Определение № 155 от 10.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Б.град, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Търговско дело № 20251200900064 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 4367/19.03.2025 година, подадена от „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959 (правоприемник на „Кей Би Си Банк България ЕАД, преди „Райфайзен банк (България)“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ....“, бул.“..........., чрез юрк. Е. Д. Д. срещу Н. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „П № 8 А.

Съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

На ответника съдебните книжа са връчени редовно, като в дадения срок на ответника по делото е постъпил отговор на исковата молба.

По смисъла на чл. 369, ал.1 от ГПК, съдът служебно извършва преценка, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК „ Производство по търговски спорове“ и следва да се разгледа по правилата на общия исков процес.

С разглежданата искова молба е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за заплащане на неизплатени суми по договор за потребителски кредит.

С исковата молба се твърди, между ищеца в качеството му на кредитор и ответника в качеството му на кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя заем срещу задължение за връщане, който ще бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди.

Като се съобразяват от настоящия съдебен състав мотивите на Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.2.2022 година, постановено по тълк.дело № 3/ 2019 година на ОСГТК на ВКС, Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия, докладвано от съдия Б П и Т В, се следва извода, че възникналия правен спор, въпреки, че е образуван за разглеждане като 1 търговско дело по правната си характеристика не представлява търговски спор.

Безспорно е, че по смисъла на чл.365 от ГПК – по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до: 1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства; 2. приватизационен договор, договор за обществена поръчка и концесионен договор; 3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър; 4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите; 5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.

От лимитивното изброяване на исковете в текста на чл. 365 от ГПК се следва извода, че предявения иск и подлежащ на разглеждане в настоящето производство не следва да се разглежда като търговски спор, доколкото е извън изброените законодателно.

Съобразно мотивите на цитираното Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.2.2022 година - обективен и общопризнат в правната теория критерий, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото. Със същото решение е прието, че : “Търговският спор и търговското дело са резултат на обособяване на търговското право от гражданското. По посочения обективен критерий, като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност. Несъмнено, търговско е и делото, което окръжните съдилища разглеждат по реда на особеното производство по Глава тридесет и втора /чл. 365-378/ ГПК, озаглавена „Производство по търговски спорове“, макар не всички от тях да съдържат правна уредба в Търговския закон.“.

Ако се следва разграничението между „търговско дело“ и търговски спор“ да се аргументира с дефиницията дадена в Търговския закон относно регламентацията на търговска сделка ще се следва, че търговски сделка са не само тези описани в чл.1 от Търговския закон, но и описаните такива в разпоредбата на чл.286, ал.1 и ал.2 от Търговския закон – сделки извършени от търговец, като по смисъла на чл. 287 от Търговския закон – разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

В казуса правния спор е свързан функционално с търговска сделка – сключения договор за банков кредит между ищеца и ответника. От твърденията на ищеца в обстоятелствената част и стореното описание на обстоятелствата, на които се основава иска може да се направи извода, че като страна по договора за потребителски кредит ответника 2 действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В този смисъл настоящия съдебен състав приема, че спорното правоотношение между ищеца и ответника не е такова по търговски спор, поради и което производството по делото не се следва да се разглежда по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове“, а по общия исков ред – по реда на Част Втора от ГПК – „Общ исков процес“ . В конкретния случай по настоящото дело потребителският кредит на ответника не е отпуснат с търговска цел.

С оглед на горното съдът следва да обяви на страните, че ще разгледа производството по т.дело № 64/2025 година по описа на Окръжен съд – Б.град по реда на Част Втора от ГПК – „Общ исков процес“, а не по реда на Глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове“.

При горното с настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковите претенции са допустими, като заявени от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът сочи, че по депозирано от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК пред Районен съд – Сандански е образувано ч.гр.дело № 148/2025 година, което е отхвърлено изцяло.

