Определение № 260 от 30.06.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. К., 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил М. Димов

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно гражданско дело № 20255100500152 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Определение рег. № 513/12.04.2025 г., постановено по гр.д. № 176/2025 г., Районен съд – К. е оставил без уважение искането на А. Р. Р. от гр.

К. за освобождаване от дължимата държавна такса по гр.д. № 176/2025 г. по описа на Районен съд – К..

Против така постановеното определение е подадена частна жалба от ЕАД „Е.И.“, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. Е.И., пълномощник на А. Р. Р., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че определението на Районен съд – К. е неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд бил приложил разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК неправилно, тълкувайки я ограничително, възприемайки, че А. Р. разполага със средства да заплати дължимите държавни такси по производството, тъй като притежавала банкови сметки, но наличието на банкови сметки не било равнозначно на това, че същата притежава парични средства по тях. Според жалбоподателката, в настоящият случай не е налице правилна преценка от първоинстанционния съд относно социалния статус на А. Р., предвид получавания от последната доход в минимален за страната размер; отглеждането на малолетно дете; необходимите разходи за живот; кредитна задлъжнялост; липсата на имущество, от което да реализира доходи; както и множеството дела, по които е страна, и по които следва да заплати държавни такси и депозити за ССЕ. Неправилен бил изводът на съда, че ищцата не би се затруднила да заплати дължимите такси и разноски по делото.

По този начин съдът препятствал достъпа до правосъдие на ищцата, поради невъзможността да заплати дължимите държавни такси, което било отказ от правосъдие. Цитират се съдебни решения на върховната съдебна инстанция, в които било прието, че при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал.2 от ГПК съдът е длъжен да 1 извърши проверка дали са налице предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса. При тези доводи, жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Окръжният съд, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес, и срещу акт, които подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството пред Районен съд – К. е образувано по искова молба с вх. № 1449/06.02.2025 г. (п.кл. 05.02.2025 г.) от А. Р. Р., чрез ЕАД „Е.И.“, представлявано от адв. Е.И., против „М.“ АД, с която е предявен установителен иск за прогласяване на нищожността на чл. 10 от Договор за потребителски кредит, сключен между А. Р. Р. и „М.“ АД от 04.09.2024 г.

С Разпореждане рег. № 408/12.02.2025 г., постановено по гр.д. № 176/2025 г. по описа на Районен съд – К., исковата молба е оставена без движение, като съдът е дал указание на ищцата в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да внесе дължимата държавна такса по сметка на РС – К. в размер на 50.00 лева и да представи доказателство за внасянето й.

В Районен съд – К. е постъпила молба с вх. № 2319/26.02.2025 г. по описа на РС К. от ЕАД „Е.И.“, представлявано от адв. Е.И., пълномощник на А. Р. Р., с която моли съда да освободи последната от внасяне на държавна такса, тъй като е непосилна за нея. Също така моли съда служебно да извърши справки в НОИ, НАП, АВ, както и за кредитната задлъжнялост на ищцата, след което да направи преценка дали същата би могла да заплати определената държавна такса. С молбата е представена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от А. Р. Р..

С Разпореждане рег. № 572/04.03.2025 г., постановено по гр.д. № 176/2025 г., Районен съд – К. е оставил без движение подадената молба по чл.

83, ал.2 от ГПК до събиране на данни. С разпореждането съдът е указал на ищцата да представи доказателства за твърдените „общи задължения към банки и фирми за бързи кредити около 50 000 лева“, като посочи размер на месечните задължения, както и да представи декларация по чл. 83, ал.2 от ГПК, съдържаща дата на попълването и подписването й. Със същото разпореждане Районен съд – К. е разпоредил да се изискат справки от НОИ, НАП, БНБ, АВ, ТР, НБД „Население“, ОД на МВР – К. и РЗИ – К..

С молба вх. № 3547/25.03.2025 г. по описа на РС - К., подадена от ЕАД 2

„Е.И.“, представлявано от адв. Е.И., пълномощник на А. Р. Р., се моли съда да извърши служебно справка в РС – К. за образуваните дела от страна на ищцата срещу фирми за бързи кредити, от която справка да се установи общия размер на задълженията. С молбата пълномощникът на ищцата уточнява, че декларацията е подписаната от последната непосредствено преди депозиране на исковите молби в Районен съд – К..

