Определение № 32 от 08.02.2022, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 15/2022
- Вид
- Определение № 32
- Подписан
- 08.02.2022
- В сила
- 08.02.2022
- Състав
- ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32 гр. Търговище, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20223500500015 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 413, ал.
2 от ГПК.
С Разпореждане № 2770 от 29.12.2021 година по ч. гр. дело № 20213530101816 по описа за 2021 година съдът е заявление за издаване на заповед за изпълнение от заявителя «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София - 1335, бул. «Д-р Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева-изпълнителен директор, чрез пълномощник юрисконсулт ИВ. Н. Н. , с адрес [ населено място ], против С. ИБР. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес [населено място ] , за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта за 1219.03 лв. - договорна лихва, дължима за период от 20.02.2020 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 01.12.2021 г. /дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 570.70 лв. - обезщетение за забава, считано от 21.02.2020 г. до дата на подаване на заявлението в съда - 29.12.2021 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева, чрез юрисконсулт ИВ. Н. Н., против така 1 постановеното разпореждане с молба за неговата отмяна и уважаване на подаденото заявление, като се излагат следните съображения:
Твърди се, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК изисква да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР . Думата „допускания" тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания, са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити.
В процесния договор за кредит са посочени годишният лихвен процент, годишният процент на разходите, общата сума, дължимата от потребителя, а в чл. 3, изречение последно от общите условия е посочено, че началната дата на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него. В Решение № 58 от 5.08.2021 г. на БАС по в. гр. д. № 236/2021 г. е посочено, че действително процесният договор не съдържа описание на взетите при горното изчисление допускания, но в общите условия на банката ясно и изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в договора на страните те са категорично и недвусмислено посочени в процентно изражение и като глобална сума, предвид което липсата на данни за взетите предвид допускания сама по себе си не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения на други кредитни институции, а също и при необходимост да се откаже от договора.
Предвид изложеното жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното Разпореждане № 2770 от 29.12.2021 г. по ч.гр.д. 1816/2021 г., 9 св, Районен съд Търговище в частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу С. ИБР. Н. за сумата от 1219.03 лева - възнаградителна лихва и за сумата от 570.70 лева - обезщетение за забава, като неправилно и 2 незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.
Настоящият съдебен състав, на база на собствена преценка на клаузите на процесния договор, приема следното:
По делото не са спорни параметрите на сключения между страните договор за потребителски кредит. В него е налице обаче нещо много съществено – посоченият годишен процент на разходите не отчита цялата финансова тежест за длъжника. В конкретния случай сключването на договор за застраховка на плащанията е условие за сключване на потребителския договор, поради което ГПР следва да отчита и предвидените плащания за дължимата застрахователна премия, които са включени в месечната погасителна вноска. В настоящото производство съдът не е в състояние да посочи точно какъв би бил ГПР, ако се отчитат и задължителните плащания за застраховка, но доколкото предвидения ГПР в договора е близък до горната максимално допустима негова стойност, то следва да се приеме, че с голяма вероятност реалният ГПР по обсъждания договор е по-висок от 50%.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Като не е включил разноските за „Застрахователна премия“ при изчисляване на процесния ГПР, кредиторът е заобиколил изискванията на закона. Следва да се приеме, че процесният договор само на това основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение - липса на точна, ясна и вярна информация в договора, поради което потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.
Предвид изложените съображения въззивният съд приема, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Определението на въззивния съд е необжалваемо по съображенията, изложени в т.8 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на «АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София - 1335, бул.
«Д-р Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева-изпълнителен директор, чрез пълномощник - юрисконсулт ИВ. Н. Н., с адрес [ населено място ], против Разпореждане № 2770 от 29.12.2021 година по ч. гр. дело № 20213530101816 по описа за 2021 година на Районен съд – Търговище, като неоснователна.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4