Сочи се, че заявителят-ищец е уведомен от заповедния съд, че на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК може да предяви осъдителен иск срещу длъжника Н. Г. Г. за вземането си, в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Затова предявява настоящия установителен иск.

Ищецът твърди, че с Договор за потребителски кредит № 2105172939676190 от 20.05.2021 година, сключен между „Обединена българска банка“ АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк България ЕАД, преди “Райфайзенбанк (България)” ЕАД) и Н. Г. Г., по силата на който „Обединена българска банка“ АД като кредитор е отпуснал на кредитополучателя Н. Г. Г., кредит в размер на 52 250.00 лева (петдесет и две хиляди двеста и петдесет лева).

Сочи се, че съгласно чл. 1. от Договора, кредитът ще бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди и крайният срок за погасяване е 20.05.2031 година.

Сочи се, че съгласно чл. 4. от Договора за ползвания кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва. Съгласно чл. 4.1. за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 5.50 % (пет цяло и петдесет стотни процента). След изтичане на срока по чл.

3

4.1., кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.450 (пет цяло и четиристотин и петдесет хиляди пункта) - чл. 4.2. от Договора. В случай на забава в плащането на дължими суми по кредита, съгласно чл.4.5. от Договора кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно над възнаградителната лихва, върху забавената сума за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.

Сочи се още, че съгласно чл. 5.2. от Договора кредитът следва да бъде погасен на 120 (сто и двадесет) анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.06.2021 година до 20.05.2031 година, с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл. 4.1., съответно чл. 4.2. Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца от действието на Договора, с включена годишната лихва по чл. 4.1. е 567.05 лева (петстотин шестдесет и седем лева и пет стотинки), съгласно Погасителен план към договора. При промяна на лихвата по реда на чл. 4.2.1. от Договора, се променя и размерът на дължимата месечна анюитетна вноска по кредита.

Твърди се, че кредитополучателят Н. Г. Г. не е заплатила дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.10.2021 година до 20.11.2024 година. В тази връзка се сочи, че съгласно чл. 8.1. от Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита представлява случай на неизпълнение. Съгласно чл.9.2. от същия, при настъпване на случай на неизпълнение, Банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими.

Твърди се, че предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договор за потребителски кредит № 2105172939676190 от 20.05.2021 година, е настъпила с получено от кредитополучателя писмо с изх. № ИД-6069/27.02.2024 година и изх. № ИД14473/17.05.2024 година за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, които са връчени чрез ЧСИ на 09.05.2024 година, съответно на 17.11.2024 година.

Навежда се, че ако съдът не приеме, че съобщенията за предсрочна изискуемост са връчени надлежно на длъжника, то на основание чл. 9.2. от Договора, следва да бъдат обявени за предсрочно изискуеми всички усвоени и непогасени суми от длъжника Н. Г. Г., считано от датата на получаване на препис от исковата молба от ответника. /В този смисъл Решение № 706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1769/2009 г., в което е прието, че самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на препис от исковата молба/.

Сочи се още, че в Решение № 99 от 01.02.2013 година по т.дело № 610/2011 година на I т.о. Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.

С оглед изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника 4

Н. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на „Обединена българска банка“ АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк България ЕАД, преди “Райфайзенбанк (България)” ЕАД) следните, дължими съгласно Договор за потребителски кредит № 2105172939676190 от 20.05.2021 година суми, а именно:

- главница в размер на 50 930.68 лева /петдесет хиляди деветстотин и тридесет лева и шестдесет и осем стотинки/;

- договорни лихви за периода от 20.09.2021 година до 20.11.2024 година вкл. в размер на 7 701.12 лева /седем хиляди седемстотин и един лева и дванадесет стотинки/;

- обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 20.10.2021 година до 20.11.2024 година вкл. - в размер на 3 265.41 лева /три хиляди двеста шестдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/;

- обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 21.11.2024 година до 08.01.2025 година вкл. - в размер на 937.17 лева /деветстотин тридесет и седем лева и седемнадесет стотинки/;