответното дружество да премахне запушването и да възстанови нормалното функциониране на канализацията, обслужваща СОС с идентификатор ……….. и КМУ-2 (кало масло уловител-2) в имот с идентификатор ………………... Претендира направените по делото разноски заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното им плащане.

Ответникът

„Еми” АД оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че при закупуването на СОС с идентификатор ……………. от „Емакс” ООД обектът не е имал водопровод и канал за мръсна вода, като по молба на ищцовото дружество ответникът дал съгласие за временен достъп до водопроводната и канализационна система, разположена в гараж, собственост на „Еми” АД, до изграждането на трайна връзка съгласно нормативните изисквания. Тази временна връзка била осъществена чрез пробиване на отвори и поставяне на тръби, които продължили да висят по стените и тавана на гаража на ответника и до момента и препятствали извършването на ремонт в санитарния възел в този обект. Отделно от това ВиК – С. изискало от ответника да представи сключен между страните договор за заустване на отпадните води от автосервиза в канализационната система на града, като го предупредило, че при липса на договор следва да предприеме мерки по изключване на „Емакс” ООД от канализационния колектор (т.е. за прекъсване на връзката с канала за мръсна вода в автосервиза). Твърди също така, че сграда КМУ-2 се намира в собствения на ищеца имот с идентификатор ………….., като заявява, че не е уведомен за запушване на канализацията на тази сграда и че служители на дружеството не са предприемали действия с такава цел. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 109 ЗС.

Чрез НА № ., т. .. по описа на СВ – С. за 2005 г. ищецът придобил от ответното дружество чрез договор за покупко – продажба правото на собственост върху ПИ с идентификатор ………….. по кадастралната карта и регистри на гр. С…., одобрен със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 4087 кв.м., находящ се в гр. С.., „Промишлена зона – Х. М.“, както и върху СОС с идентификатор ………… по кадастралната карта и регистри на гр. Силистра, одобрен със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „П. Б.“ № ………., на втория етаж на сграда с идентификатор …………….., с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 347,11 кв.м., ведно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж. По делото не е спорно, че след сключването на този договор ответникът запазил собствеността си върху първия етаж на сграда с идентификатор …………….., която била разпределена между страните в режим на етажна собственост. През 2008 г. самостоятелният обект бил преустроен в автосервиз за диагностика и ремонт на автомобили, видно от удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 48 от 18.06.2008 г. Преустройството е извършено след издадено строително разрешение и изготвен инвестиционен проект, който в част ВиК предвижда захранването с вода да се осъществи по съществуващия вертикален водопроводен щранг, попадащ в новопроектирано санитарно помещение, след водовземането да се монтира водомерен възел, като в помещението се поставят една тоалетна и една мивка, отпадъчните води от тези прибори да се заустят към съществуващия вертикален канализационен щранг, а отпадните води от подовите сифони в работното помещение - в съществуваща ревизионна шахта към площадковата канализация (след пречистването им за инцидентно разлети нефтопродукти в нафтоуловителя). Това преустройство съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ е предприето със съгласието на ответното дружество, предоставено в писмен договор от 26.11.2007 г. с нотариално заверени подписи на управителите на дружествата – страни по него (неправилно обозначен като такъв по чл. 183, ал. 1 ЗУТ), според който „Еми“ АД дало съгласие на „Емакс” ООД да извърши преустройство на част от сградата в „автосервиз за диагностика и ремонт на автомобили със смяна на масла“, както и за „използване на вертикалната ВиК мрежа в съсобствения ни УПИ 7, кв. 3 по плана на С., намиращ се в гр. С., ул. „П. Б.“ № …“. В заключението си по назначената СТЕ вещото лице след извършен оглед на имота констатира, че тръбата, отвеждаща отпадната вода от сервизния възел на СОС с идентификатор …………….. е демонтирана и отворът, през който е минавала, е затворен с метална планка, като става ясно, че тези действия са предприети в гаража на долния етаж, през който тръбата преминава, който етаж е собственост на ответната страна.