За да постанови съдебния си акт, Районен съд - К. е приел, че определената държавна такса в размер на 50.00 лева не се явява непосилна за ищцата, тъй като тя е декларирала доход в размер на 1090 лева от трудово възнаграждение и 55.00 лева детски надбавки. Съдът е отчел и другите декларирани обстоятелства, а именно – липса на имущество, липса на акции и облигации, липса на движими вещи със значителна стойност, липса на влогове в банки и вземания от трети лица. Съдът е отбелязал, че обстоятелството, че ищцата е длъжник по множество кредити на обща стойност от 50 000 лева не може да бъде a priori аргумент нито за възможност, нито за невъзможност за заплащане на държавни такси и разноски. По делото не били представени доказателства, от които да е видно кои задължения по кредити са изискуеми и какви са дължимите вноски по тях, за да се направи преценка каква част от доходите на ищцата следва да бъдат отделени за заплащане на кредитните задължения. Не била изпълнила указанията на съда да посочи датата на подписване на декларацията по чл. 83, ал.2 от ГПК, като посочването на обстоятелството, че същата е подписана непосредствено преди депозиране на исковата молба в съда, не представлявало изпълнение на това задължение. При тези съображения, Районен съд – К. е оставил без уважение молбата за освобождаване на ищцата А. Р. от заплащане на дължимата държавна такса.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е неправилно по следните съображения:

Ищцата е представила декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл.313 от НК, в която е посочила, че не е семейна; има едно малолетно дете, родено на 16.12.2014 г.; че получава трудово възнаграждение от 1090.00 лв. и детски надбавки от 55 лв.; че тя и членовете на семейството й не притежават недвижимо имущество и МПС-та; както и че не притежава ценни книги, движими вещи на значителна стойност, влогове в банки и няма вземания от трети лица, но има общи задължения към банки и фирми за бързи кредити в размер на около 50 000 лева, по които не успява да заплаща месечните вноски.

От изисканите и постъпили по делото справки и информация от Агенция по вписванията, ТД на НАП П. - офис К., БНБ, РЗИ - К. при Министерство на здравеопазването, ОД на МВР - К. и НОИ, както и от извършена справка в НБД „Население“ се установява, че ищцата има едно малолетно дете, родено на 16.12.2014 г., не е регистрирана в ТРРЮЛНЦ, няма регистрация като безработно лице и не получава обезщетение за безработица, има открити банкови сметки в търговски банки, както и платежни сметки в 3

„П.“ АД и „И.П.“ АД, получава по действащ трудов договор възнаграждение от 1090.00 лв. като облагаем доход, няма недвижимо имущество и МПС – та, както и че й е определена трайно намалена работоспособност от 38 % поради общо заболяване. С оглед указанията на съда ищцата е поискала съдът служебно да извърши справка за образувани дела срещу нея от фирми за бързи кредити, от която да се установи общия размер на задълженията й, което искане районният съд не е приел за основателно.

При правилно установени фактически обстоятелства относно имущественото състояние на ищцата А. Р., районният съд е достигнал до неправилния извод, че не е налице основанието на чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса в размер на 50.00 лева.

Съгласно практиката на ВКС, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса, въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса. Единствено след извършване на тази преценка съдът може да направи обоснован извод за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 т.1-7 от ГПК и да се произнесе дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на държавна такса.

В хода на делото ищцата е представила декларация за материалното, гражданското си и здравословното си състояние, при условията на чл.313 от ГПК, като декларираните обстоятелства относно доходи и имуществено състояние на същата са установени и от изисканите от първоинстанционния съд справки и информация.

Въззивният съд, като взе предвид, че ищцата е на 38 години; че не притежава недвижимо имущество и движимо имущество със значителна стойност; че получава доход в размер на минималната работна заплата; че има едно малолетно дете; както и че е с трайно намалена работоспособност от 38 %, поради общо заболяване, счита, че може да се направи обоснован извод, че ищцата А. Р. няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 50.00 лева. Тази невъзможност следва от законоустановения обхват на несеквестируемите доходи в чл.446 и сл. от ГПК и от законоустановения размер на минималната работна заплата за страната от 1077 лева.

Така, по арг. от чл.444 и чл.446 от ГПК следва, че ищцата няма секвестируем доход, по която причина същата следва да се освободи от заплащане на държавна такса по предявения иск в размер на 50.00 лева, 4 поради което обжалваното определение за отказ за освобождаване от държавна такса следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което последната да се освободи от дължимата държавна такса по гр. д. № 176/2025 г. по описа на Районен съд - К., а делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При тези мотиви и на основание чл.278, ал.2, вр. чл.83, ал.2 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение рег. № 513/12.04.2025 г., постановено по гр. д.

№ 176/2025 г. по описа на Районен съд - К. в частта, с която е оставено без уважение искането на ищцата А. Р. Р. по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаването от заплащане на държавна такса, вместо което постановява:

ОСВОБОЖДАВА ищцата А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес - гр.К., кв.

В.-.П. № ***, от заплащане на държавна такса по гр. д. № 176/2025 г. по описа на Районен съд – К. в размер на 50.00 лева, във връзка с предявения установителен иск за прогласяване на нищожността на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 266274 от 04.09.2024 г., сключен между А. Р. Р. и „М.“ АД.

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________