Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 07.07.2022, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 288/2022
Вид
Решение № 51
Подписан
07.07.2022
В сила
07.07.2022
Състав
Мартин Данчев Данчев, Радка Димитрова Дражева Първанова, Иван Манчев Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Сливен, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Радка Д. Дражева Първанова

Иван М. Д. при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600288 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивен протест на РП-Ямбол против Присъда № 9/01.02.2022 г. по НОХД № 245/2020 г. по описа на РС-Елхово. С атакуваната присъда подс. ХР. Г. Б. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест от прокурор при РПЯмбол. В протеста и допълнението към него се твърди, че съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт като противоречащ на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушение. Излага се мнение, че изводите на районния съд за недоказаност на механизма на осъществяване на деянието от страна на подсъдимия са неправилни и логически не съответстват на установените по делото факти. От въззивната инстанция се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимото лице да бъде признато за виновно по повдигнатото му обвинение.

В с.з. представителят на ОП-Сливен поддържа протеста. На първо място счита, че мотивите към оправдателната присъда на РС - Елхово съдържат вътрешно противоречие.

Съгласие се изразява единствено с приетото от съда в правните изводи на присъдата, че не е налице квалифициращият признак за изключителен цинизъм и изключителна дързост, но това според прокурора не променя факта, че действията по съществото си са хулигански и 1 изпълват престъпния състав на чл. 325 ал.1 от НК. На въззивния съд се предлага, ако прецени, че липсва посочения квалифициращ деянието признак, да отмени оправдателната присъда и да постановите нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, не и по ал. 2, за което е повдигнато и поддържано обвинението пред първата инстанция, като му бъде наложено съответното наказание. С оглед неговото съдебно минало, предлага се да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност по смисъла на чл. 78а от НК. Ако съдът прецени за основателен доводът на прокуратурата по отношение на мотивите, които се намират за взаимно противоречащи и изключващи се, предлага се присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане в първоинстанционния съд, доколкото в мотивите си РС е приел, че действията на подсъдимия са били насочени към нарушаване на обществения ред и са се изразявали в съпротива на орган на властпрестъпление, различно от това, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение.

Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание пред настоящата инстанция оспорва протеста на РП - Ямбол и моли съдът да постанови решение, с което потвърди присъдата на РС - Елхово, като приеме, че същата е правилна, законосъобразна и постановена при стриктно спазване на процесуалните правила. Във връзка с изложеното в протеста и допълнението към него, както и с оглед изразеното становище от представителя на ОПСливен счита, че присъдата и мотивите към нея не страдат от визираните пороци и моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт. Не споделя становището на държавното обвинение, изразено в днешното съдебно заседание, а именно, че се касае за противоречия и взаимно изключващи се твърдения в мотивите към обжалваната присъда. Намира, че съдът е анализирал всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, проверени в хода на съдебното следствие, както и тези, които са събрани по инициатива на съда в хода на съдебното следствие и се е постарал не само да се аргументира защо счита, че не е налице престъплението по чл. 325, ал.2, вр. ал. 1 от НК, но дори е извършил сравнителен анализ между престъпните състави по чл. 270 от НК и по чл. 325, ал.1 от НК, т.е. между престъпния състав, във връзка с който на подсъдимия е повдигнато обвинение и такива, които са тангиращи по отношение на същия. По повод заявеното в съдебно заседание от прокурора от ОП-Сливен във връзка с искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, заявява, че обвинителният акт стартира съдебната фаза на наказателното производство и се изготвя и поддържа от държавното обвинение. Чл. 287 от НПК е предвидил възможността на прокуратурата тогава, когато в хода на съдебното следствие се установят фактически положения, които отговарят на друго престъпление, то той да пристъпи към изменение на обвинението. Такова изменение нито има в хода на първото съдебно следствие пред първоинстанционния съд, нито пък се претендира със самия протест и допълнението към него. Не счита, че са налице данни за извършено деяние по смисъла на чл. 270 от НК, както и че са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. На следващо място заявява, че липсват каквито и да било конкретни аргументи, които да налагат отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за 2 виновен за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, в каквато връзка е искането на представителя на държавното обвинение. Моли въззивната инстанция съд да постанови съдебен акт, с който да потвърди присъдата на РС – Елхово, като приеме, че същата е правилна и законосъобразна.

Подсъдимият се присъединява към становището на своя защитник. Упражнявайки правото си на последна дума е поискал окръжният съд да потвърди протестираната присъда.

Въззивната инстанция, след като се запозна с протеста на РП-Ямбол, изслуша страните в съдебно заседание и извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 314 ал. 1 от НК намира, че протестът е неоснователен.

РС, извършвайки анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до правилния извод, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние. От фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Б. към през 2019 г. живеел в ***, обл.Ямбол и се занимавал с отглеждане на животни. Поддържал добри взаимоотношения с жителите от селото.

На 17.03.2019 г.в дома на подсъдимия в *** гостували неговите приятели свидетелите Б. и Т.. Тримата решили да видят животните, които подсъдимият отглеждал и които по това време били на паша. Пътят им минавал край гробищния парк. Подсъдимият установил, че един портал, разположен на пътя от селото към гробищния парк, е счупен и е паднал на земята. Порталът бил метален и бил част от неработещо възпрепятстващо съоръжение, стопанисвано от ГПУ-Елхово. От дългите години употреба корозирал и се отварял трудно. Подсъдимият взел решение да ремонтира портала, за да препятства влизането на животните в парка. Заедно с гостите си натоварил портала в управлявания от него товарен автомобил марка „Форд“ с рег. № У 6812 АВ и го пренесъл в двора на дома си.

