Определение № 1002 от 23.10.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 523/2026
- Вид
- Определение № 1002
- Подписан
- 23.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1002 гр. Шумен, 23.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500523 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 17345 от 13.08.2026г. депозирана от „НОРД СЕЛЕКТ“ООД, ЕИК 200883342, със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.“ № ., представлявано от З. Г. И., чрез адвокат С. Б. срещу протоколно Определение от 02.07.2026г. по гр. д. № 20253630103756 по описа на РС – Шумен, с което съдът е оставил без уважение молба с вх. № 11876/01.06.2026 г. за възстановяване на срока за подаване на отговор по чл. 64 от ГПК. Жалбоподателя счита, определението за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Излага, че на 28.05.2026 г. след като му е връчена призовка по делото, за насрочено с.з. на 04.06.2026 г. и след запознаване с материалите по делото е установил, че искова молба и приложенията към нея не са редовно връчени на ответника „Норд Селект” ООД, тъй като същия не е бил надлежно уведомен за началото на срока за подаване на отговор на искова молба. Твърди, че пропускът на срока да депозира отговор, не се дължи на негово виновно поведение, тъй като призовкарят, въпреки отбелязването в разписката, че е извършено посещение, не е посещавал адреса на посочените дати. Излага, че на адресът има постоянно човек, който е по-трудно подвижен, както и, че на датата 21.02.2026 г, цялото му семейство е било на адреса, тъй като са празнували рожденият му ден, който е на 21.02. и е посрещал гости по обяд, на същия адрес.
Твърди, че целия ден на 21.02.2026 г. не е търсен нито лично, нито по телефона от длъжностното лице по призоваване , нито му е било съобщено, че на адреса се извършва опит за връчване на съдебни книжа. Сочи, че адресът в гр.., ул. „.“ № .освен, че е адресът на който живее, е и адрес на управление на „Норд селект” и на други фирми които представлявал и при необходимост от връчване на съдебни книжа на този адрес длъжностните лица по призоваването обичайно разполагали и с телефонния му номер и при необходимост се свързвали с него по телефона. В случая, такова телефонно обаждане 1 изобщо не е било извършвано, а за съществуване на делото и за пропуснатия срок за подаване на отговор е узнал едва на 28.05.2026 г., когато му била връчена призовката за съдебното заседание. Незабавно след узнаването е предприел необходимите действия и на 01.06.2026 г. е подал молба за възстановяване на срока. Счита, за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че изложените обстоятелства не обосновавали наличие на особени непредвидени обстоятелства, тъй като преди да бъде обсъждан въпросът за възстановяването на срока по чл. 64 от ГПК, съдът е следвало да извърши преценка дали изобщо е започнал да тече срокът за подаване на отговор. Позовава се на разпоредбата на чл.
50 и сл. от ГПК и счита, че в случая е налице нередовно уведомяване, тъй като не е извършено залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК и е налице съществено нарушение на правилата за връчване, а от там и нередовно връчване на исковата молба, от което да започне и течението на срока за подаване на отговор. Счита изводът на РС - Шумен приложението на чл. 64 от ГПК за неправилен, тъй като в случая причината за пропускането на срока, не било бездействие от страна на „Норд Селект” ООД, а от липсата на реално узнаване за исковата молба вследствие на ненадлежно извършено връчване. Исковата молба не била достигнала до знанието на „Норд Селект” ООД по предвидения от закона ред и той обективно не е могъл да упражни своевременно правото си на защита. Счита, че правилата за връчване не са само формална процедура, а имат за цел да гарантират, че страната действително ще бъде уведомена за процесуалните действия, които я засягат и ще може да упражни правото си на защита и същото не може да бъде ограничено поради ненадлежно връчване. В случая вследствие на начина на извършване на действията по връчването „Норд Селект”е бил поставен в положение, при което не е знаел за исковата молба и за започналия срок за отговор. С оглед всичко изложено моли съда да отмени определение № 642/07.07.2026 г. постановено по гр.д. № 3756/2025 г. на РС - Шумен и да уважи молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор на искова молба.
Отговор по жалбата е постъпил от ищеца по делото „Пълдин Багс“ ООД с ЕИК 201123666, със седалище в гр. ., чрез адв. А. М. Д. от АК – Пловдив, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Излага, че оформените от връчителя документи са официални, израз на държавна удостоверителна функция и се ползват с обвързваща доказателствена сила, относно удостоверените с тях обстоятелства. В молбата за възстановяване на срока, не били представени и/или посочени доказателства, с които да се установят различни факти и обстоятелства от тези посочени от призовкаря или да доведат до извода, че не е спазена процедурата по връчването на исковата молба, както и не се сочат особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Счита, че не са налице нарушения при връчването на исковата молба и несвоевременното получаване, се дължи единствено и само на виновни действия и/или бездействия на ответното дружество. От изложеното в жалбата, било видно, че се касае за жилищен адрес и седалището и адресът на управление на дружеството не представлявал офис или канцелария на „НОРД СЕЛЕКТ“ ООД, доколкото, като седалище и адрес на управление на търговско дружество, на адреса в работно време следвало да има лице, което да приема от името и за сметка на дружеството не само съдебни книжа, но и други 2 документи.
