Решение № 26 от 13.02.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Габрово, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20264200500022 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.2 ГПК.

Образувано е по жалба на Т. Р. Н. против действия на ЧСИ З.В. по изп. дела № 1481/2025 г.

Твърди се, че жалбоподателка е длъжник по посоченото изпълнителното дело. По искане на взискателя, ЧСИ наложил запор върху пенсията на жалбоподателката, която обаче била в размер по- малък от минималната работна заплата. Поради това на основание чл.444 т.8 ГПК представлявала несеквистеруемо вземане.Помолила да бъде освободена от заплащане на държавна такса и да й бъде предоставена правна помощ, но исканията не били уважени.

Иска да бъде вдигнат наложения запор, да й бъде предоставена правна помощ, да бъде освободена от заплащане на държавна такса и производството да бъде спряно до приключване на процедурата на обжалване.

Писмено възражение от насрещната страна не е представено.

В мотивите си, ЧСИ излага подробни доводи за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и мотивите на ЧСИ, 1 приема следното :

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ.

Искането за освобождаване от заплащане на държавна такса е безпредметно, тъй като изискуемата държавна такса е внесена по сметка на Окръжен съд Габрово на 16.12.2025 г. в изпълнение на указанията, дадени от ЧСИ. Други такси в настоящото производство не са дължими.

Искането за предоставяне на правна помощ е също неоснователно.

Съгласно разпоредбата чл. 23, ал. 2 от ЗПП, в хипотезата на чл. 21, т. 2, правната помощ се предоставя в случаите когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, като преценката за наличието на условията за предоставянето й се извършва от съответния орган, въз основа на представените доказателства – в конкретния случай от съдебният изпълнител, който в случая няма произнасяне. За процесуална икономия, съдът намира, че следва да се произнесе по направеното в жалбата искане.

Предвид доказателствата за доходите на жалбоподателката, които са под размера на минималната работна заплата за страната, следва да се обсъди дали интересите на правосъдието налагат предоставяне на правна помощ на лицето под формата на процесуално представителство, като се има предвид самото съдържание на искането за защита, по повод на което се търси правната помощ. Видно от предмета на жалбата, правната помощ би се ограничила единствено до процесуално представителство в производството по обжалване действията на ДСИ, във връзка с оплаквания за несеквестируемост на запорирано вземане на длъжника – личната сметка в „Юробанк България“ и пенсия в ТП НОИ Габрово.

Произнасянето по жалбата срещу действията на съдебният изпълнител се развива и приключва е в закрито заседание. В жалбата конкретно и точно са изложени основните оплаквания и тя може да бъде разгледана по същество, като съдът се произнесе по въпроса дали вземанено, спрямо което е насочено 2 изпълнението е несевистируемо. Правна помощ се предоставя, ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие, какъвто на жалбоподателката безспорно е предоставен чрез разглеждане на жалбата й от съда.В конкретният случай интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, като същото не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на жалбоподателката, като се има предвид и дължимата преценка за допустимост и евентуална основателност на претенцията.

По същество на жалбата.

Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В случая жалбоподателката, която е длъжник по изпълнението твърди, че изпълнението е насочено върху несеквистируемо имущество –пенсия, която е в размер под размера на минималната работна заплата.

На основание заявление от взискателя, придружено с изпълнителен лист, на 29.09.2025 г. е образувано изпълнително делото № 1481/2025 г. по описа на ЧСИ З.В. рег. № 734, район на действие Окръжен съд Габрово с взискател Х. Т. Х. и длъжник Т. Р. Н..На 29.09.2025 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до „Юробанк България АД и ТП НОИ Габрово, с които налага запор на вземанията на длъжника в банката и запор на пенсията до размер на дължимите суми.

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са до размера на минималната работна заплата, тъй като представляват несеквестируем доход.

Налагането на запор на сметката на длъжника само по себе си не е незаконосъобразно и не е в противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия доход на длъжника, ако изпълнението върху постъпленията по тези сметки се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл.

446а ГПК. В този смисъл е разпоредбата на чл. 446а, ал. 2 ГПК, според която запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Доколкото 3 по сметката на длъжника биха могли да постъпват и други секвестируеми вземания или е налице възможност постъпилите несеквестируеми средства да не бъдат изтеглени в рамките на един месец, поради което биха придобили характер на спестявания, то налагането на запора върху сметката на длъжника не се явява незаконосъобразно действие. Когато лицето задържа несеквестируеми или изключени от принудително изпълнение суми в банковата си сметка и не ги изразходва в рамките на един месец, се приема, че то няма нужда от тях, за да преживява нормално през съответния период, което има за последица отпадане на законовата защита. Тези суми придобиват характер на спестявания, които лицето може да си позволи да не изразходва за ежедневните си нужди, като по този начин те стават годен обект, върху който да се насочи принудително изпълнение. В случая такова задържане на средства в сметката на жалбоподателката не е констатирано, поради което и банката не е превеждала суми по изпълнителното дело. Същото се отнася и до другото трето задължено лице ТД НОИ, което също не е превеждало удръжки от пенсията, тъй като същата е в размер водещ до несеквистеруемост.Докато пенсията на жалбоподателката е в размер под или до минималната работна заплата, определена за страната, запорното съобщение до ТП НОИ Габрово не поражда действие, освен за задължение за издръжка, на основание чл.446а ал.2 ГПК. При налагане на запорите банката и ТП НОИ изрично са предупредени със запорните съобщения, изпратени от ЧСИ, за задълженията, произтичащи от разпоредбата на чл.446 ГПК.

Предвид изложеното, доколкото по делото не се установяват действия, несъвместими с установената несеквестируемост на получаваната от жалбоподателката пенсия, жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. С оглед произнасяне по жалбата и предвид неоснователността й, съдът приема, че искането за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 438 от ГПК следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. Р. Н., длъжник по изпълнително дело № 20257340401481 по описа на ЧСИ З.В., рег. № 734, с 4 район на действие ГОС, с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, с която се обжалва насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, както и искането за спиране на изпълнителното дело на основание чл. 438 ГПК, като неоснователни.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5