Чл. 109 ЗС гласи, че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В конкретния случай става ясно, че запушването на тръбата, отвеждаща отпадните води от санитарния възел в СОС с идентификатор ……………, препятства функционирането на това санитарно помещение, с което се затруднява и пълноценното упражняване на правото на собственост на ищцовото дружество върху самостоятелния обект и се осъществява едната от предпоставките за уважаване на иска, регламентирана в чл. 109 ЗС. В конкретния случай става ясно, че ВиК системата в обекта на ищеца е изпълнена съобразно предвижданията на утвърдения инвестиционен проект, в който са отразени необходимите за преустройството на обекта СМР, всред които и присъединяването на обекта към ВиК инсталацията на сградата. От заключението на вещото лице и от представения от ответника снимков материал се установява, че заустването на отпадните води от санитарния възел в СОС с идентификатор ……………. във вертикалния канализационен щранг на сградата е било осъществено чрез тръба, преминаваща диагонално по стената от горния ъгъл в гаража на ответника до мястото, в което се заустват отпадните води от умивалника в същото това помещение. Според становището на вещото лице изпълнението на това заустване не отговаря на съответните строителни норми, тъй като отвеждащата тръба е следвало да премине през помещението на ответника хоризонтално по тавана и да слезе вертикално към точката на заустване, а не да се разположи диагонално по стената; настоящото изпълнение на инсталацията очевидно е в противоречие с чл. 139, ал. 1 и 144, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, според които хоризонталните канализационни клонове се проектират праволинейни с максимален наклон 0,05 m/m., както и с чл. 145, ал. 1 от същата наредба, според който вертикалните канализационни клонове се проектират праволинейни с еднакъв диаметър по цялата им височина. Оказва се, че според съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, премахването на съоръжение, което не съответства на нормативно установените изисквания за изграждането му, не е неоснователно действие (по смисъла на чл. 109 ЗС) – решение № 123 от 04.10.2019 г. по гр.д. 3424/2018 г. на ВКС, I г.о., поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставките за уважаване на предявената претенция, макар сторените от ответника действия да препятстват ползването на обекта на ищеца съобразно неговото променено предназначение. Допълнителен аргумент в тази насока е и липсата на договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води с ВиК – С……… по отношение на преустроения обект – автосервиз, което следва както от непредставянето на доказателства за сключването на такъв, така и от т. 3 от писмо на ВиК оператора, в което той посочва, че не се намира в договорни отношения с „Емакс” ООД по отношение на процесния автосервиз. Всъщност съдът намира за неоснователно позоваването на ответника на чл. 193 ЗУТ, въвеждащ необходимостта от писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите за учредяване на правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, тъй като тази разпоредба не касае свързването на обект от етажна собственост към инсталациите на сградата, а визира отношенията между собствениците на поземлени имоти и то с различен предмет видно от текста на разпоредбата. Сключеният между страните договор от 26.11.2007 г. има като свой предмет именно свързването на преустроения обект на ищеца с ВиК мрежата на сградата, поради което ищцовото дружество е в правото си да присъедини автосервиза към сградната ВиК инсталация при спазване на съответните технически изисквания, въпреки че до настоящия момент това не е било осъществено. Издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на преустроения обект очевидно не би могло да санира допуснатите нарушения при присъединяването му към канализацията на сградата, като при това положение евентуалното уважаване на иска би изправило ответника пред две възможности – да възстанови в първоначалния ѝ технически неприемлив вид канализационната връзка на автосервиза със сградната канализация или да извърши за своя сметка свързването на начин, съобразен с техническите норми, като поеме и проектирането на канализационните клонове – т.е. да довърши преустройството на обекта на „Емакс” ООД, което съдът счита, че не е негово задължение, нита някога е било такова. Поради изложените причини предявеният иск за премахване на извършеното от ответника затапване на канализацията на автосервиза на „Емакс” ООД се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.

От заключението на вещото лице става ясно, че в притежавания от ищеца имот с идентификатор ……………… е изграден дъждосъбирателен канал на площадката около административната сграда, като същият се зауства в пречиствателно съоръжение – Кало – масло уловител 2, в което са заустени и битовата отпадъчна вода от административната сграда и водите от производствените и обслужващи сгради в имота. Според предназначението си КМУ 2 утаявало попадналите във водата масла и отвеждало пречистената вода към площадковата канализация, разположена на територията на имот с идентификатор …………………, собственост на „Еми“ АД, където водата се зауствала в ревизионна шахта, разположена в северозападния край на имота.