Уведомил кметския наместник на селото. Заедно със свид.Т. и свид.Б. натоварили на автомобила металния портал и го транспортирали до дома. Там заварили на портала метално колелце и го монтирали на мястото на другия портал, който се намирал в близост до гробищния парк. На упоменатото място порталът също бил съборен на земята. След като монтирали поправената портална врата, подсъдимият и приятелите му натоварили на автомобила втория паднал портал и се прибрали в дома на Б.. Свид. Я.П. от същото село, с която подсъдимият не бил в добри отношения, забелязала портала, натоварен в автомобила, когато бил транспортиран към дома на подсъдимия с цел ремонтирането му и поставянето на метално колелце/ и се обадила по телефона на неин познат – служител на Гранична полиция като му съобщила, че е видяла порталната врата от бившата гранична застава, натоварена на камиона на подсъдимия Б.. Разговорът бил проведен около 9.15ч. По-късно през деня, около 15.30 часа двама гранични полицаи при ГПУ-Елхово, свидетелите Л.Л. и Д.Д. били изпратени до *** за проверка на подаденият от свид. П. сигнал. Двамата отишли в селото, видели, че порталната врата я няма на мястото, където била монтирана преди години и отишли при свид. П., която пасяла животните си. Тя им разказала същото, което съобщила по телефона на своя познат от Гранична полиция. Двамата служители отишли в селото, 3 пред дома на подсъдимия и видели там паркиран товарен автомобил и натоварена на него портална врата. Свид.Д. извикал от улицата към имота на Б., но никой не излязъл. След около 10-15 минути на улицата пред дома на подсъдимия пристигнал автомобил, управляван от Б.. От превозното средство излезли подсъдимият и неговите гости-свидетелите Б. и Т. и се отправили към двора на жилището. Свидетелите Л. и Д. извикали на подсъдимия да излезе на улицата. Въпреки, че подс.Б. отказал, все пак излязъл на улицата. Бил запитан от свид.Д. чия собственост са паркираният на улицата товарен автомобил и портала, натоварен в него. Относно превозното средство подс.Б. заявил, че е негово, но за порталната врата казал, че не е негова, след което тръгнал обратно към двора си и по пътя натам, обърнат с гръб към полицейските служители, говорел на глас като изрекъл следните изрази: „мишки… какви са тези мишешки работи“, „какви сте вие да ви давам обяснения“, „вижте си пагона, моят е по-голям от вашия“, „нямате ли си друга работа“ и се прибрал в дома си. За поведението на подсъдимия двамата гранични полицаи уведомили Началника на ГПУЕлхово и разследващия полицай Т.К., като последният им указал да снемат обяснения от подс.Б. и да изготвят протокол за доброволно предаване, като с него подсъдимият да предаде порталната врата. Свидетелите Л. и Д. не разполагали с бланка на протокол за доброволно предаване и помолили своите колеги свид. Х.А. и П.К. –служители на ГПУ Елхово да им донесат. След около 30-40 минути двамата пристигнали на място с бланката за протокол за доброволно предаване. Подсъдимият видял автомобила на граничната полиция, с която пристигнали А. и К. и заявил, че ще се обади на тел. 112 , след което изрекъл високо изразите: „Ще ви уволня“, „Ще ме хванете за хуя, мишки с вас мишки“, „Боклуци“, „Каква е тази сбирщина на полицаи пред дома ми“, „Рекетьори ли сте вие, какви сте, чупете се веднага от тука“. Позвънил на ЕЕН 112 и поискал съдействие от служители на МВР, тъй като гранични полицаи го притесняват и рекетират.

Още с пристигането си на място свид.А. установил, че подсъдимият е изнервен и „почерпан“. Свид.Д. възприел подсъдимия като лице, което е употребило алкохол.

Свидетелите К. и Л. са посочили, че подсъдимият и приятелите му са били на двора и са слушали силна музика.

Четиримата гранични полицаи не успели да снемат обяснения от Б., тъй като той отказал да дава такива и да предава вещи. Във връзка с отказа да предаде порталната врата не бил съставен и протокол за доброволно предаване.

В по-късен момент пристигнал и разследващият полицай Т.К. и други служители на ГПУ-Елхово. Полицаите поискали от подсъдимия и приятелите му документите им за самоличност. След като подс.Б. отказал да даде личната си карта, разследващият полицай разпоредил той да бъде задържан за 24 часа. Издадена била Заповед за задържане рег. № 336865зз[1]21/*17.03.2019 г.от ст.полицай при ГПУ-Елхово към РД „ГП“-Елхово, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР подсъдимият е задържан за срок от 24 часа. В заповедта като основание за задържането е посочено „чл. 194 от НК“. Заповедта е била атакувана и е била отменена като незаконосъобразна с Решение № 125 от 18.04.2019г. по АНД № 162/2019 г. по описа на ЕРС, влязло в сила на 03.05.2019 г. В мотивите си съдът е приел, че 4 при издаване на заповедта за задържане на Б. не е било спазено категоричното изискване, възведено в чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР за излагане в кумулативна наличност на фактическите и правните основания за задържането, което се явява достатъчно основание за отмяна на заповедта, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването й.