Съдът след като се запозна с доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и като съобрази закона, приема за установено следното:
Частната жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд по гр. дело № 20253630103765 по описа на РС – Шумен е образувано по искова молба, подадена от „Пълдин Багс“ ООД, с ЕИК 201123666, със седалище и адрес на управление: гр. ., бул. „.“ №. срещу „Норд Селект“ ООД, ЕИК 200883342, със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.“ №., с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, с цена 1 600 лева. В съответствие с разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба и приложенията.
Поради обстоятелството, че на адреса на управление на ответното дружество не е открита канцелария, фирмен знак или друго обозначаване, че дружеството се намира на адреса, съобщението до ответника е върнато в цялост с отбелязване на горното обстоятелство. Съобразно посоченото в съобщението, съдът с Разпореждане № 3194/31.03.2026г., е приел, че на основание чл.50, ал.2 вр. ал. 1 от ГПК, исковата молба следва да се счита за редовно връчена.
На 01.06.2026г. от ответника „Норд Селект“ ООД е постъпила молба вх. № 11876/01.06.2026г., с правно основание чл. 64, ал. 2 от ГПК – за възстановяване срока за отговор на исковата молба.
Постъпил е и отговор от ищеца, в който счита същата за неоснователна, като са изложени доводи, идентични с депозирания отговор по настоящата жалба.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, постановено в открито съдебно заседание, първоинстанционния съд е оставил молбата без уважение. Приел е, че посочените в молбата твърдения не обосновават извод за наличие на особени непредвидени обстоятелства за пропускането на срока, които страната не е могла да преодолее. Посочил е, че ответникът е юридическо лице, за което връчването на съобщенията следва да се извършени на седалището и адреса на управление, който е и посоченият в съобщенията, а именно: гр. ., ул. . № .. Длъжностното лице по призоваването е отразило, че на този адрес няма фирмен знак и никакво друго обозначение, което да обозначи факта, че юридическото лице се намира на този адрес, като в този случай уведомление не се залепвало, а е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК, която давала възможност съдът да приеме, че е налице надлежно връчване на юридическото лице.
Настоящата съдебна инстанция, намира определението за правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК, страната която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Законодателят изрично е посочил, че това не може да бъде всяко или всякакво 3 обстоятелство, довело до пропускане на срок, а само особени непредвидени такива, без наличието, на които страната не би пропуснала този срок. В ГПК не е посочен характерът на тези обстоятелства, но във всички случаи особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока са такива, които не могат да се предвидят или да бъдат преодолени по волята на страната. За основателността на молбата за възстановяване на пропуснат срок, е необходимо да се установи, че са налице такива непредвидени обстоятелства, станали през течение на този срок, които обективно са лишили страната от възможността да извърши своевременно указаното процесуално действие, като природно бедствие, внезапно тежко заболяване, военно положение и др. събития, които нито могат да се предвидят, нито да се преодолеят от волята на страната.
В процесния случай, посоченото от молителя обстоятелство, за ненадлежно връчване, не е от категорията на тези, визирани в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК.
От материалите по делото е видно, че в съответствие с чл.50, ал.1 от ГПК, на молителя-ответник е връчен препис от исковата молба, съответно е бил призован за съдебно заседание на последния, вписан в търговския регистър адрес на управление. При оформено от връчителя съобщение, че на четири различни дати на посещение, на адреса няма фирмен знак, канцелария и упълномощено лице на което да се връчи съобщението, съдът е приложил фикцията на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Предпоставките за връчване по този реда са съобщението/призовката да е изпратено на вписания в търговския регистър адрес и да е установено, че търговецът е напуснал този адрес. В случая отбелязването от връчителя обосновава извод за напускане/липса на дружество на адреса. Извършени са четири посещения на адреса в продължение на месец и половина, включително и в неработен ден, констатациите са били едни и същи, че на адреса липсва табела, други обозначителни знаци или служител, на когото да връчи съобщението. По делото не са ангажирани доказателства от страна на молителя, на сочения в регистъра адрес да се помещава офис, съответно лице, от което връчителят да има възможност да събере сведения, както и, че на посочения адрес в периода на посещенията, да се е намирал офиса на дружеството, съответно служители на същото, на които да е било възможно връчването на съобщението и призовката.
Предвид официалното удостоверяване от длъжностното лице-призовкар, че няма данни (табели, означения, знаци) дружеството да се намира на адреса, който е посочен по делото и вписан в Търговския регистър, следва да се приеме, че първоинстанционния съд правилно е приложил нормата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Съгласно посочената норма, при липса на обозначение (фирмени знаци) на вписания в Търговския регистър адрес, който съвпада с посочения по делото, следва да се приложи предвидената фикция, като съобщението се счита за връчено, на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК. Или в случая, съда намира, че жалбоподателя не е бил лишен от възможност да подаде отговор на исковата молба, вследствие нарушение на процесуалните правила по чл.50, ал.2 от ГПК, за връчване на съдебни книжа и призоваване. Осигуряването от страна на търговеца на възможност за връчване, респ. – получаване на книжа, включително и от съда, е въпрос на конкретната организация на дейността на самия търговец и лошата такава организация, не съставляват обстоятелства от вида на законоустановените в чл. 64, ал. 2 от ГПК.